Решение № 7476 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12073/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Недялкова, срещу решение 8864/18.10.2024 г., постановено по адм. дело 5/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. 02-160-6500/15507#11 от 16.11.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие София, в частта с която е отказано изплащането на суми в размер на 141 498,65 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и в размер на 19 331,13 лв. по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и преписката е върната на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговор ответната страна П. К., чрез пълномощника си адв. Стоянова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на коректен и подробен анализ на събраните в хода съдебното производства доказателства, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е направил правилен и обоснован извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи основания по чл. 146, т. 3 - 5 АПК за отмяната му. В обжалваното решение подробно са изложени фактическите обстоятелства, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. Фактическите установявания кореспондират с доказателствения материал по делото, поради което не следва да се преповтарят изцяло от касационната инстанция, съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. По делото е установено от фактическа страна, че П. С. К., в качеството на земеделски производител, е подал общо заявление за подпомагане с УИН [номер], по посочените в същото схеми и мерки, за кампания 2014 година. Към заявлението са приложени таблица на използваните от заявителя парцели през 2014 г. в землищата на [населено място] и [населено място], в община [община], област Пловдив с посочени идентификатори на БЗС от СИЗП, култура, код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карта на съответните блокове на земеделското стопанство. В текста на заявлението е инкорпорирана декларация на кандидата, че е запознат с условията на схемите и мерките и приема правилата им. При извършване на административни проверки от Разплащателната агенция на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. С Уведомително писмо 02-160-6500/15507 от 29.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказано подпомагане по СЕПП и НР2 и са наложени финансови санкции за бъдещ период в размер на 61 886, 35 лв. Със заповед РД20-89/25.04.2023 г. на министъра на земеделието, издадена на основание чл. 99, т. 2 АПК във връзка с § 32, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, чл. 29, ал. 3 ЗПЗП и влязлата в сила присъда 71 от 08.09.2017 г. по н.о.х. дело 2154/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, по искане на П. К. за възобновяване на производството, е възобновено производството, като е отменено Уведомително писмо 02-160-6500/15507 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие и административната преписка е върната за ново разглеждане и произнасяне от ДФ Земеделие в съответствие с изложените мотиви в заповедта. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че лицето, с което П. К. има застъпени площи - Н. Н. Й., е признато за виновно с влязла в сила присъда за представяне в своето заявление за подпомагане за кампания 2014 година, пред ОД на ДФЗ Пловдив на неверни сведения, че ползва и обработва парцели, находящи се в [населено място] и [населено място], общ. [община], заявени за подпомагане и от П. К. за същата кампания. С обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. 02-160-6500/15507#11 от 16.11.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие София, е отказано финансово подпомагане в размер на 141 498,65 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и в размер на 19 331,13 лв. по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2). Според съдържанието на оспорения акт в табличната и словесна част подпомагането се отказва на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105/22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП поради това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено (не е решено в полза на нито една от страните), а за един от заявените земеделски парцели е установено, че е наддеклариран поради изключването му от специализирания слой ПДП за кампания 2014 година. Съдът е назначил и приел като обективна и компетентна съдебно-техническа експертиза. Според заключението на експерта, който е извършил съпоставка с представените по делото документи, заявените от земеделския производител БЗС отговарят на имотите с идентификатор по КВС, за които е представил договори за аренда и наем. Посочил е, че по делото не са налични документи на другите земеделски стопани, с които се твърди, че е констатирано застъпване, както и кои са тези лица и какви документи са представили пред органа. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилния и обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Правилно съдът е приел, че административният орган изобщо не е отчел влязлата в сила присъда, въз основа на която е възобновено административното производство. Съдът вярно е констатирал, че в обстоятелствената част на акта отсъства съпоставка между заявените за подпомагане парцели и парцелите, за които с влязлата в сила присъда е прието за установено, че не са били обработвани от конкурентния бенефициент. При положение, че тези обстоятелства са обусловили първоначалния отказ за подпомагане и са изрично посочени в заповедта за възобновяване на производството като релевантни за преразглеждане на казуса, съдът е извел правилен извод, че с игнорирането им административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно общото правило на чл. 35 АПК административният орган е длъжен да издаде административния акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Приложимата към казуса нормативна уредба, правилно цитирана и приложена от решаващия съд, също задължава административният орган служебно да събере релевантните доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. В случая органът не е изпълни законовите изисквания и съдът правилно е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Изложените правни съображения от съда са точни и се подкрепят изцяло от касационната инстанция. По отношение парцелите от заявлението, които са извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", касационната инстанция намира, че следва да се коригират мотивите на първоинстанционния съд. След като е налице влязла в сила заповед на министъра на земеделието, с което земеделските площи са изключени от специализирания слой ПДП, неправилно съдът е приел, че Разплащателната агенция следва да направи собствена преценка за допустимост на заявените за подпомагане земеделски парцели. Доводите на касационния ответник, свързани с ТР 8 от 11.12.2015 г. по т. д. 1/2015 г. на ВАС от 2015 г. за разрешаването на противоречивата съдебна практика относно възможността за самостоятелно обжалване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой, са неоснователни и не обосновават друг извод относно правното значение на влязлата в сила заповед на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателния специализиран слой ПДП за 2014 година. Доколкото обаче отказаното подпомагане в уведомителното писмо е за всички заявени площи както двойно застъпените, така и наддекларираните поради изключването им от слоя ПДП и не е възможно диференцирането на намаленията по основание и размер, съдът правилно е отменил изцяло обжалваното уведомително писмо. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. По същество с касационната жалба се излагат доводи, които първоинстанционният съд е разгледал подробно в мотивите си и обосновано ги е отхвърлил като неоснователни. Несъгласието на страната с изводите на съда не обуславя извод за неправилност на обжалваното решение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото претенцията на ответникът по касация за присъждане на понесените разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените писмени доказателства и списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателят за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП минималното възнаграждение е 800. 00 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, сумата от 1000. 00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, не може да се определи като прекомерна и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение