Решение № 2503 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2016 г.

Решение № 2503 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С. срещу решение № 1865 от 18.03.2016 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. д. № 10024/2012 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 2141200376/11.05.2012 г. на НАП гр. С., потвърден с Решение № 2055/21.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. С. при ЦУ на НАП, само в частта по ЗДДС на РА. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Електра ойл" ЕООД, редовно призован, взема становище по касационната жалба, че е неоснователна и първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е постановил решението си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Делото е за първи път на производство пред ВАС. С решение № 1865/18.03.2016 г. по адм. дело № 10024/2012 г. по описа на АССГ, съдът е отменил ревизионен акт (РА) № 2141200376/11.05.2012 г., издаден от З. Н. М. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП, потвърден с Решение № 2055/21.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - С. при ЦУ на НАП, в частта по ЗДДС относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Корд 71" ЕООД и "Сити билд инженеринг" ЕООД и в частта на установените задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2009 г. - 31.01.2009 г. Пред настоящата инстанция се обжалва решението в отменителната част, в частта по ЗДДС относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Корд 71" ЕООД и "Сити билд инженеринг". Не се обжалва частта за установените задължения по ЗКПО. В тази останала част решението на АССГ като необжалвано е влязло в сила. За да постанови този резултат в частта на РА по ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд е приел, доказана реалност на доставките на дизелово моторно гориво и бензин от подизпълнителя "Корд 71" ЕООД и на доставките на услуги СМР от подизпълнителя "Сити билд инженеринг" ЕООД въз основа на договори и протоколи и фактури, в които са посочени вид и количество горива и СМР услуги и извършени последващи доставки към възложителя "Електра ойл" ЕООД. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. По отношение на доставчика "Корд 71" ЕООД, първоинстанционният съд правилно е приел, че от доказателствата по делото се установява, че "Електра ойл" ЕООД е възложил на "Корд 71" ЕООД доставка на бензин А95 и дизелово гориво. За тази цел между страните е сключен договор от 01.06.2010 г. За извършването на така възложените доставки на горива е сключен договор за превоз между "Корд 71" ЕООД и ЕТ "Д. Х. - 2003". Предмет на настоящия спор е изпълнението на тези доставки. Няма спор, че процесните доставки от "Корд 71" ЕООД към "Електра ойл" ЕООД са изпълнени. Това се установява и от представените от "Електра ойл" ЕООД, "Корд 71" ЕООД и ЕТ "Д. Х. - 2003" писмени доказателства. Съмнението на приходната администрация се свежда до документалното доказване на доставките. В тази връзка е допусната ССчЕ с конкретни задачи и конкретни указания съобразно доказателствената тежест на страните, включително за всеки относим факт, който съдът е счел за недоказан. Видно от извършената експертиза е, че ответникът е издал фактури. Към тях са приложени и приемо-предавателни протоколи за получено гориво с описание и дата, място на получаване, вид гориво, количество, доставчик, получател, имена и подписи на предал и получил горивото; товарителници с изпращач - "Корд 71" ЕООД, превозвач ЕТ "Д. Х. - 2003", получател и натоварване - "Е. О." ЕООД. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че по делото са кредитирани свидетелски показания на свидетели, които са безпротиворечиви и правилно са ценени заедно с останалите писмени доказателства. През процесния период при ЕТ "Д. Х." са работили на трудов договор трима шофьори и един диспечер. По отношение на доставчика "Сити билд инженеринг" ЕООД, първостепенният съд обосновано е приел, че всички дейности по процесните СМР са изпълнени от подизпълнителя на "Сити билд инженеринг" въз основа на договор за строителство от 10.12.2010 г. и протоколи. Установяват се данни за извършени плащания, което е насрещна престация срещу изпълнението на СМР. Настоящият съдебен състав не споделя аргумента на приходния орган, че реалността на СМР не се явява доказана, поради недоказаност на кадровата и техническа обезпеченост на подизпълнителя. Отказът на органа по приходите да не признае право на приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. По делото са събрани много доказателства, както и заключения на СТЕ и ССчЕ, които АССГ подробно е обсъдил, преди да направи извода си относно реалността на процесните доставки. АССГ правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора, такива се дължат и в полза на ответника по касация, за когото има данни да е направил разходи в касационното производство (платени са 2000 лв. за адвокатско възнаграждение). Същите не се прекомерни с оглед материалния интерес на спора и разпоредбата на т. 4 от чл. 8 на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,