Решение № 7586 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2015 г.
ВАСIV отделение23.06.2015 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 16.04.2015 г. по преписка № КЗК-155/9.03.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията в обжалваната му част. ОСЪЖДА "Регулексренатум" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Мария Донова Генова, чрез адв. Даниел Тунчев да заплати на Главен секретар на Министерство на правосъдието разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7586 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с глава дванадесета от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Регулексренатум" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Мария Донова Генова, чрез адв. Даниел Тунчев, против решение № 314 от 16.04.2015 г. по преписка № КЗК-155/9.03.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Решение № ЛС-07-4/14.01.2015 г. Пред настоящата инстанция е обжалвано решението на КЗК за откриване на процедурата в частта само по обособена позиция № 2 за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и внедряване на електронен регистър към дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към Министерство на правосъдието на Република България, като частта по обособена позиция № 1 "Разработване и внедряване на електронен регистър към дирекция "Българско гражданство" към Министерство на правосъдието на Република България не е обжалвана пред настоящата инстанция и решението на КЗК в тази си част е влязло в сила. Процедурата е по проект "Изграждане на ефективна администрация на Министерство на правосъдието чрез развитие на системата за е-правосъдие", съгласно изпълнението на сключен с Министерство на финансите, Дирекция "ОПАК" договор № КС12-33-2/03.09.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, приоритетна ос III "Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление", подприоритет 3.3. "Подобряване обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии" и Решение № ЛС-07-6/28.01.2015 г. за промяна. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Главен секретар на Министерство на правосъдието - представляван от юрк. Николова заявява оспорване на жалбата, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството е образувано пред Комисията за защита на конкуренцията от постъпила жалба от страна на "Регулексренатум" ЕООД срещу Решение № ЛС-07-4/14.01.2015 г. за откриване на процедура в частта по обособена позиция № 2 за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и внедряване на електронни регистри, по следните обособени позиции: ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 1: Разработване и внедряване на електронен регистър към дирекция "Българско гражданство" към Министерство на правосъдието на Република България и ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 2: Разработване и внедряване на електронен регистър към дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към Министерство на правосъдието на Република България по проект "Изграждане на ефективна администрация на Министерство на правосъдието чрез развитие на системата за е-правосъдие", съгласно изпълнението на сключен с Министерство на финансите, Дирекция "ОПАК" договор № КС12-33-2/3.09.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, приоритетна ос III "Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление", подприоритет 3.3. "Подобряване обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии" и Решение № ЛС-07-6/28.01.2015 г. за промяна. С решението са били одобрени обявлението и документацията за участие, при заложени следните условия: Поръчката е разделена на две обособени позиции: 1: Разработване и внедряване на електронен регистър към дирекция "Българско гражданство" към Министерство на правосъдието на Република България и ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 2: Разработване и внедряване на електронен регистър към дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към Министерство на правосъдието на Република България. Показателят за оценка е "икономически най-изгодна оферта". В Документацията за участие са заложени определени условия. Определена е Методика за оценяване. "Регулексренатум" ЕООД подава жалба пред КЗК срещу Решение № ЛС-07-4/14.01.2015 г. за откриване и Решение № ЛС-07-6 за промяна на Генералния секретар на Министерство на правосъдието. КЗК се произнася с атакуваното пред настоящата инстанция решение № 314 от 16.04.2015 г., с което отхвърля жалбата на дружеството като неоснователна. Пред настоящата инстанция, решението на КЗК се атакува само по отношение на ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 2: Разработване и внедряване на електронен регистър към дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към Министерство на правосъдието на Република България. В жалбата се навеждат твърдения, че възложителят не е посочил обхват на сертификатите по ISO 9001:2008 и по ISO 27001:2013, което е нарушение на чл. 25, ал. 6 от ЗОП. Тези твърдения са неоснователни. В документацията за участие възложителят не е посочил обхвата на изискуемите сертификати, но както в обявлението, така и в решението за откриване и документацията за участие, предметът на поръчката нееднократно е посочен. По този начин за участниците по безспорен начин става ясно, че обхватът на сертификатите по ISO 9001:2008 и по ISO 27001:2013 следва да се отнася за стандарти за управление на качеството, свързани с разработване и внедряване на е-системи. Предвид това, не може да се приеме, че липсата на изрично посочване на обхвата на гореспоменатите сертификати води до ограничаване на конкуренцията по смисъла на чл. 25, ал. 6 от ЗОП. