Решение № 1407 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13438/2014 г.

Решение № 1407 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13438/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Николай Найденов Павлов с адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. "Ж. Кюри", № 66, вх. "Е", ет. 5, ап. 10 против решение по т. 27.1 по Протокол № 36/30.07.2014 г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/ за потвърждаване на заповед № РД-310/4.07.2014 г. на Цветана Гетова - административен ръководител при РП Варна. С последната на основание чл. 140, вр. с чл. 314, ал. 1, вр. с чл. 311, т. 1, вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ Районният прокурор на Районна прокуратура Варна е наложил на Николай Найденов Павлов - прокурор при Районна прокуратура Варна дисциплинарно наказание "Забележка". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради което се иска отмяната му. На първо място се твърди, че наложеното дисциплинарно наказание на основание чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ не се свързва с конкретно изискване на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. На следващо място се твърди, че е нарушена целта на закона, тъй като не е налице действие или бездействие в хипотезите на т. 2 и т. 5 от раздел II от КЕПБМ. На следващо място се сочат нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със задължението на административния орган по чл. 35 АПК да събере всички относими към въпроса за решаване факти и да ги обсъди в мотивите на издадения акт. Доводите в жалбата са развити и в представените писмени защити от Николай Найденов Павлов от 29.01.2015 г. и от процесуалния му представител адвокат Боян Цветанов Цветков от АК Варна на 2.02.2015 г. Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт Захариева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Заинтересованата страна, районен прокурор на РП Варна не се представлява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от фактическа страна се обосновава с поведение на жалбоподателя в качеството му на прокурор, на когото е възложена прокурорска преписка, част от съдържанието на която е гражданско дело, в което се намира пълномощно от процесуален представител на една от страните по него адвокат, който адвокат е упълномощил жалбоподателя да го представлява пред районен съд Девня да получава книжа по делата, по които адвокатът е пълномощник с правото да получава заповеди за изпълнение, изпълнителни листи и други актове на съда, да заплаща държавни такси, както и да го подписва с подписа си, когато това е нужно за получаване на посочените документи. Това пълномощно е било приложено по ч. гр. дело № 731/2011 г. на районен съд Девня и по него Николай Павлов е получавал документи в качеството на пълномощник на адвокат Владимир Александров Данев, за което са приложени доказателства в преписката на ВСС. Пълномощното е със съдържание, с което се упълномощава Николай Павлов да извършва описаните действия по всички дела, по които адвокат Данев е пълномощник на страните без да има ограничение за вида и характера на делата. Тези констатации са напълно достатъчни, за да се приеме, че има нарушение на всички норми на КЕПБМ. Функционалните правомощия на Николай Найденов Павлов на длъжността "прокурор" в районна прокуратура в никакъв случай не могат да се съвместяват с действия по пълномощие, дадени му от адвокат пълномощник на страните по тези дела заведени в районен съд Девня. Тези процесуални действия са в кръга на действията само на страните и техните пълномощници. Възраженията, че това са само технически действия не омаловажава извършеното от Павлов и съставлява дисциплинарно нарушение. Упълномощаването /преупълномощаването/ е за всички видове дела - граждански и наказателни, тъй като няма изрично посочване, и по същество съставлява извършване на адвокатска дейност от името и за сметка на страните чрез техните процесуални представители по неограничен брой дела. Поради изначалната укоримост от гледна точка на правилата на КЕПБМ е без значение дали Павлов е имал възможност да знае кои са били страните по конкретното ч. гр. дело когато е работил по възложената му прокурорска преписка, по която делото е било приложено. Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ дисциплинарно нарушение е нарушаването на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. В този кодекс са посочени изисквания към магистратите включително и по т. 2.4 че магистратът следва да се държи по начин който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи, с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извън служебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност т. 5.5, следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото - т. 5.6, магистратът следва да е с безукорна репутация - т. 5.7, магистратът следва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми - т. 5.8, магистратът не може да заема друга длъжност, да извършва дейност или упражнява професия извън предвидените в ЗСВ, магистратът е основен гарант за съблюдаването и прилагането на този кодекс чрез убеденост, съпричастност и доброволно приемане и прилагане на етичните правила за поведение - Раздел V КЕПБМ. Преди издаване на заповедта е дадена възможност и са дадени писмени обяснения от жалбоподателя, заповедта е мотивирана като в нея е описано от фактическа страна в какво се изразява дисциплинарното нарушение и кои действия нарушават правилата на КЕПБМ. Не е било необходимо посочване на конкретни норми, тъй като всички норми в съвкупност от КЕПБМ изискват поведение съответстващо на стандартите на професията в личен и служебен план и забраняват действия и поведение, с което се уронва престижът на съдебната власт. При издаване на заповедта и постановяване на решението на ВСС не се констатира нарушение съставляващо основание по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания акт. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК във връзка с чл. 323, ал. 3 ЗСВ Върховният административен съд шесто отделение