Решение № 5357 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 288/2019 г.

Решение № 5357 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 288/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "П. инвестмънт груп" ЕАД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. И. Бойчев срещу решение № 452/12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 236/2018 г. по описа на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № 20179/15.02.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при О. Ч., с който са определени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за период от 16.5.2013 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 86 917, 80 лв. и лихви за просрочие – 15 611, 78 лв. и за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 37 250, 51 лв. и лихви за просрочие - 6 690176 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че двумесечният срок за деклариране на придобития чрез апорт имот не е спазен. Твърди също така, че трайната съдебна практика на съдилищата за придобиването на недвижим имот чрез извършване на апортна вноска представлява правна сделка със сложен фактически състав, който приключва с вписване на учредителния акт, обективиращ извършването на апортната вноска в имотния регистър на Агенция по вписванията. Позовава се на приложението по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Излагат се доводи от касатора, че едва с вписването в имотния регистър прехвърлянето на имота чрез апорт има действия спрямо всички трети лица, в това число и спрямо административните органи, в частност О. Ч., както и че е спазен двумесечният срок по чл. 14 ЗМДТ за деклариране, съотв. за заплащането на местните данъци и такси за придобития имот е започнал да тече от месец декември 2016 г., а не както неправилно е приел съдът и органът по приходите – от месец юни 2013 г. В касационната жалба се изтъква, че така определените данъци и такси за периода 2013 г. - 2016 г. са погасени по давност. За неправилно счита, че съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, според която внесените суми от посоченото дружество в общината са отнесени по партидата му, но като недължимо внесени, а общината не ги е върнала на "Х. Б." ЕООД. Относно оплакването за съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя в хода на производството и не е коментирал, че общината не е доказала по никакъв начин реално изпълнение от нейна страна на административните услуги по чл. 62 ЗМДТ, за които е начислила ТБО, както и че самият хотел не функционира повече от 10 години, поради което незаконосъобразно са начислявани ТБО, а и за 2015 г. и 2016 г. са подавани декларации, че имотът не се ползва, като без значение според касационния жалбоподател е факта, че тази декларация е подавана от "Х. Б." ЕООД, а не от "П. инвестмънт груп" ЕООД. По оплакването за необоснованост на обжалваното решение се посочва, че в съдебното решение са направени фактически твърдения и правни изводи на базата на неправилно възприети от съдебния състав факти по делото. Неправилно съдът е приел, че според съдебно-икономическата експертиза данъчната оценка на процесните имоти била по-висока от отчетната стойност, това касационният жалбоподател твърди, че е тъкмо обратното и изрично е посочено от вещото лице, че отчетната стойност е по-високата. В тази връзка касаторът излага твърдение, че в акта ТБО е неправилно изчислена, тъй като административният орган е взел като стойност оценката на апортната вноска. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт, с който са определени процесните задължения, както и се иска присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпила и писмена защита от адв. И. Бойчев в определения от съда срок. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел "Местни данъци и такси" при О. Ч. чрез адв. К. Иванов, я оспорва в депозиран по делото писмен отговор с искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила и да се присъдят направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстаницонният съд е приел, че оспореният пред него АУЗД № 20179/15.02.2017 г., с който са определени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за период от 16.5.2013 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 86 917, 80 лв. и лихви за просрочие – 15 611, 78 лв. и за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 37 250, 51 лв. и лихви за просрочие - 6 690176 лв., е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, както и че същият съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка съдът се е позовал на заповед № 434/01.12.2015 г. на кмета на О. Ч.. Според съда съгласно чл. 73, ал. 3 ТЗ правото върху апортна вноска се придобива от момента на възникване на дружеството, както и че съгласно чл. 67 ТЗ това е деня на вписването в Търговския регистър – 16.05.2013 г. Относно безспорното обстоятелство, че в изпълнение на чл. 73, ал. 5 ТЗ апортната вноска е вписана в Агенция за вписванията на 07.12.2016 г. според съда по никакъв начин не сочи, че дружеството е придобило имота, считано от тази дата, като в тази връзка съдът посочва, че вписването на апортната вноска няма конститутивно действие. Съдът е приел, че и правилно е определена данъчната основа за облагане с установените в акта задължения. За ирелевантен факт е приет от съда подаването на декларация от "Х. Б." ЕООД, че имотът през 2015 и 2016 г. няма да се ползва, тъй като след като той е придобит от "П. инвестмънт груп" ЕАД, от него не е представена декларация по чл. 22, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услугите в О. Ч.. За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя относно приемането на заплащането на отчетена като недължима от "Х. Б." ЕООД сума за ТБО и ДНИ. Относно определената в акта данъчна основа, съдът изцяло я е възприел за правилно възприетата данъчна оценка като по-висока от отчетната стойност на имота. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото е от кой момент "П. инвестмънт груп" ЕАД е бил задължен за местни данъци и такси за притежавания от него недвижим имот, придобит чрез внасяне от "Х. Б." ЕООД (макар в Търговския регистър като eдноличен собственик на капитала да е посочен "КА инвестмънт груп", регистриран в Панама) чрез апортна вноска на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 80371.244.203 и построената в него сграда 80371.244.203. 3 в гр. Ч., к. к. "П.". Търговското дружество – еднолично акционерно дружество е вписано в търговския регистър на 16.05.2013 г. Съгласно чл. 67 ТЗ търговското дружество се счита за възникнало от деня на вписването му в Търговския регистър, което означава, че вписването има конститутивно действие От този момент собствеността върху процесния недвижим имот, внесен в дружеството като апортна вноска при учредяването му, преминава върху "П. инвестмънт груп" ЕАД. След като правото на собственост върху имота е придобито от касационния жалбоподател с вписването на търговското дружество, законосъобразни са изводите на пъровинстанционния съд, че това е датата 16.05.2013 г. Задълженията за ТБО и ДНИ в оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт са за периода от възникване на търговското дружество – 16.05.2013 г. до 31.12.2106 г. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ (в редакцията, относима за процесните периоди) категорично приема, че при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Апортът като непарична вноска представлява разпоредителна сделка, по силата на която едноличният собственик на капитала е внесло процесния имот срещу акции в капитала на новообразуваното дружество и по този начин е учредено търговското дружество, задължено с АУЗД. Тъй като капиталът на дружеството-жалбоподател е формиран именно от апортната вноска, то същото е възникнало с вписването на дружеството в Търговския регистър – 16.05.2013 г. С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ правилно и приходният орган, издал оспорения пред първостепенния съд административен акт, а впоследствие и съда са приели, че задължението за ДНИ и ТБО за дружеството е възникнало от 16.05.2013 г. Не може да се възприемат доводите на касационния жалбоподател, че това задължение за него е възникнало от вписването в имотния регистър на апортната вноска – 07.12.2016 г., тъй като вписването в Имотния регистър има само оповестително, декларативно действие, но не и конститутивно, каквото е вписването на търговското дружество в Търговския регистър и от тази дата то се счита за възникнало. Обстоятелството, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена на 31.12.2016 г. не води до други изводи, тъй като задълженията по ЗМДТ не възникват от подаването на декларацията или от съобщението за дължимост на задълженията, а по силата на закона - ЗМДТ. След като дружеството е създадено с внасянето на процесния имот като апортна вноска на имота, то от възникването на дружеството по силата на чл. 67 ТЗ релевентно е вписването му в търговския регистър. Затова като е приел и първоинстанционният съд, че вписването в имотния регистър няма конститутивен ефект, а вписването в търговския регистър на дружеството, като от този момент то придобива и собствеността върху имота, за който са определени задължения за ДНИ и ТБО, е постановено правилно решение. В този смисъл е и решение по тълк. дело № 7/|2012 г. на ОСГТК на ВКС и в него изрично е прието, че вписването в книгите по Правилника за вписванията няма конститутивен ефект – такъв ефект има вписването на дружеството в търговския регистър. Затова като е приел първоинстанционният съд, че вписването в имотния регистър на имота няма конститутивно действие, а такъв е налице по отношение на вписването в търговския регистър на дружеството, от този момент то придобива и собствеността върху имота, за който са определени задължения за ДНИ и ТБО. От заключението на вещото лице по съдебно—икономическата експертиза съдът е приел, че по партидата на "Х. Б." ЕООД внесените суми за ТБО и ДНИ са отнесени от О. Ч., като недължимо внесени. Съдът обаче не е събрал доказателства дали тези суми като недължимо внесени, са възстановени по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, поради което незаконосъобразни са направените изводи от решаващия съд в тази част, че общинските органи не са приели сумата като внесена за задълженията по ЗМДТ за процесния имот. В случай, че се установи че сумите не са възстановени, то би трябвало да се приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, но съдът е направил изводите си в тази част на решението си на база предположение, което е недопустимо. В касационната жалба е направено и възражение за изтекла погасителна давност на определените с АУЗД задължения, но то е неоснователно. Периодът, за който са установени задълженията 01.06.2013 г. – 31.12.2016 г. давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК започва да тече от годината, следваща годината, когато е следвало да се заплатят задълженията, поради което в настоящия случай, като се има предвид, че АУЗД е издаден на 15.02.2017 г., то погасителната давност, която по чл. 171, ал. 1 ДОПК е 5 годишна не е изтекла, поради което задълженията по акта не са погасени по давност. В касационната жалба е изложено оплакване, че услугите по чл. 62 ЗМДТ не са извършени, но съдът не е изложил никакви мотиви и съответно не е събрал доказателства. Макар с определение № 349/22.08.2018 г. първоинстанционният съд да е задължил административният орган да представи цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в изпълнение на което административният орган не е представил никакви доказателства относно това дали услугите по чл. 62 ЗМДТ действително са били извършвани в имота на касатора. Според тази разпоредба ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съдът е следвало да укаже конкретно на ответника, че не сочи доказателства по чл. 62 ЗМДТ, както и да изиска заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определянето на границите на районите, в които ще се предоставят услугите: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за тяхното третиране и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Не е представена (не е и изискана от съда) и план-сметка за всяка една от посочените дейности. Съдът е следвало да изиска и съответното решение на Общински съвет – гр. Ч. за определяне на основата за облагане на вменените с акта задължения. Предвид изложените по-горе мотиви съдът е следвало да събере доказателства във връзка с констатираното от съдебната експертиза, че платените задължения за ТБО и ДНИ от "Х. Б." ЕООД са отнесени от Община - гр. Ч. като недължимо внесени, но не е установено по делото дали тези суми са възстановени или не, за да се извърши необходимата преценка за приложимост или не на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Относно ДНИ не се съдържат по делото данни за размера на данъчната оценка. С оглед на изложеното и поради липсата на доказателства по чл. 62 във връзка с чл. 72, чл. 63, ал. 2 и по чл. 67, ал. 1 и/или ал. 2 ЗМДТ, както и за данъчната оценка на имота при определяне размера на ДНИ, съдът е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е изискал цялата административна преписка, а е дал общи указания на ответника по жалбата. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение за попълване на административната преписка с посочените доказателства и произнасяне по съществото на спора относно вменените с индивидуалният административен акт задължения за ДНИ и ТБО, като по отношение на таксата при новото разглеждане съдът ще следва да се произнесе дали е приложим или не чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася за направените от страните разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение