Решение № 4808 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2011 г.
ВАСVI отделение02.04.2012 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1273 от 20.07.2011 г. по адм. дело № 314/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, ХVI състав. ОСЪЖДА Лиляна Младенова Младенова от гр. Пловдив, ул. "Солунска" № 41, да заплати на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7, сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4808 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Младенова Младенова от гр. Пловдив срещу решение № 1273 от 20.07.2011 г. по адм. дело № 314/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, ХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1273 от 20.07.2011 г. по адм. дело № 314 от 2011 г. Административният съд - гр. Пловдив, ХVI състав, е отхвърлил жалбата на Лиляна Младенова Младенова от град Пловдив срещу решение № 394 от 29.12.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № О-15-999-23-00103514 от 4.11.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на правилен и обоснован прочит на събраните доказателства в тяхната съвкупност. По първоначалното дело е било установено, че жалбоподателката е подала заявление-декларация от 25.10.2010 г. за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 КСО. В нея е отразила, че детето не се отглежда от лице, наето по програмата "В подкрепа на майчинството", както и че при промяна на декларираните обстоятелства ще подаде нова декларация в срок от три работни дни. При извършената проверка органите на НОИ обаче са констатирали, че детето Александър Георгиев Баев, считано от 13.07.2010 г., се отглежда от Недялка Димитрова Младенова, която е включена в програмата "Детегледач - шанс за реализация с обучение към заетост" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Правилно първоинстанционният съд е направил извода, че по своята същност тази програма е и такава в подкрепа на майчинството по смисъла на чл. 54, ал. 3 КСО, независимо от произхода й на финансиране и точното наименование. Видно от т. 2.1 от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", целта й е безработни лица, регистрирани в дирекциите "Бюро по труда", да се квалифицират и насочат към гледане на деца от 1- до 3-годишна възраст, на които и двамата родители са наети по трудово или служебно правоотношение или са самонаети. По този начин се създава заетост на лица, на които временно е затруднена реализацията на пазара на труда, и се дава възможност за предоставяне на качествена грижа за децата. Същевременно ще се помогне на младите родители да продължат своето професионално развитие. Съгласно чл. 54, ал. 3 КСО обезщетение за неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програмата "В подкрепа на майчинството". Стигайки до извода, че отказът на административния орган да заплати процесното обезщетение е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на ответника се присъждат разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,