Решение № 15472 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2013 г.

Решение № 15472 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Живел - агро" ООД моли да бъде отменено решение № 3056/18.12.2012 г. по адм. д. № 3358/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № 4424-620-10/15.08.2012 г. на началника на МП - Варна ферибот към ЕАД № 11ВG002007Н0000772/27.09.2011 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли решението на началника на МП да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Началника на МП - Варна ферибот по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Живел - агро" ООД - гр. Добрич против решение № 4424-620-10/15.08.2012 г. на началника на МП - Варна ферибот към ЕАД 11ВG 002007Н0000772/27.09.2011 г., с което на основание чл. 78 § 3, чл. 32 § 1 б. "д" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. /МК/ е увеличена декларираната митническа стойност с 57 698,57 лв. и са определени за досъбиране мито 1 730,96 лв. и ДДС 11 885,91 лв. В мотивите си съдът е приел, че по процесната ЕАД е оформен митнически режим допускане за свободно обращение за крайно потребление на 750 000 кг сложен фосфатен тор, с декларатор "Дискордия"АД и получател - касаторът. Съдът е описал подробно фактическите обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства. Обсъдил е подробно доводите на страните и от правилно установените факти е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определени задължения в оспореното пред него решение. В кл. 31 на процесната ЕАД е посочена стойност на транспорта 118 608,84 лв, посочена в проформа фактура от 29.08.2011 г., издадена на спедитора "Дискордия" АД с цена за жп. транспорт на 12 вагона FCA Озодлик - CFR Варна фериботна. След извършена проверка по чл. 78 МК и чл. 84 ЗМ е установено, че "Дискордия"АД е издала фактура от 12.09.2011 г. за транспорта на касатора за дванадесетте вагона на стойност 123 759,24 щ. д. При проверката е констатирано, че касаторът е осчетоводил като стойност на транспорта посочената по-висока стойност от фактурата на спедитора. Стоката в ЕАД е декларирана със стойност 640 012,44 лв. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че стойността на вътрешния транспорт на трите вагона от гр. Варна до гр. Добрич е 57 698,52 лв., равностойни на 40 501,5 щ. д., а общата стойност на транспорта е 123 759.24 щ. д., равностойни на 176 307,41 лв. Съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че стойността на вътрешния транспорт и на международния са разграничени в приложение към фактурата от 12.09.2011 г., което е представено едва в последното по делото заседание. Разграничението на външния от вътрешния транспорт е оформено като проформа фактурата - издадена за частта от транспорта от Узбекистан до гр. Варна. Спорът между страните касае приложението на чл. 33 § 1 б. "а"МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Съдът обосновано е приел, че коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани от съда. Правилно съдът се е позовал на коментар № 5, т. 4 от цитираното издание с препоръки до митническите органи, според което елементът, за да е посочен отделно е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Съдът е приел условията на доставка, посочени в кл. 20 на ЕАД и в приложението към фактурата от 12.09.2011 г. FСA - Добрич. Съдът е обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и обосновано е приел, че за да се приложи чл. 33 § 1 б. "а" МК е необходимо транспортните разходи, чието приспадане се иска от вносителя да са видни от декларацията за внос и да има искане за спадането им, отправено до митницата чрез попълване на декларацията D. V. 1, каквато в случая не е подадена. Тези изисквания позволяват на митническите органи да проверят декларираните елементи, за да се избегне признаване на увеличени разходи, с цел да се намали митническата стойност, както е прието в решение по дело С-256/07 и в т. 32 и 37 и в С-354/09. В т. 17 от мотивите и т. 1 от диспозитива на решението по дело С-379/00 СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация се считат за част от цената платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. Обосновано съдът е приел, че за разходите за вътрешен транспорт не са били представени никакви доказателства при подаване на ЕАД и оформяне на митническия режим. Фактурата за пълните транспортни разходи е открита при извършения последващ контрол. Правилно съдът се е позовал на чл. 62 § 1 и 2 МК, за да отхвърли довода на касатора, че не е длъжен да представя всичките си документи на митническите органи. По цитираната разпоредба писмените декларации се изготвят по образец и трябва да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасяща се до митническия режим, за който стоките се декларират. Според § 2 към митническата декларация трябва да се приложат всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките се декларират. Правилен е изводът на съда, че след като не са представени доказателства на митническите органи за стойността на вътрешния транспорт, нито е поискано чрез попълване на декларация D. V. 1 да бъдат спаднати от транспортните разходи включването им в митническата стойност на стоките в решението е законосъобразно по чл. 32 § 1 б. "д" МК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно за 722,34 лв. По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,