Решение № 5814 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от К. Терзиев от гр. Пловдив против Решение 1055/07.06.2023 год. постановено по адм. д. 3274/2020 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ц2153-15-251/01.12.2020 год. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставено в сила разпореждане [номер]/Протокол 3045-15-5/06.02.2019 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив досежно установената за събиране сума в общ размер на 42 958, 07 лева в това число главница в размер на 31 980, 86 лева за периода от 01.01.2014 год. до 30.06.2017 год. и лихви в размер на 10 977, 21 лева начислени към 06.02.2019 год., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 06.02.2019 год. до окончателното погасяване на задължението. С решението касаторът е осъден да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира, че обжалваното пред първата инстанция разпореждане [номер]/Протокол 3045-15-5/06.02.2019 год. е издадено въз основа на разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, което не е било влязло в сила към 06.02.2019 год. Счита, че законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактите съществували към датата на издаването му. Разпореждането от 18.12.2018 год. не е влязло в сила към 06.02.2019 год., когато е издадено обжалваното пред първата инстанция разпореждане, а е влязло в сила едва на 30.03.2023 год. Счита, че пред влизане в сила на разпореждането от 18.12018 год. липсва основание за издаване на разпореждане, с което да се постанови събиране на недобросъвестно получени суми. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да отмени решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Вълчанова в писмен отговор оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е решение Ц2153-15-251/01.12.2020 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставено в сила разпореждане [номер]/Протокол 3045-15-5/06.02.2019 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив досежно установената за събиране сума в общ размер на 42 958, 07 лева в това число главница в размер на 31 980, 86 лева за периода от 01.01.2014 год. до 30.06.2017 год. и лихви в размер на 10 977, 21 лева начислени към 06.02.2019 год., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 06.02.2019 год. до окончателното погасяване на задължението. С разпореждането е наредено лицето доброволно да възстанови недобросъвестно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер]/Протокол N01071/02.08.2006 год. на Терзиев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.1 и ал.2 от КСО като размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория 19 год. 04 мес. и 00 дни, осигурителен стаж от трета категория 05 год. 10 мес. и 02 дни или общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО 38 год. 00 мес. и 22 дни. Към датата на отпускане на пенсията лицето има навършени [възраст]. След извършен преглед на пенсионните досиета в ТП на НОИ Пловдив е установено, че в досието на Терзиев не са налични документите удостоверяващи осигурителния му стаж и доход послужили за отпускане на пенсията през 2006 год. От лицето е изискано да представи всички документи удостоверяващи трудов/осигурителен стаж въз основа на които е отпусната пенсията му. Писмо изх. К-19708/29.04.2013 год. до Терзиев е върнато със щемпел непотърсено . През 2015 год. е изпратено ново писмо до лицето, което е получено на 12.02.2015 год., но К. Терзиев не е представил исканите документи. С оглед на това пенсионният орган е извършил проверка в секретния регистър на осигурените лица и е установил, че липсват данни за осигуряване на лицето като военнослужещ или друг държавен служител от съответните структури на МВР, ДАНС и други попадащи в обхвата на чл.69 от КСО. С разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив е отменено разпореждането от 02.08.2006 год. и всички последващи и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При извършения анализ пенсионният орган е установил, че календарната продължителност на стажа на Терзиев е 25 год. 02 мес. и 02 дни при положение, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето има навършени [възраст]. При това положение Терзиев би следвало да е започнал работа на [възраст] възраст. През 2019 год. ТП на НОИ Пловдив е получило на магнитен носител информация от сектор Икономическа полиция касаеща пенсионното досие на Терзиев. От същата е видно, че през 2006 год. лицето е представило документи от осигурители, при които реално не е полагало труд, но се е пенсионирало при по-благоприятните условия на чл.69 от КСО. С разпореждане от 23.04.2018 год. на Терзиев е отпусната лична социална пенсия за инвалидност, върху която е наложена удръжка за погасяване на задължението по разпореждането от 06.02.2019 год. Административният орган е направил извод, че Терзиев е недобросъвестен, поради което следва да възстанови получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 42 958, 07 лева в това число главница в размер на 31 980, 86 лева за периода от 01.01.2014 год. до 30.06.2017 год. и лихви в размер на 10 977, 21 лева начислени към 06.02.2019 год., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 06.02.2019 год. до окончателното погасяване на задължението. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е обжалвано пред Административен съд Пловдив, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Терзиев. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Приел е, че с разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив е отменено разпореждането от 02.08.2006 год., с което е отпусната ЛПОСВ и всички последващи. Въз основа на събраните по административната преписка документи и извършените от страна на контролните органи проверки съдът е приел, че няма доказателства за осигурителния стаж на лицето, въз основа на които е отпусната ЛПОСВ през 2006 год. През 2018 год. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност. В следствие на издаденото разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, административният орган е издал оспореното пред първата инстанция разпореждане, с което на основание чл.114, ал.1 от КСО лицето е поканено да възстанови недобросъвестно получена сума за ЛПОСВ в определен размер като са начислени и лихви на основание чл.113 от КСО. При постановяване на решението си административният съд е съобразил решение постановено по адм.д. 2748/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив образувано по жалба на Терзиев срещу разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, което е потвърдено с решение 2153-15-337/27.09.2021 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Решението на административния съд, с което жалбата на Терзиев срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е отхвърлена като неоснователна е обжалвано пред ВАС, който с решение от 30.03.2023 год. постановено по адм.д. 6542/2022 год. по описа на ВАС е оставил в сила решението на Административен съд Пловдив. Административният съд е формулирал извод за правилност на обжалваните пред него актове. Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Развити са подробни съображения относно недобросъвестността на лицето като е прието, че в конкретния случай Терзиев е недобросъвестен, тъй като същият е знаел факти и обстоятелства, които са пречка за получаване на пенсия, но въпреки това е получавал тези плащания. Отговорено е и на основното възражение на оспорващия, а именно, че процесното разпореждане е издадено преди влизане на сила на разпореждане [номер]/Протокол 2141-15-30/18.12.2018 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което е отменено разпореждането от 02.08.2006 год. за отпускане на ЛПОСВ. Съдът се е позовал на нормата на чл.142, ал.2 от АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания като е приел, че стабилизацията на акта от 18.12.2018 год. настъпила на 30.03.2023 год. е именно такъв факт и същият следва да бъде съобразен при постановяване на процесното решение. Влизането в сила на разпореждането от 18.12.2018 год. на по-късна дата следва да се отрази, тъй като на същото е придадено обратно действие. При тези мотиви съдът е отхвърлил възражението като неоснователно. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Бланкетните твърдения на касатора за неправилност на решението в следствие на нарушение на материалния закон не могат да бъдат споделени. Напълно обоснован е изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административния орган възстановяване на недобросъвестно получените от Терзиев суми за ЛПОСВ заедно с лихвата за посочения период. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издаден административния акт в оспорената му част (без заличените по давност на основание чл. 115 от КСО суми за периода 01.01.2010 год. 31.12.2013 год.) установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от К. Терзиев, чието връщане е било наредено ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Безспорно е установено, че лицето е било недобросъвестно доколкото при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2006 год. същото е представило документи, за които е имало яснота, че не съответстват на действителното положение, тъй като няма положен труд от първа категория в размер на 19 години. Освен това следва да се посочи, че общата календарна продължителност на зачетения през 2006 год. осигурителен стаж е 25 год., а към датата на подаване на заявлението за пенсиониране лицето е имало навършени [възраст], което предполага, че същото е започнало да работи на [възраст] възраст. Действията на оспорващия са в противоречие с принципа по чл. 4, ал. 3 от АПК. Следва да се посочи и че процесното разпореждане за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума от недобросъвестно получени пенсии е издадено след издаване на предходно разпореждане от 18.12.2018 год., с което е отменено разпореждането за отпускане на пенсия от 2006 год. и всички последващи и е отказано отпускане на ЛПОСВ. Действително производството по обжалване на разпореждането от 18.12.2018 год. и на това по обжалване на процесното разпореждане са се развили паралелно, но в съответствие с нормата на чл.142, ал.2 от АПК, първоинстанционният съд правилно е съобразил влизането в сила на разпореждането от 18.12.2018 год., което е станало на 30.03.2023 год. при постановяване на процесното съдебно решение. В тази връзка неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че съдът неправилно е приложил закона като е следвало да отмени обжалваното разпореждане, тъй като същото е било издадено преди влизане в сила на разпореждането, с което се отменя разпореждането за отпускате на ЛПОСВ от 2006 год. По изложените съображения и при липса на пороци, обуславящи наличието на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, подложеното на касация решение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение