Решение № 7202 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 171/2010 г.

Решение № 7202 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 171/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Марин Борисов Маринов срещу решение № 379 от 03.12.2009 г. по адм. дело № 394/2009 г. на Кюстендилския административен съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Кюстендил, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, т. к. е подадена в срока за касационно обжалване от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, съдът счете същата за неоснователна по същество. С обжалваното решение Административният съд е отхвърлил жалбата на Марин Борисов Маринов срещу заповед № 2671/25.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Кюстендил, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС; понастоящем заглавието изменено на "Закон за българските лични документи", ДВ, обн., бр. 82 от 2009 г.; текстът на чл. 75 ЗБДС при издаване на административния акт е в редакция, изм., ДВ - бр. 105 от 2006 г., преди изменението с ДВ, бр. 82 от 2009 г.), изразяваща се в забрана за напускане на страната и в отнемане на издадените/отказ за издаване на паспорти и заместващи ги документи. Съдът е приел, че жалбоподателят е управител на търговското дружество "Марибокс" ООД, гр. Кюстендил, което е длъжник по изпълнително дело, образувано от публичен изпълнител към Регионална дирекция - гр. София на Агенцията за държавни вземания (АДВ) за задължения към държавата в големи размери - над 5 000 (пет хиляди) лева. Счел е, че директорът на ОД на МВР - гр. Кюстендил е издал заповедта за налагане на ПАМ при законовите предпоставки за това, а именно искане от публичния изпълнител при АДВ в хипотезата на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). За неоснователен е счетен доводът, че жалбоподателят не попада в категорията на данъчнозадължените лица, на които може да бъде наложена забрана по чл. 75, т. 5 ЗБДС, в цитираната по-горе хипотеза на ДОПК, т. к. качеството му на управляващ и представляващ дружеството е безспорно установено и смисълът на законовата забрана е да мотивира управителните и контролните органи на дружеството - длъжник по публични вземания, да проведат стопанската политика на дружеството по начин, който да доведе до погасяване на задълженията. Съдът е приел, че ограничителната мярка не прехвърля отговорността за изплащане на паричните задължения на юридическото лице към органите на управление, а по този начин те по силата на закона са ангажирани за погасяването им. Прието е, че обжалваната заповед е издадена при обвързана компетентност от административния орган, при спазване на задължението за уведомяване на адресата, т. е. спазени са административнопроизводствените правила за издаването й и същата е надлежно мотивирана с посочване на фактическите и правни основания за налагането на ПАМ при наличие на законовите предпоставки на нормата на чл. 75, т. 5 ЗБДС. Оспорваното решение е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че административният орган е наложил процесната ПАМ при наличието на законовите предпоставки на чл. 75, т. 5 ЗБДС (редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.), поради което настоящата инстанция намира, че съдът по същество правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Съгласно цитираната разпоредба директорът на ОД на МВР в случая действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при наличието на изискуемите се предпоставки няма право на преценка, а е длъжен да постанови ПАМ за забрана напускане на страната и неиздаване на паспорти и заместващи ги документи. Не се спори по делото относно качеството на управител на касатора на дружество - длъжник по изпълнително дело за публични вземания в размер над 5 000 лева, за които не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, каквито са предпоставките за искане от публичен изпълнител до органите на МВР да наложат ПАМ по чл. 75, т. 5 ЗБДС на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" ДОПК. Както правилно е приел Административният съд, в случая е налице искане от публичния изпълнител по реда и на основание цитираната разпоредба от ДОПК за налагане на процесната ПАМ на чл. на управителния орган на дружеството - длъжник "Марибокс" ООД, гр. Кюстендил, като такъв се явява касаторът в настоящето производство. Предвид изложеното, законосъобразно съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед са спазени материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 5 ЗБДС и забраната за напускане на страната и за издаване на паспорти и заместващи ги документи е наложена на управител на търговско дружество - длъжник. Неоснователен е доводът на касатора, че единствено на него в качеството му на управител е наложена забрана за напускане на страната, без да е отчетен възможният му принос в това качество за изпълнение на публичните задължения. Това е така, защото в производството за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 ЗБДС единствената предпоставка от субективна страна, която законът изисква, е искането от публичен изпълнител за налагането й да е направено по отношение на лице, за което ДОПК предвижда това. Тази предпоставка е спазена, поради което и възражението, че на съдружниците на дружеството не е наложена ПАМ от вида на процесната, а с нея е санкциониран единствено управителят на търговеца - длъжник, не подлежи на разглеждане в производството по обжалване на заповедта за налагане на забраната за напускане на страната и за отказ за издаване на паспорти и заместващи ги документи. Доводите в касационната жалба за материална незаконосъобразност поради неспазване на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (директивата), съдът намира за неоснователни по следните съображения: Съгласно чл. 27, ал. 1 от цитираната директива държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Алинея втора на цитираната разпоредба предписва, че мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото и не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. С разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБДС българският законодател е установил ПАМ, която се налага от съображения, свързани с обществения ред. Безспорно е, че плащането на изискуемите публични задължения е императив, който не търпи отклонение, установен е в интерес на фиска с оглед функционирането на държавата, има пряко отражение върху бюджетната политика и оттам директно засяга интересите на обществото и извършването на дейностите от публичен интерес и порядък. Следователно ограничаването на правото на излизане на българските граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз в разглежданата хипотеза от националния закон е мярка, установена в публичен интерес и отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата. Преценката за наличие на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото по смисъла на директивата, е направена на законодателно ниво още с въвеждането на основанието по чл. 75, т. 5 ЗБДС. Националният законодател е осъществил преценката за наличие на цитираната заплаха във всеки от случаите, визирани в хипотезата на нормата от закона, т. е. във всички случаи, когато по отношение на длъжник на държавата за публичноправно вземане в големи размери е образувано изпълнително дело, по което не е представено надлежно обезпечение, които обстоятелства са мотивирали публичния изпълнител да поиска налагане на ПАМ от органите на МВР законодателят приема, че е налице истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото. Тази преценка е от обективно естество (на извършване на деянието), като законодателят счита, че по отношение на всяко от лицата, на което чл. 221, ал. 6, т. 1 ДОПК позволява налагането на ПАМ по искане на публичния изпълнител, е изпълнено изискването на чл. 27 от директивата. Ето защо ПАМ във всеки един случай е пропорционална от гледна точка на целта за защита на обществения интерес от попълване на фиска с дължимите публични вземания, поради което и съответства на изискванията на правото на Европейския съюз. Предвид изложеното, въвеждането на хипотезата на налагане на ПАМ на основанието по чл. 75, т. 5 ЗБДС съответства на критериите от директивата и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,