Решение № 15870 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2017 г.

Решение № 15870 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "М Д. С." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв. Станчева срещу решение № 41 от 23.02.2017 г. по адм. дело № 450/2015 г. на Административен съд - С. З. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество със законните последици. О. О. П. баня не ангажира становище по жалбата. О. Х. П. Данева-Иборра, чрез адв. Тодорова, в писмена защита и възражение по касационната жалба, оспорва основателност й и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като обосновано и съобразено с доказателствата по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е обявено за нищожно оспореното решение по протокол № 01/14.09.2015 г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-657/10.09.2014 г. на кмета на О. П. баня, в частта, с която на основание чл. 210, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 193, ал. 3 и чл. 73, ал. 2 от ЗУТ е определена цена в размер на 138,30 лв на правото на прокарване на сервитут през имот с идентификатор 55021.501.1279, собственост на Х. Д. - Иборра за "помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски комплекс "Специализирана болница за рехабилитация" в имот с идентификатор 55021.501.551 по КККР на гр. П. баня, обл. С. З. Прието е, че Комисията по чл. 210 ЗУТ е заседавала в непълен състав и при липса на предоставена по надлежния ред компетентност от кмета на общината. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Преценката за валидността на оспорения акта е извършена в съответствие с изискванията на чл. 168 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по оспорване протокола на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, с който е определена оценка по чл. 193, ал. 8 ЗУТ на правото на прокарване по ал. 3 през имот - частна собственост, от което следва, че контрола за законосъобразност е ограничен само досежно решението на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, което съставлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол индивидуален административен акт по силата чл. 210, ал. 3 във вр. с ал. 2, чл. 215 от ЗУТ. Безспорно е по делото, че процесното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, обективирано в решение по протокол № 01/14.09.2015 г., е взето от комисия, назначена със заповед № 205/19.03.2013 г. на кмета на О. П. баня, изм. със заповед № РД- 657/10.09.2014 г. на кмета на О. П. баня. Видно от тези заповеди, представени по делото, по реда на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 210 ЗУТ е определена петчленна комисия по чл. 210 ЗУТ, като председателя и членовете са персонифицирани, а с втората заповед е променен председателят, поради освобождаване от длъжността на инж. Илчева. И в двете заповеди е изрично визиран предмета на произнасяне от комисията - само за "прокарване на отклонения от общи мрежи на техническата инфраструктура през имоти собственост на О. П. баня". От приложения протокол № 01/14.09.2015 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ се установява, че процесното решение е взето при отсъствие на четвъртия чл. на комисията, определен със заповед № 205/19.03.2013 г. на кмета на О. П. баня. Освен това решението касае оценка на правото на прокарване по чл. 193, ал. 3 ЗУТ през частен имот, собственост на оспорващата Х. Д.-Иборра, за което липсват надлежно предоставени от кмета правомощия на комисията. Изложеното сочи на нищожност на процесното решение, както правилно е приел административният съд. Определянето на персоналния състав и пределите на компетентност на комисията е в правомощията на кмета, съгласно изричната регламентация на ал. 1, чл. 210 ЗУТ - "изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения........ се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината". Съгласно ал. 2, чл. 210 "кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересованите лица определянето на обезщетение или оценка от комисията". Касае се за изключителна хипотеза на специалния закон, тъй като актовете на тази комисия не съставляват помощни такива в административната процедура, а им е придадено качеството на индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол - чл. 210, ал. 3 във вр. с ал. 2, чл. 215 от ЗУТ. Следователно комисията по чл. 210 ЗУТ е орган по устройство на територията, чието предназначение и правомощия са определени със специален закон, от което следва, че от надлежното й сформиране, както по отношение на персоналния състав, така и по отношение на предметния обхват на правомощията зависи нейната компетентност. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба-без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане от ответницата Х. Д.-Иборра и изхода на делото, касаторът дължи реално направените разноски пред настоящата инстанция в общ размер от 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2017 г. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение