Решение № 7923 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2020 г.

Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Аеропак инженеринг ООД гр. София срещу Решение 3953/16.07.2020 г. по адм. д. 11180/17 г. на Административен съд-София град /АССГ/,с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените против Национална агенция за приходите /НАП/ - София на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от отменени Ревизионен акт 1309437/29.11.2013 г. и Ревизионен акт Р-2202-1404332-091-001/21.01.2015 г., издадени от административни органи на ответника, както и за причинени неимуществени вреди от отмяната на същите административни актове. В касационната жалба и в съдебно заседание представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Националната агенция за приходите /НАП/ - София чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор и в съдебно заседание обосновава становище за неснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно,допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал само някои от предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ, а именно - отменени постановени от него административни акта - Ревизионен акт 1309437/29.11.2013 г. и Ревизионен акт Р-2202-1404332-091-001/21.01.2015 г., но не всички. Първоинстанционният съд е приел също, че не се е установила пряка причинна обусловеност между отменените административни актове и вредата. За да достигне до този извод, той е приел, че макар и да са налице отменени административни актове, издадени от органи на ответника, то ищецът, върху когото пада изцяло тежестта на доказване в исковия процес, не е доказал, че претендираното от него намаляване на имуществото му е било причинено именно от тази отмяна. За да обоснове отхвърлителното си решение, съдът е приел, че е останало недоказано и твърдението за причинени неимуществени вреди на дружеството и негови управителни органи. Тези изводи на съда са правилни. Правилен е извода на съда, че наличието само на един предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, без да е налице одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение, без да са налице договори за строителство с конкретни цени и срокове, предварителни договори с конкретни лица и цени за продажба на построеното не може да обоснове данни за сигурна, а не предполагаема, реализация на това право на строеж, а оттам и сигурна, а не предполагаема печалба, която ищецът да не е реализирал и да се е обеднил с нея. Правилен и извода на съда, че ищеца не е доказал и пряката причинна връзка между наложените запори на банковите му сметки от органи на ответника и предсрочното събиране на предоставените му кредити от банкови институции. Твърденията за такава причинна връзка е останала голословна и неподкрепена с доказателства. Правилен е и извода на съда, че ищцовото дружество не е претърпяло и неимуществени вреди. Това е така, тъй като ако се накърни доброто име и авторитет на едно юридическо лице, то вредите за него могат да бъдат само имуществени, а не и морални. Отделен е въпроса, ако се претендират неимуществени вреди от управителя - физическо лице на дружеството, но това е друг иск, нямащ нищо общо с имуществото на дружеството. От анализа на гореизложеното следва да се направи еднозначния извод, че между отменените административни актове, издадени от административни органи на ответника и претендираната вреда, претърпяна от ищеца, не е налице пряка причинна връзка и следователно, исковете му за присъждане на обезщетение на тези претендирани вреди са неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съда е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат твърденията си, приел е всички представени от тях писмени доказателства, изслушал е посочените свидетели, с което е извършил всичко необходимо за попълването на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства. От анализа на изложеното по-горе може да се направи само еднозначния извод, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,