Решение № 411 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2008 г.

Решение № 411 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. Д. от АК Пловдив срещу въззивно решение от 16.10.2007 г. по гр. д. № 508/2006 г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 19.06.2007 г. по гр. д. № 1869/ 2006 г. на Районен съд гр. Д.. С първоинстанционното решение е частично уважен предявения от Б. Н. Н. иск по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултатна злополука, предизвикана от неупражнен надзор по поддържане на общински тротоар. Въззивният съд е потвърдил присъждането на сумата 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди и до размера на сумата 700 лева имуществени. До пълните предявени размери за имуществените и неимуществените вреди исковете са отхвърлени от Районен съд гр. Д., в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа оплакване за процесуални нарушения във връзка с допускането на доказателства пред въззивния съд, необоснованост по отношение на извода за причинна връзка с оглед механизма на злополуката и незаконосъобразност по отношение извода, че общината отговаря за поддържането на ревизионната шахта, в която ищцата е паднала. Жалбата е неоснователна. За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част и на свой ред да приеме за установен механизма на злополуката, възивният съд се е позовал на показанията на свидетели очевидци. Причината за уврежданията на здравето на ищцата Б. Н. Н., установени от приетите две медицински експертизи, наред с механизма на настъпването им, съдът правилно е отнесъл към поддържаната с исковата молба причина - противоправно бездействие на служители и лица, за които О. Д. отговаря като възложител. Решението е правилно, следва да бъде споделен изводът за деликтно причинена вреда и възникнала отговорност на ответната община на основание чл. 49 от ЗЗД . Неоснователно е оплакването за процесуални нарушения, тъй като недопускането на поискани пред втора инстанция доказателства, не са довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Действително, със становището си по исковата молба пред първа инстанция ответната община не е дала основание да се приеме за безспорен механизма на произшествието и се касае за обстоятелства във връзка с установяването на причинна връзка между състоянието на тротоарната настилка и травматичното увреждане на пострадалата, които са предмет на доказване, в тази насока въззивникът е поискал допълнително назначаване на експертиза в съдебно заседание на 16.10.2007 г. пред КОС. Но като е отказал да допусне това доказателствено средство със задача: "дали се касае за травма в следствие на липсваща (тротоарна) плочка", въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение и доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Не са необходими специални знания, за да се изгради преценка доколко при движение на пешеходец по тротоарна настилка, съществуваща под конкретна тротоарна плоча яма, която не е видима, може да причини пропадане на крака на пострадалата, загуба на равновесие и падане. Състоянието на тротоарната настилка на мястото на злополуката и последиците, което са настъпили за ищцата от това състояние, са напълно и безпротиворечиво изяснени от събраните гласни доказателства на свидетели очевидци и се касае факти, за връзката между които е направен обоснован извод. Решаващият съдът сам преценя необходимостта от вещи знания, които са необходими за изясняване на конкретен въпрос и в случая Върховен касационен съд не възприема довод, че такива "специални" по смисъла на чл. 157 от ГПК (отм.) знания са били нужни с оглед предмета на поставената от ответника задача, фактическите му възражения и правния довод, че щом като след загубата на равновесие - пряк резултат на състоянието на тротоара, ищцата е паднала в открита канализационна шахта, то друго лице, задължено да поддържа това съоръжение по силата на Наредба № 4/14.09.2004 г. за водоснабдителните и канализационни системи, следва да носи отговорност при установените по делото обстоятелства. Доводите, с които касаторът е оспорвал основанието на иска, правилно са отхвърлени от въззивния съд, неоснователни са оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон. Решението на Кюстендилски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.