Решение № 7056 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10635/2016 г.

Решение № 7056 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10635/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на И. Б. И. от гр. В., подадена чрез адвокат Б. Н. и на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. В.. И двете жалби са срещу решение № 288 от 25.07.2016 г., постановено по адм. д. № 157/2016 г. на Административния съд- В., с което съдът е отхвърлил жалбата на И. И. срещу заповед на временно изпълняващия длъжността директор на Областна дирекция на ДФЗ-В., с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане. Със същото решение съдът е отхвърлил претенциите на страните за присъждане на направените от тях. разноски. В касационната жалба на И. И. се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите основания за касационна отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната заповед. Претендира се и присъждането на разноски по приложения списък. От директора на Областна дирекция (ОД) на ДФЗ- В. е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. П., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него се моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всяка една съдебна инстанция. Касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ- В. е срещу съдебното решение в частта му за разноските, поради което тя има характер на частна жалба. В нея се съдържа оплакване за неправилност на решението в частта му за разноските, като се твърди, че такива следва да се присъдят, по изложените аргументи. От адвокат-пълномощника на ответната страна по частната жалба е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за правилност на съдебното решение в частта му за разноските. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и правилност на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са срещу неблагоприятно за тях съдебно решение. По същество ще бъдат разгледани поотделно. От данните по делото се установява, че И. И. е обжалвал заповед № РД-03-060-РД от 9.06.2014 г. на временно изпълняващия длъжността директор на ОД на ДФЗ-В.. С обжалваната заповед е било отказано финансиране на заявление за подпомагане с ИД № на проекта: 06/112/08803, на стойност 48 892 лв. подадено от кандидата И. Б. И.. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил приложените към административната преписка писмени доказателства, от които е установил, че И. И. е подал заявлението си за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на 18.11.2013 г. в 11 часа 21 минути и 7 секунди. При разглеждането на проекта му, същият е получил 30 точки, според чл. 12а, ал. 5 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 9", съответно Приложение № 1 към посочената алинея. По делото е било безспорно установено, че за подпомагане по тази мярка са били подадени заявления за суми в по-голям размер в сравнение с договорения бюджет, поради което обжалваната заповед е била издадена при условията на чл. 19 от Наредба № 9. При липсата на достатъчен бюджет по мярката, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9, И. И. е получил отказ. Съдът е приел и заключение на специализирана експертиза, от което е приел за установено, че точките по подаденото заявление са били правилно определени. Установил е освен това, че последното прието заявление е било с 35 точки, което е било подадено на същата дата - 18.11.2013 г., а това на жалбоподателя - 30 точки Съдът е установил и безспорното обстоятелство, че И. И. е представил удостоверение за професионално обучение с рег. № 12 584 от 23.05.2014 г., което е приложено по делото, но не е било представено едновременно с документите за прием на заявлението, поради което не е било преценявано и не е донесло още 25 точки на жалбоподателя. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е била издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Относно искането за присъждане на разноските, направени от страните съдът е приел, че такива не следва да се присъжда. Позовал се е на чл. 78, ал. 8 ГПК, както и на обстоятелството, че не е доказано заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Освен това съдът се е позовал на принципът за равно третиране, според който не трябва да се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, принцип в националното ни законодателство и в правото на Европейския съюз. Позовал се е и на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 8 от 2012 г. По така изложените съображения е отхвърлил исканията на страните за присъждане на направените разноски. Решението в частта му, в която жалбата е разгледана по същество и е срещу заповедта на временно изпълняващия длъжността директор на ОД на ДФЗ- В., е правилно. Неоснователно се твърди в касационната жалба на И. И., че заповедта на временно изпълняващия длъжността директор на ОД на ДФЗ-В. не съдържала фактически основания за издаването си. Това твърдение се опровергава от съдържанието на самата заповед и изложеното в него. Неоснователно е оплакването, че съдебното решение било постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Трябва да се подчертае, че разглеждането на жалбата по същество е второ по реда си, след отмяната на първоначалното решение на Административния съд- В. с решение № 3155 от 21.03.2016 г. по адм. д. № 8616/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Съдът е събрал всички писмени доказателства, изискани от жалбоподател. Тези от тях, които са били относими към спора е обсъдил ведно със заключение на експертизата, прието от страните без оспорване. Критериите по които е оценен проекта на И. И. са тези, посочени в Приложение № 1 към чл. 12а и чл. 19 от Наредба № 9, поради което всички възражения относно правилата, приложени по делото, които представляват и вътрешноведомствен акт, са неотносими. Неоснователно е и твърдението, че удостоверението за професионално обучение, като е било приложено по-късно към заявлението за подпомагане, не било оценено със съответните точки. Към приложеното заявление, удостоверението не е било приложено, защото обективно това не е било възможно. Заявлението е подадено на 18.11.2013 г., а удостоверението е издадено на 23.05.2014 г. Като не е било приложено не е могло да бъде и оценено. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. По делото безспорно е доказано, че заявленията за прием са били със сума по-голяма от размера на отпуснатата финансова помощ. Приемът на заявления е спрял до тези, които са получили по-голям брой точки от жалбоподателя, а именно - 35. По този начин е даден приоритет на заявления, които са получили по-голям брой точки, което е в съответствие с чл. 12а от Наредба № 9 и целта на наредбата. Отделно от това, при недостатъчен бюджет законосъобразен е отказът от финансиране на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от наредба № 9. Поради това касационната жалба на И. И. е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. По частната жалба срещу решението в частта му за разноските: Тя е основателна, по следните съображения: Съдебното решение в частта му за разноските е неправилно и е в противоречие с материалния закон. Според чл. 143, ал. 4 АПК когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително и минималното възнаграждение за един адвокат. Въпросът с присъждането на юрисконсултското възнаграждение е решен с ТР № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. С. него в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно административното производство. При така поставената проблематика относно разноските, настоящият състав намира, че искането за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя и пред двете съдебни инстанции, следва да се остави без уважение с оглед на крайния изход на спора и по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. Претенцията на директора на ОД на ДФЗ-В. за присъждане на разноски е основателна, според чл. 143, ал. 4 АПК. При първоинстанционното разглеждане на спора ОД на ДФЗ е направила разноски за вещо лице в размер на 100 лв. Следва да се посочи, че чл. 78, ал. 8 АПК, приложим субсидиарно според чл. 144 АПК е изменен, което изменение е обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Нормата е процесуална и се прилага веднага, а тя на свой ред препраща към Закона за правната помощ. В чл. 37 от Закона за правната помощ е направено препращане към чл. 24 от Наредбата за правната помощ, в който е определен минималният и максималният размер на юрисконсултското възнаграждение. С оглед на реално осъщественото процесуално представителство от юрисконсулта на ответната страна, фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 200 лв. при първоинстанционното разглеждане на спора и съответно на 150 лв. за касационното производство. И. И. ще следва да заплати на ОД на ДФЗ-В. общо разноски в размер на 450 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение