Решение № 8522 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сиенит инвест" АД със седалище и адрес гр.Пловдив, район Тракия, ул. инж. Асен Йорданов 7, подадена чрез адв. Хаджийска, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение 1383/ 27.07.2020 г. по административно дело 2886/ 2019 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив), с което е отхвърлена жалбата на Сиенит Инвест АД, против Решение РР- 3450/ 21.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира да бъдат присъдени, направените по делото съдебни и деловодни разноски. Ответникът- Директора на БД "Източнобеломорски район" гр. Пловдив моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Излага съображения, че решението на АС- Пловдив е правилно, законосъобразно, като в достатъчна степен е обоснован направения отказ от Директора на БД "Източнобеломорски район" гр. Пловдив. Ответникът- Сенид ЕООД в писмен отговор моли да се отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и недоказана и да се потвърди и остави в сила първоинстанционното решение. Ответниците: "Би Къмпани" ООД, "Про" ЕАД, "Астреа 2014" ООД, "Ринг-П" ООД редовно призовани в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е била ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Сиенит Инвест АД гр.Пловдив, р-н Тракия, ул. инж. Асен Йорданов 7 срещу Решение РР-3450/ 21.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от минерална вода изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от Сондаж 5 находище Хисаря - 93 по Приложение 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите /ЗВ/. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че според фактите, приети за установени и посочени в обстоятелствената част на решението, издадено по Заявление вх. РР-14-12/ 06.08.2018г. в БДИБР на Сиенит Инвест АД, с което е поискано издаване на разрешително за водовземане от минерална вода изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения Сондаж 5 от находище Хисаря- 93 по Приложение 2 към чл.14, т.2 ЗВ, съгласно чл.50, ал.7, т.2 ЗВ. В анализа на фактическата обстановка е отбелязал, че за Сондаж 5 от находище Хисаря- 93 по Приложение 2 към чл.14, т.2 ЗВ, е посочено да има издадени и действащи към 29.11.2018г. 7 броя разрешителни: или общо разрешено водно количество, според посочените данни е 1,84 л/ сек. В заявлението на Сиенит Инвест АД вх. РР-14-12/06.08.2018г. за издаване на ново разрешително за водовземане от минерална вода, е било посочено, че необходимото водно количество е 0,5 л/ сек. По отношение експлоатационния ресурс, административният орган се е позовал на Заповеди РД-175/24.04.2000г. и -09-369/28.04.2000г. на МЗ, с които са утвърдени локални експлоатационни ресурси за Сондаж 5 от находище Хисаря, в рамките на Qекспл. = 1,9 л/с. Според утвърдения локален експлоатационен ресурс за Сондаж 5 от находище Хисаря, свободният разполагаем ресурс е 0,06 л/с /1,9 1,84 = 0,06/. Решаващият съд е посочил, че отказът е издаден от компетентен административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона /териториални, материалноправни/. Решението е издадено в предвидената от закона форма, мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа фактически основания и правни квалификации на приетите за установени факти. Искането е квалифицирано, като такова за издаване на разрешително за водовземане от минерална вода- изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения, на основание чл.44, ал.1, вр. с чл.52, ал.1, т.4 ЗВ и чл.136, ал.1, т.1 от Наредба 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Преценил е, че основание по чл.55 т.1, т.2, т.4 ЗВ, разрешителното от 2009г., издадено на Сиенит Инвест ООД по силата на закона се смята за прекратено, при което дружеството- жалбоподател няма право, което да противопостави на адресата на разрешителното от 21.11.2018г. и на останалите адресати на описаните в решението за отказ разрешителни. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Адм. съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложеното от първоинстанционния съд е обосновано и изведено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на противоречие на решението с материалния закон. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Обективна, природна предпоставка за това е наличието на воден ресурс в достатъчно количество и необходимото качество. Следващата стъпка изисква изграждане на водностопанска система, която може да осъществи водовземане, пренос и експлоатация на водния ресурс. Въз основа на приложимите материално- правни разпоредби и събраните доказателства, съдът обосновано е приел за законосъобразно, оспореното решение, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от минерална вода изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от Сондаж 5 находище Хисаря - 93 по Приложение 2 към чл.14 т.2 от Закона за водите. Правилно е прието, че касатора, като правоприемник на дружеството - първоначален титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода 01610221/ 24.07.2009г., е пропуснал предвидения в чл. 79, ал. 3 от ЗВ тримесечен срок от възникване на правоприемството да поиска изменение на вече издаденото разрешително чрез промяна на титуляра му. В този случай на основание чл. 79, ал. 5 от ЗВ наличното разрешително се счита прекратено по закон, а жалбоподателят следва да започне пред компетентния за това орган административна процедура по издаване на ново разрешително. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3 а, във вр. чл. 49, ал. 3, т. 1 от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 отказва издаване на разрешително, когато: се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2; и когато е установена невъзможност за задоволяване на искането. Придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ са права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон. Не може да се приеме твърдението на касатора, че съдът едностранчиво е разгледал приобщените доказателства. Правилно съдът е посочил, че в случая не е налице нарушение на правата на дружеството да се защити и да представи доказателства в своя полза. В хода на процедурата по обжалване на решението на директора на БДИБР, дружеството е имало възможност да представи доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, а именно, че е налице воден ресурс в достатъчно количество. Изведените аргументи относно законосъобразността на друго издадено разрешително от 21.11.2018 г. на Сенид АД до 0,48 л/ сек са неотносими и неоснователни. Издаденото разрешително на това дружество е влязъл в сила административен акт, който се ползва със стабилитет и относно него не може да се упражнява инцидентен, косвен съдебен контрол. Правилно решаващият съд е отчел, че в процедура по издаване на ново разрешително по заявлението от 06.08.2018г., към дата на издаване на оспореното решение за отказ, са съобразени действащите разрешителни за Сондаж 5 от находище Хисаря- 93 по Приложение 2 към чл.14, т.2 ЗВ. Съгласно чл.55 ЗВ, при издаване на разрешително, органите по чл. 52 ал. 1 отчитат: 1. наличните водни ресурси; 2. потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект; 4. придобитите права. Тези критерии са отчетени в случая, като са съобразени параметрите на исканото водовземане, посочени в заявлението от 06.08.2018г. 0,5 л/ сек спрямо наличните водни ресурси. В случая наличните водни ресурси 0,06 л/ сек, които са свободни са далеч по- малко от заявените 0,5 л/ сек. С това е налице обективна невъзможност да се задоволи искането, поради липса на свободен воден ресурс. Правилно съдът е приел, че при извършената преценка по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите се установява наличието на основания по чл. 68 т. 3а, установяването на които задължават административният орган да се произнесе при условията на обвързана компетентност и да откаже издаване на исканото разрешително по чл. 44, ал.1 ЗВ, чл.50, ал.4 , т.1 ЗВ, чл.52 ал.1 т.4 ЗВ и чл.136 ал.1 т.1 от Наредба 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение настоящата инстанция счита, че същото не следва да бъде уважено, поради това, че претенцията не е изразена с конкретно основание и размер, и липсва изискуемия списък- чл.80, чл.81 ГПК, във вр. с чл.144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,