Решение № 12699 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2016 г.

Решение № 12699 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния архитект на община Б., представляван от адв. Баирева, против решение № 23/07.01.2016 г. по адм. д. № 2964/2015 г. по описа на Административен съд В. с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът "Реинженеринг К. Р. Е. Т." ООД в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. О. С. Ц. Ц. и С. Р. М. не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на "Реинженеринг К. Р. Е. Т." ООД, С. Р. М. и С. Ц. Ц. е изричен отказ, обективиран в писмо изх. № РД7000-584/1/07.09.2015 г. на главния архитект на община Б. за одобряване ситуация на къмпинг и издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект "рецепция" в ПИ № 016035, м. "Карадере", землище с. С., общ. Б. С обжалваното решение административният акт в частта относно отказа за одобряване "ситуация за къмпинг" по заявление вх. № РД7000-584/05.08.2015 г. е прогласен за нищожен, е в частта относно отказа за издаване разрешение за поставяне на преместваем обект в имота е отменен с връщането на преписката за ново процедиране съгласно мотивите на решението. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заявлението на оспорващите за одобряване на ситуация за къмпинг и разрешаване поставяне на преместваем обект в поземления имот е съобразено с нормативните изисквания, предвид което неправилно е отказано уважаването му. Решението е постановено при наличие на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. По делото липсва спор относно факта, че поземленият имот, в който оспорващите са пожелали да осъществят инвестиционно намерение за "къмпинг", категория "една звезда", е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, чието предназначение като такава не е променено по реда на Глава пета на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Съгласно Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приложение № 2 към чл. 17, ал. 1, т. 2, раздел VII. 1 "изисквания за изграждане на къмпинги и бунгала", категория "една звезда", къмпингът следва да има достъп до път, да е ограден с обособяване на вход за пешеходци и МПС с бариера и охрана, приемен блок, рецепция, помещение за спортно имущество и вещи под наем, тоалетни или тоалетни кабини, сервизни помещения, място с мивки за измиване на съдове, търговска мрежа за стоки от първа необходимост, водопроводна и канализационна инсталации и др. Тези изисквания определят инвестиционното намерение за реализиране на къмпинг като такова за извършване на строеж. Разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им дава възможност земеделски поземлени имоти да бъдат застроявани само с обекти, свързани с ползването на имота, и чиито функции са съвместими с предназначението на земята. Инвестиционното намерение, във връзка с което е постановен обжалвания отказ на главния архитект, е за изграждане на обект за туристическа дейност, т. е обект, който не е свързан с характеристиката на имота като земеделска земя, нито е съвместим в нейното предназначение като такава. Ето защо, обжалвания административен отказ, постановен по повод заявлението за реализиране на конкретното инвестиционно намерение за изграждане на къмпинг, е издаден в съответствие с цитираните правни норми, регламентиращи закрила на земеделската земя, определена с чл. 2, ал. 1 - 3 ЗОЗЗ като национално богатство с предназначение за производство на растителна и животинска продукция и паша на добитък, което може да бъде променено само по изключение при доказана нужда, при условия и ред определени от този закон. По изложените съображения обжалваното решение като постановено в разрез с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което оспорването срещу изричен отказ за одобряване на ситуация за къмпинг и издаване разрешение за поставяне на преместваем обект "рецепция" в ПИ № 016035, м. "Карадере", землище с. С., общ Б. се отхвърли. Не зависимо от този резултат на ответника по касационната жалба не се следват деловодни разноски. По приложеното на л. 39 пълномощно не е уговорено адвокатско възнаграждение, не са представени доказателства за заплатено такова, както в първоинстанционното производство, така и в настоящето касационно такова. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд