Решение № 7677 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. Б., гражданин на Иран, подадена чрез подадена чрез процесуалния му представител адв. Т. Илиев. Жалбата е против решение №9149 от 07.03.2026г., постановено по адм. дело №9928/2025г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания административен акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от М. Б., гражданин на Иран, против решение №4686/28.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на М. Б. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решението на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на М. Б. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Съдът е счел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е приел, че правилни са изводите на административния орган, че спрямо молителя не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ. В тази насока е изложил мотиви, че търсещият закрила изрично е заявил, че не е бил обект на преследване от страна на държавата, политически партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религиозната и етническата му принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Освен това от жалбоподателя в хода на проведеното интервю не са съобщени събития, които да са настъпили след като е напуснал държавата си по произход, или пък извършвани от него действия/дейности, след заминаването му, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, респективно да сочат на нужда от международна закрила. На следващо място съдът e приел, че правилно административният орган е приел, че няма основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Иран (неправилно посочено Сирия) поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу него не били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. А твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не бил направил. Изхождайки от бежанската история на М. Б. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Иран, дадени със справка с вх. № МД-02-654/17.12.25г., на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт“. Обжалваното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу административния акт относно предоставяне на статут на бежанец, и неправилно в частта му, относно хуманитарен статут. Относно частта от обжалваното решение, с която е отхвърлена жалбата срещу административния акт, в частта му, с която на М. Б. е отказано предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - София-град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Б.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 от ЗУБ. С касационната жалба доводите на касатора М. Б. се основават на страх от преследване поради това, че той е приел [заличен текст] в Иран през 2013г., преди през 2014г. да се пресели в Турция, където е пребивавал преди да влезе в България в края на месец април 2025 г. Действително тези доводи и представените доказателства в тази насока е следвало да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд. Това нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е съществено, тъй като не се отразява на обжалваното решение като краен резултат. Доводите на касатора в тази насока са неоснователни. От една страна не се установява търсещият закрила да е приел [заличен текст] в Иран през 2013г., а представените доказателства сочат на приемане на [заличен текст] в Турция, където той е пребивавал от 2014г. до месец април 2025 г. От друга страна той е напуснал Иран доброволно и свободно, без да е преследвал за изповядване на друга религия. Същевременно от представената в касационното производство справка с вх. № МД-02-401 от 21.07.2025 г. се установява, че човек, който се е обърнал към [заличен текст] в чужбина и се е завърнал в Иран, би бил изложен на риск само ако преди това властите са проявявали интерес към неговата дейност в Иран или ако обърналият се към [заличен текст] се занимава с [заличен текст]. Лица които се връщат в Иран, след като са променили религията си в чужбина, могат да продължат да практикуват [заличен текст] дискретно. В случая не се установява търсещият закрила М. Б. да е активист, властите в Иран да са проявявали интерес към неговата дейност преди да напусне страната си по произход, да се занимава с [заличен текст]. Затова не може да се очаква при завръщането си в Иран да е налице опасност от преследване поради религията си. Затова не са налице условията на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед на това правилно е отхвърлена жалбата на М. Б. срещу решението на председателя на ДАБ при МС в тази му част. Затова в тази му част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно частта от обжалваното решение, с която е отхвърлена жалбата срещу административния акт, в частта му, с която на М. Б. е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В тази част обжалваното решение е частично неправилно, тъй като в тази част е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която указва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т.к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В случая административния съд правилно е приел, че не са налице условията на чл.9, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява търсещият закрила да може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което е безпредметно тяхното повтаряне, а на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Същевременно административният съд неправилно е приел, че не са налице и условията на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В тази насока съдът се е основал на справка с вх. №МД-02-401/21.07.2025г. на дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС. Тази справка съдържа данни за актуалната политическа и икономическа обстановка в Иран. Същевременно обаче тази справка не съдържа данни за въоръжения конфликт в Иран. На основание чл.46, пар.3 от Директива 2013/32, следва да се съобрази, че обстановката в Иран след постановяване на оспорения административен акт е коренно променена, считано от 28.02.2026г. - поради военен конфликт между Иран от една страна и САЩ и Израел от друга, като на територията на Иран се осъществяват военни действия, довели до разрушения и човешки жертви. След анализ на представената в касационното производство справка с вх. № МД-02-228 от 12.06.2026г. относно общото положение и политическата и икономическа обстановка в Иран се установява, че понастоящем конфликтът в Ислямска република Иран е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Посочената справка е изготвена от Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ при МС и се цени от касационния съд като неопровергано доказателство и официален документ по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Ислямска република Иран. Същата е издадена от специализиран орган по засегнатите пред нея въпроси. От посочената справка се установява, че броят на цивилните жертви расте с изключително бързи темпове. По данни на базираната в САЩ организация за правата на човека – от началото на военния конфликт са убити най-малко 1701 цивилни, включително най-малко 254 непълнолетни лица. Като според медийни съобщения от месец април броят достига 3000 души, а ранените са повече от 20 000. Не може да бъде направено заключение и че конфликтът е локален и спорадичен, тъй като военните действия са се разширили и обхващат почти цялата територия на Иран, включително и провинция Фарс, с която се намира град Шираз, в която е роден М. Б., както и провинция Хузестан, с която се намира град Ахваз, в който е живял търсещият закрила. Същевременно само четири провинции от 31 в страната се считат за сравнително безопасни. Към настоящия момент конфликтът не е приключил, въпреки някои мирни споразумения. Според настоящата инстанция се установява неприемливо ниво на сигурност за гражданите. Няма сигурност за посоката на развитие на ситуацията в страната, респективно за скорошно прекратяване на конфликта. Доказателство за това са многократните опити за постигане на примирие, които още не са приключили успешно. Действително, от административния орган е извършен анализ на предоставената от М. Б. бежанска история. Взета е предвид и актуалната информация относно Ислямска република Иран с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Но от момента на постановяване на оспорения административен акт обстановката в Иран се е променила. Понастоящем се установява реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на М. Б. поради безогледно насилие в резултат на въоръжен международен конфликт. В компетентността на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Настоящият състав на Върховния административен съд намира съществена разлика в положението по време на представянето му пред административния орган и по време на разглеждането на делото пред двете съдебни инстанции. Затова и може да бъде заключено, че неправилно Административен съд – София-град не е преценил съществената промяна в ситуацията в Иран, която от своя страна следва да доведе до отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС в частта за постановения отказ по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. След връщане на преписката на административния орган, последният следва да извърши нова преценка на въоръжения конфликт в Иран, като съобрази евентуалната промяна в него. В това число в зависимост от развитието на конфликта административният орган следва да прецени дали несигурната ситуация ще има временен характер, и да спре производството. В тази насока е чл. 31, пар.4 от Директива 2013/32/ЕС, в който е предвидена възможност за спиране на производството по разглеждане на молбата при несигурна ситуация и с временен характер, като: периодично се извършват прегледи на положението в посочената страна на произход най-малко всеки шест месеца; информират в разумен срок съответните кандидати и Комисията относно мотивите за отлагането. Касае се за административната фаза на разглеждане на молбата за международна зарила. При установяване на траен международен конфликт административният орган следва да прецени и изложи мотиви дали Турция е трета сигурна държава за търсещия закрила с оглед на неговите /на търсещия закрила/ конкретни обстоятелства. Въз основа на това председателят на ДАБ при МС следва да постанови решението си за предоставяне или не на хуманитарен статут по отношение на М. Б.. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо и второ от АПК и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,