Решение № 2136 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7712/2015 г.

Решение № 2136 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7712/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Иванов Нешев от гр. София против разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм., ДВ, бр. 45 от 30.05.2014 г., в сила от 30.05.2014 г.), в хипотезите "само за ПС, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване или регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591". Поддържа се становище за казуистично ограничена възможност за възстановяване на регистрацията на спрени от движение моторни превозни средства по искане на техния собственик в противоречие с чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от Закона за собствеността. Ответникът министърът на вътрешните работи е оспорил жалбата в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Въпросът за процесуалната допустимост на оспорването е разрешен с определение № 7680 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 3010/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, взе предвид следното: Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е издадена от министъра на вътрешните работи по делегация от чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от Закона за движението по пътищата (ЗДП). Съгласно текста на чл. 140, ал. 2 от ЗДП условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В административната преписка са приложени писмени становища, предоставени през 2012 г. и 2014 г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министъра на отбраната, за съгласуване измененията на наредбата. Оспорена е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (изм. - ДВ, бр. 67 от 2012 г. и бр. 45 от 30.05.2014 г.), съгласно която възстановяване на прекратена регистрация се извършва при поискване от собственика по реда на чл. 14 - 17, с искане да бъде отменена в частта "само за ПС, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване или регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591.". В хода на съдебното производство оспорената разпоредба е изменена (ДВ, бр. 31 от 2015 г.), като са добавени случаите на прекратена регистрация поради конфискация или отнемане в полза на държавата, а текстът "регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591" е преформулиран в същия смисъл като "табели с регистрационни номера, които не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591". В подадената жалба се твърди, че регламентираните хипотези "само за ПС, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване или регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591" противоречат на разпоредбите на Конституцията, законите на страната и чл. 15 от ЗНА. При извършената проверка не се установява пряко противоречие на оспорената подзаконова разпоредба с разпоредби от по-висок ранг. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че така изменената разпоредба ограничава правата на собствениците, придобили излезли от употреба автомобили с прекратена регистрация, чрез покупка от специализирани предприятия в рециклирането на отпадъци, вкл. моторни превозни средства и батерии и акумулатори. Нормативните правила за техническа изправност на превозните средства (ПС), за регистрацията им, прекратяването и възстановяването й, не засягат неприкосновеното право на частна собственост (чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България) върху притежаваните от лицата автомобили. Правото на собственост е гарантирано и защитено в границите, в които то може да бъде упражнявано в съответствие с действащите закони. По силата на § 1, т. 17 от ДР на Закона за управление на отпадъците снетото от отчет моторно превозно средство, което е било предадено за разкомплектуване, се третира като отпадък, а не като превозно средство. Лицата с право на собственост върху снети от отчет автомобили не са лишени от владение, ползване и разпореждане със закупените движими вещи. По отношение на случаите, свързани с прекратена регистрация при условията на чл. 18а, ал. 2, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. (превозното средство е прието за разкомплектоване), в наредбата се съдържат препратки към Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, която установява правила за повторна употреба и оползотворяване на компоненти и Директива 2007/46/ЕО за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в редакцията, действала от 12.11.2002 г. до 03.09.2012 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.), на която се позовава жалбоподателят, не е била съобразена с изискванията на изброените директиви. Към настоящия момент са в сила изменените ал. 3 и ал. 4 на чл. 21 (ДВ, бр. 67 от 2012 г.), които допускат използването на двигател от превозни средства, чиято регистрация е била прекратена на основание чл. 18, т. 1 при условията на чл. 18а, ал. 2, т. 1, 3, 4, като в такъв случай се извършва промяна в регистрацията по реда на чл. 15. Във връзка с твърдението на жалбоподателя за "казуистично ограничена възможност за възстановяване на регистрацията на спрени от движение моторни превозни средства по искане на техния собственик" следва да се отбележи, че при спиране от движение на моторните превозни средства по реда на глава седма, чл. 40 - чл. 45 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., не се извършва прекратяване на регистрацията. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че оспорената подзаконова нормативна разпоредба е издадена от компетентен орган в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативни разпоредби от по-висока степен. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 400.00 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,