Решение № 10979 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2013 г.

Решение № 10979 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 332 от 13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1128/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241104980/12.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 248/06.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който на "Дачев" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 3 456,35 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 637,64 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като не е установена реалността на предходните доставки, то изводът на съда за действително осъществяване на преките доставки е незаконосъобразен. Намира, че са игнорирани част от изводите на експерта относно счетоводното отразяване на процесните фактури, а липсата им препятства възможността да се установят съпътстващите сделките разходи, отчетените приходи и начисления ДДС. Навежда довода, че цитираната в съдебния акт практика на СЕС не отменя необходимостта да се изследва реалността на спорните доставки. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Дачев" ЕООД, гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, в о. с. з оспорва нейната основателност. Претендира присъждане на осъществените пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 241104980/12.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 248/06.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който на "Дачев" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури, издадени от "Зар. Им. Екс." ООД, с предмет на доставките "захар" в общ размер на 3 456,35 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 637,64 лв. За да обоснове преценката си за основателност на релевираното оспорване, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречи на материалния закон. Този краен правен извод е формиран след като съдът е приел, че между страните не е спорно, че процесните 10 бр. фактури, издадени от "Зар. Им. Екс." ООД, с предмет на доставката - "захар" са включени в СД и дневниците за продажби по ЗДДС за съответните данъчни периоди, като ДДС е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС. Решаващият състав е преценил, че спорът по делото се концентрира върху реалното осъществяване на процесните облагаемите доставки поради твърдяната от органа по приходите неустановеност на кадровата, материална и техническа обезпеченост на предходните доставчици "Унитра" ЕООД, "Евро фууд 2010" ЕООД и "Интер ойл 2010" ЕООД, ведно с липсата на доказателства за транспортирането и предаването на стоките на прекия получател. Въз основа на съвкупен анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства съдът е приел, че представените от "Зар. Им. Екс" ООД първичните счетоводни документи, придружени с касови бонове за плащане в брой и издадена към всяка една от процесните фактури експедиционна бележка и счетоводни документи установяват кадровата, материална и техническа обезпеченост на прекия доставчик за осъществяване на доставката. Формирал е извод, че транспортирането на стоката е осъществено от и за сметка на доставчика с конкретно посочените в съдебния акт МПС, от склада, находящ се в база "Интертед" - Стара Загора до обекта на получателя, който е на разстояние от 150-200 м. В тази връзка решаващият състав е кредитирал като обективни и непротиворечиви показанията на свидетеля Русинов, който е посочил, че през периода 2009 - 2010 г. е работил като шофьор в "Зар. Им. Екс" ООД, Стара Загора и е транспортирал пакетирани стоки по заявка на клиенти, като поради близостта на двата обекта стоката за ревизираното лице е транспортирана с мотокар, а понякога и с камион, по път за друг обект. Съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Моллов, съобразно които през 2009 - 2010 г. той е работил като началник склад на "Зар. Им. Екс." ООД, базиран в база "Интертед" - Стара Загора. Същият е посочил, че стоката в склада е била на палети, които са товарени с мотокара на камиона, а обектът на ревизираното лице е в близост от 200 м. Решаващият състав е обсъдил и представените от "Зар. Им. Екс." ООД дневници за покупки на горива и масла за периода м. 08.2007 - м. 12.2010 г. и е възприел като компетентно и обективно дадено заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, сочещо, че фактурите, издадени от предходните доставчици "Унитра" ЕООД, "Евро фууд 2010" ЕООД и "Интер ойл 2010" ЕООД са включени от тях в справките-декларации и в дневниците за продажби по ЗДДС за съответните данъчни периоди. При тази фактическа установеност съдът е достигнал до извода, че спорните доставки са реално извършени и с РА незаконосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Независимо, че касационната инстанция споделя мотивите на съда досежно ирелевантността на материалната, кадрова и техническа обезпеченост на предходните доставчици по веригата, то липсата на достатъчно доказателства, че предходните сделки са действително извършени обосновава заключението, че не е установена разполагаемостта на стоката при прекия доставчик. Противно на твърденията на касатора по делото е доказана техническата и кадрова обезпеченост на "Зар. Им. Екс" ООД да осъществи спорните доставки чрез ползваната в качеството на наемател складова база, притежаваните собствени транспортни средства и разпитаните по делото лица, с които е в трудови правоотношения. В хода на ревизията са представени свидетелствата за регистрация на моторните превозните средства, собственик на доставчика, а липсата на пътни листи и товарителници не опровергава извода за наличие на техническа обезпеченост за осъществяване на транспорта. При превоз на товари за собствена сметка не съществува задължение за изготвяне на пътни листове и товарителници - аргумент от чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, поради което обосновани са доводите на съда в тази връзка. Обратен извод следва обаче относно установеността на материалната обезпеченост на доставчика със стоката и предаването й на получателя, досежно които не са ангажирани доказателства, които да установяват главно и пълно посочените релевантни обстоятелства. Събрани са единствено издадените от предходните доставчици фактури, но не са представени доказателства за налични облигационни правоотношения с тях, доказателства за предаването на захарта от предходните доставчици на прекия доставчик, стокови разписки, товарителници и др., поради което неустановена е останала разполагаемостта на доставчика със стоката. Не е доказано главно и пълно и прехвърлянето на собствеността върху нея чрез предаването й на получателя или отделянето й, респективно - не са възникнали данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Този извод не се променя от мотивите на СЕС, изложени в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, които не отменят задължението на националния съдия да изследва предпоставките от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, включително и реалността на доставките. Това е изрично подчертано в тълкувателно приложимото Решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделки". В случая, не е установена разполагаемостта на стоката при доставчика и прехвърлянето на собствеността върху нея чрез предаването й на получателя, поради което необоснован е изводът на съда, че спорните доставки са реално осъществени. Независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, при липса на облагаеми доставки, данъкът по процесните фактури се явява неправомерно начислен и по аргумент от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях. Като е приел обратното административният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 385.64 лв. /триста осемдесет и пет лв. и 0.64 ст./ Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение