Решение № 465 от 30.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1639/2012 г.

Решение № 465 от 30.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1639/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения С. Д. Е. за възобновяване на производството по ВЧНД № 241/2012 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и изменение на постановеното по него решение № 276/15.06.2012 г., с което е потвърдено определението на Районен съд - Сандански. В искането за възобновяване се претендира, че определената санкция с увеличаването й по реда на чл. 24 от НК е явно несправедлива. Отправеното искане е за отмяна на приложението на чл. 24 от НК. Осъденият Е. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: Районният съд - Сандански с определение № 1383 от 19.04.2012 г., постановено по ЧНД № 107/2012 г., групирал наказанията, наложени на осъдения С. Е. с две отделни присъди, а именно: по НОХД № 789/2011 г. на Районен съд - Сандански (престъпление по чл. 196 от НК, за което е наказан с една година лишаване от свобода); по НОХД № 830/2011 г. на същия съд (престъпление по чл. 196 от НК, за което е наказан с една година лишаване от свобода), като е определено да изтърпи най-тежкото, а именно - една година лишаване от свобода, увеличено с шест месеца по реда на чл. 24 от НК. Съдът постановил приспадане на изтърпяно наказание лишаване от свобода по групираните санкции, както и на времето, през което осъденият е бил задържан под стража. С въззивното решение, постановено по жалба на осъденото лице, определението е потвърдено. Въззивното решение е влязло в сила на 15.06.2012 г. Не е проверено по касационен ред, тъй като такъв не е предвиден. Искането за възобновяване е подадено в законния срок, от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Въззивният съд, а преди това и първата инстанция, за да достигнат до извод за необходимост от приложението на чл. 24 от НК, са изследвали цялостната престъпна дейност на осъденото лице, обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест, последователност във времето и всички останали обстоятелства, при които са извършени, както и личната обществена опасност на дееца (виж, П № 4/65 г. на ПВС на РБ, т. I). Съдът е констатирал, че Е. е наказван (извън сегашните две) по общо деветнадесет присъди, а при извършено предходно групиране са сформирани няколко съвкупности, постановено е и отделно изтърпяване на наложени наказания. Предмет на престъпната му дейност са посегателства срещу собствеността (кражби и грабежи), търпял е наказания лишаване от свобода в значителен размер - напр. пет години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 239/2005 г. от Окръжен съд - Благоевград, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Деянията, предмет на настоящата съвкупност, отново са за престъпления, квалифицирани като опасен рецидив. Извършени са в кратък период от време (на 5.07.2011 г. и на 24.10.2011 г.) и само няколко месеца, след като осъденият е бил освободен от затвора на 5.05.2011 г. Тоест, досега налаганите на осъдения Е. наказания не са постигнали поправителното и предупредително въздействие. Оценявайки всичко това, предходните инстанции правилно са приели, че е налице висока степен на обществена опасност както на деянията, така и на личността на осъдения, която изисква завишаване на най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода по реда на чл. 24 от НК. Възражението на осъдения Е., че е бил "подведен" да сключи споразумения по двете наказателни дела, при "обещание на прокурора да се извърши само кумулация на двете присъди", не държи сметка за следното: Първо, предмет на настоящето касационно производство е определението на съда, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, за определяне на общо наказание по чл. 25 от НК, а не проведените процедури по чл. 381 и сл. от НПК. Второ, приложението на чл. 24 от НК е от компетентността на съда, който винаги, когато е налице съвкупност от престъпления, е длъжен да прецени дали е необходимо да се увеличи общото наказание. Тази преценка на съда не зависи от становището (волята) на страните, на които, разбира се, е дадена възможност да атакуват съответния съдебен акт с оглед резултата и правния интерес от обжалване/протестиране. Обобщено, настоящият съдебен състав не намира основание за намеса в насоката, която се поддържа от осъдения Е. С оглед изложеното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК