Решение № 12775 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2014 г.

Решение № 12775 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор д - р Борис Петров Чорбаджийски, чрез процесуалните представители адвокат Стоянов и адвокат Иванова, срещу решение № 2 от 03.01.2014 г. по адм. д. № 64/2013 г. на Административен съд Ямбол, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Министреството на здравеопазването, чрез процесуалните представители юрисконсулт Гавазова и юрисконсулт Иванов, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен изцяло предявения от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор д - р Борис Петров Чорбаджийски, срещу Министерството на здравеопазването, иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено увеличение на имуществото на болницата през периода от 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г. в размер на 8 838 508.158 лева, настъпили в резултат от отменен частично като незаконосъобразен административен акт - Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на сумата и мораторна лихва върху главницата за периода от 29.06.2012 г. до завеждането на исковата молба. Прието е, че претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователна, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК и за разлика от действието на отмяната на индивидуален и общ административен акт, подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му, а видно от чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се отменя нормативен административен акт влиза в сила от деня на обнародването, което при всички положения е станало след 29.06.2012 г., на която дата е постановено решението на 5 - членния състав на ВАС. Предвид гореизложеното евентуалните вреди за ищеца, произтичащи от отменения нормативен административен акт, ако такива са настъпили, биха се дължали след датата на отмяната на акта. Освен това, ищецът не е доказал вида на вредата и нейния размер. Всички поискани доказателства установяват единствено наличието на статистически данни за предходни години и брой прегледани пациенти през процесния период. Колко от тях обаче биха постъпили на лечение и то точно в "СБАЛК Ямбол" ЕАД не е доказано. Не са ангажирани и доказателства, годни да установят този факт. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г., изрично е предвиден редът за планова хоспитализация при липсата на капацитет - изготвя се листа на чакащите, като в нея се включват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези, които се нуждаят от спешна диагностика и лечение (ал. 1 и ал. 2 на чл. 22 от Наредбата). Лицата от листата на чакащите получават пореден номер и дата за хоспитализация (ал. 3 на чл. 22 от Наредбата), като хоспитализацията се извършва при спазване последователността на поредните им номера (ал. 4). Последните се актуализират при осъществяване на хоспитализация на лице по реда на ал. 4 (ал. 5 на чл. 22 от същата наредба). В съдебните заседания на 08.07.2013 г. и на 17.10.2013 г. процесуалният представител на ищеца - адв. С. категорично заявява, че листа на чакащите не е водена в болницата, както и че поименно не могат да бъдат посочени пациентите, които са били планувани за лечение, но са били върнати поради наличието на ограничението по т. 7.8 от Стандарта или въобще не са били планувани, пак поради наличието на това ограничение. Поради това и съдът намира за недоказано твърдението за настъпила вреда под формата на пропусната полза за процесния период от време. Спорът е разгледан и решен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1 от АПК. Не са изпълнени и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното определение № 8362 от 12.06.2013 г. по адм. д. № 6180/2013 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. В съдебно заседание на 05.12.2013 г. процесуалните представители на страните аргументирано са направили множество доказателствени искания, включително изслушване заключение на съдебно - счетоводна експертиза, поставяне на допълнителна задача на съдебно - медицинската експертиза, искане за издаване на съдебно удостоверение, което да се представи пред Националната агенция по приходите за установяване на здравноосигурителния статус на посечените пациенти и др. С протоколно определение от същата дата, съдът е оставил без уважение исканията на ищеца и на ответната страна за събиране на доказателства. Определението не е мотивирано. Съдебното дирене е приключено и е даден ход на делото по същество. В резултат на това, при неизяснена фактическа обстановка, са направени незаконосъобразни и необосновани изводи, които не се споделят от настоящата инстанция. Изложеното обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане да се съберат относимите към спора доказателства, които да се анализират подробно и задълбочено. Спорът да се реши при изяснена фактическа обстановка и като се вземе предвид съдебната практика - решение № 9962 от 03.07.2013 г. по адм. д. № 2193/2013 г., решение № 12391 от 17.10.2014 г. по адм. д. № 2385/2014 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане съдът да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,