Решение № 12553 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Зеленков против решение 103 от 12.04.2021 г. по адм. дело 226/2020 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 726/10.03.2020 г., издадена от кмета на община Горна Оряховица, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж : част от ограда по източната и южната граница на УПИ XI, кв. 35 по плана на [населено място], общ. Горна Оряховица, на уличната регулационна линия и привеждането й в съответствие с издаденото разрешение за строеж 96/06.08.2013 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Горна Оряховица в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът В. Василева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Велико Търново е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на В. Василева като заинтересувана страна. В съдебното производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта, посочен в разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересовани страни в съдебното производство. В. Василева не е засегната от акта, тъй като не е адресат на заповедта и за нея административният акт не поражда права и не създава задължения. Обстоятелството, че заповедта за премахване на строежа е издадена след подадена от нея и от още две физически лица жалба също не обосновава различен извод. В случаите на установяване на незаконно извършено строителство от четвърта до шеста категория съгласно разпоредбите на чл. 222 и 225а ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице действа служебно, като издава акт за премахване на незаконния строеж. Заповедта за премахване се издава срещу извършителя или собственика на строежа, поради което страни в производството са органът - издател и извършителят или собственикът на незаконния строеж. Лицето, подало сигнал за незаконно строителство, няма качеството на заинтересувано лице в това производството, тъй като искането за иницииране на проверка не е в защита на собствени права, а е насочено към постигане на неблагоприятни последици за трето лице. По изложените съображения по отношение на В. Василева решението на административния съд следва да бъда обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Решението на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която жалбата на К. Зеленков против заповед 726/10.03.2020 г., издадена от кмета на община Горна Оряховица, е отхвърлена, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Задължението на съда по чл. 170 АПК за разпределяне тежестта на доказване е изпълнено формално, като в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК от съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор следва да представят доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не е съобразено, че предмет на производството пред административния съд е заповед 726/10.03.2020 г. на кмета на община Горна Оряховица, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя К. Зеленков принудително да премахне незаконен строеж: част от ограда по източната и южната граница на УПИ XI, кв. 35 по плана на [населено място], общ. Горна Оряховица, като изградена в несъответствие с издадено разрешение за строеж и съгласувано конструктивно становище. Правното основание за издаване на заповедта- съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т.1 -т. 4 ЗУТ не е обсъдено от административния съд, поради което по делото не е изяснено коя част от строежа, ако има такава, не съответства на издаденото разрешение за строеж и на одобрените инвестиционни проекти и конструктивно становище и дали тези несъответствия са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ, респ. доколко са налице основания по смисъла на цитирания текст за издаване на оспорената заповед. Задачи на допусната съдебно техническа експертиза в този смисъл не са поставени. Освен това представените по делото доказателства не са обсъдени от съда и в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК решението не съдържа мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав по съществото на правния спор. Заключението на вещото лице не е разгледано и анализирано заедно с останалите доказателства по делото. В решението си съдът декларира, че кредитира заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, според което оградата, изградена по южната и източна регулационна линия на УПИ XI, кв. 35 по плана на [населено място], общ. Горна Оряховица е прозирна и е в съответствие с конструктивното становище към разрешението за строеж, но без да го обсъди съвкупно с останалите, представени от органа доказателства, които не го подкрепят. Същевременно в противоречие със заключението на експерта и становището, че същото следва да се възприеме изцяло, съдът приема, че са налице основания за издаване на заповедта на кмета за частично премахване на оградата, като изградена в противоречие с издаденото разрешение за строеж. Освен това при преценка на материалната законосъобразност на заповедта съдът обсъжда разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 6 от ЗУТ несъответствие на строежа с предвижданията на плана и в нарушение на изискванията за строителство в територии с обособена териториалноустройствена защита, които са неотносими, тъй като не съставляват правно основание за издаване на административния акт, а същевременно липсват мотиви относно изпълнението на предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ- материалноправната норма, на която органът се позовава, за да издаде оспорената заповед. Изложени са съображения във връзка с разпоредбите на чл. 48 и чл. 151 ЗУТ, които също нямат отношение към разглеждания казус, тъй като спорният въпрос е дали изградената на място ограда съответства на разрешението за строеж и одобрените проекти и ако са налице отклонения от инвестиционните проекти, дали същите са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като нарушенията на процесуалните норми за събиране и преценка на доказателствата създава вероятност за неправилност на решението, а липсата на мотиви е пречка да се провери правилността на изводите на съдебния състав по приложението на закона. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Велико Търново за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, включително чрез използване на специални знания, да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразност или незаконосъобразност на оспорения административен акт, респ. за основателност или неоснователност на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал.3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,