Решение № 7361 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2017 г.

Решение № 7361 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. Т. 2001" ЕООД, ЕИК: *********, с адрес за кореспонденция с. Н. Хан, ул. "Г." ..№..., подадена чрез адвокат Р. М. против Решение № 1137/23.02.2017 г., постановено по административно дело № 11547/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002316001863-091-001/30.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 1867/20.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 21 885,65 лева за данъчни периоди: м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г. и м. 11.2011 г.; от м. 08.2013 г. до м. 12.2013 г.; от м. 03.2014 г. до м. 06.2014 г. и м. 12.2014 г.; м. 02.2015 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 6 830,77 лева. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда, възприел нереалност на спорните доставки. Твърди се, че същите са обективирани в редовно издадени фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 ЗДДС, като освен фактурите са представени и документи за извършени плащания на доставчиците. Изложени са доводи за несъобразяване с практиката на Съда на Европейския съюз и по-конкретно с Решение от 21.06.2012 г. по съединени С-80/11 и С-142/11, както и с практиката на Върховния административен съд по сходни казуси. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от законния представител на "Б. Т. 2001" ЕООД чрез депозирана писмена защита, в която допълнително излага доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на всички обстоятелства, имащи значение за преценката относно валидността на ревизионния акт и по-конкретно дали е подписан с електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис. Ответната страна се представлява от юрисконсулт Венева, която оспорва касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 366 лева за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Извършвайки преценка за валидността на оспорения пред него ревизионен акт, Административен съд - С. град е развил доводи за това, че не се явява нищожен, независимо, че е издаден от лице, което не попада под разпоредбата на чл. 118, ал. ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Този му извод е правилен, като съответен на постановеното с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, с което е решено, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съдът е имал задължението да извърши цялостна проверка за валидност и законосъобразност на ревизионния акт, а не само да се ограничава с обсъждане на сочените от жалбоподателя възражения. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК проверката за законосъобразност на ревизионния акт от съда включва преценка за компетентност на органа - издател, за спазване на предписаната от закона форма, процесуалния и материалния закон при издаването му. В разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа подписи на органите по приходите, които са го издали. Представеното по делото копие от ревизионния акт съдържа отбелязване, според което този документ е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис от М. С. Х. и М. Й. В. Това отбелязване не е подписано нито със саморъчен, нито с електронен подпис, а представлява неподписано информационно извлечение от ИС "Контрол", тоест неподписан документ, който няма доказателствена стойност и не удостоверява, че актът е подписан с електронни подписи. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис, не всеки електронен подпис има значението на саморъчен подпис, а само този който е квалифициран. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. По делото не са събрани доказателства за това дали е спазено изискването на чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП в конкретния случай, като същото се отнася и за представените заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Обстоятелството, че положеният електронен подпис е квалифициран се установява с удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕП, издадено от доставчик на удостоверителни услуги. В представената по делото административна преписка такова удостоверение липсва, поради което въпросът относно надлежното подписване и издаване на ревизионния акт като електронен документ, е останал неизяснен. Изложеното по-горе обуславя наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебното решение при неизяснен, но значим за валидността на оспорения акт факт, което налага отмяна на решението и връщане на спора за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере доказателства във връзка с обстоятелството - дали лицата, подписали ЗВР, РД и РА притежават електронни подписи, от какъв вид и с какъв срок. Следва ответникът да бъде задължен да представи самия електронен документ и удостоверения по чл. 24 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП, установяващи притежаването на квалифициран електронен подпис от съответните органи по приходите, към датата на подписването на електронните документи. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,