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да въведе технически спецификации, които в най-висока степен удовлетворяват неговите потребности за съответния продукт, като при определяне на изискванията не трябва да се дава предимство или необосновано да се ограничава участието на лица в обществените поръчки. В настоящия случай, възложителят е заложил критерий за подбор, включващ притежанието на определени сертификати от предложения екип специалисти. С оглед предмета на обжалваната поръчка, възложителят е заложил горепосоченото изискване с оглед специфичните нужди, които следва да задоволи, а именно разработване и внедряване на електронен регистър и оптимизиране на работните процеси в услуга на гражданите. Предвид това, изискването за притежание на определените сертификати не води до необосновано ограничаване на участието на лица в обществената поръчка, както и до необосновани пречки пред конкуренцията нарушения на чл. 25, ал. 5 от ЗОП и чл. 32, ал. 1 от ЗОП. Видно от установените факти при изискването на сертификатите е дадена възможност на изпълнителя да представи и еквиваленти на посочените. С това е спазено заложеното в чл. 30, ал. 2 от ЗОП изискване всяко посочване на конкретен стандарт, спецификация, техническо одобрение или друга техническа референция да е допълнено чрез добавяне на думите "или еквивалент". Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 7 от ЗОП, за доказване на техническите възможности и/или квалификацията на участниците възложителят може да изиска от тях да посочат образованието, професионалната квалификация и професионалния опит на участника и/или ръководните му служители, включително на лицата, които отговарят за извършването на услугата. Предметът на настоящата процедура попада в хипотезата на цитираната уредба, а изискванията, поставени от възложителя, са законосъобразни, доколкото те не противоречат на императивна норма на закона, съответстват на целта на обществената поръчка и са насочени към гарантиране на нейното успешно изпълнение. На следващо място жалбоподателят оспорва и методиката за оценка на офертите. Твърди, че скалата на оценяване с 25 т., 50 т., 75 т. и 100 т. е с прекалено голям диапазон, което може да доведе до предопределяне на изпълнителя. Настоящата инстанция, подобно на КЗК намира, че в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи по какъв начин ще става оценяването на предложенията на участниците. В случаите е въведена четворна схема, като в методиката подробно е описано в кои случаи и при наличието на кои компоненти офертата на участника ще бъде оценена със съответния брой точки. Освен това, при така зададената схема, с по-всеобхватен диапазон и се дава възможност за по-точно оценяване на офертите. Предвид изложеното, твърдението за предопределяне на изпълнителя, следва да се отхвърли като неоснователно. Жалбоподателят твърди, че един от подпоказателите е "максимално дълъг период, през който системата е частично или напълно неработоспособна", като към момента на подаване на офертите участниците няма как да са запознати дали системата ще изпадне в състояние на неработоспособност или не. Освен това, "Регулексренатум" ЕООД счита, че поставеното изискване за "минимално допустим период за реакция при заявен проблем със системата да не бъде по-малко от 30 минути", противоречи не само на закона, но и на човешката логика. Счита, че е налице и нарушение на чл. 28а, ал. 4 от ЗОП. Твърдението е неоснователно. Видно от методиката за оценка на офертите възложителят е въвел подпоказателите Г1 и Г3, които се изразяват в период, през който системата е в неработоспособност и във време на реакция в такъв случай. Заложени са и времеви прагове, касаещи минимален период от време, през който системата да не работи, както и минимален времеви праг за реакция, съответно 20 и 30 минути. Това изискване е било съобразено с реалните възможности системите да не функционират без това да доведе до съществени проблеми в работата на електронния регистър. Целта на тези времеви граници е участниците да съобразят и изготвят своите технически предложения по такъв начин, че да се гарантира максимална функционалност на системите, а при възникване на проблем - бързото му отстраняване. Това е напълно оправдано с оглед предмета на обществената поръчка, както и с оглед избраният показател за оценка - "икономически най-изгодна оферта", изискващ да се осигури най-добро съотношение качество - цена. Предвид изложеното твърдението за нарушение на чл. 28а, ал. 4 от ЗОП, забраняващ включването на показатели за оценка, които не са пряко свързани с предмета на обществената поръчка, не следва да се приеме за основателно. "Регулексренатум" ЕООД сочи, че е налице недопустимо възлагане на нова или допълнителна обществена поръчка в рамките на гаранционната поддръжка на системите. Жалбоподателят твърди, че в рамките на гаранционната поддръжка от участниците се очаква единствено да отстраняват проблеми в системата, а не и да преработват и променят вече изработени функционалности с нови параметри, като последното би следвало да е предмет на нова обществена поръчка. Твърдението е неоснователно. В техническите спецификации е посочено, че "в гаранционната поддръжка се включва промяна на съществуващи функционалности или добавяне на нови такава, продиктувани от нормативни или технологични промени." В случая всеки участник се задължава, след изпълнение на предмета на договора, в рамките на гаранционния срок, при възникнала необходимост, за своя сметка да извърши съответните промени, които да доведат до нормалното функциониране на системите. Възложителят ясно е посочил, че става въпрос за промяна само във вече изградени функционалности или добавяне на нови такива, но само в случай на нормативни или технологични промени. В рамките на гаранционната поддръжка от участниците се изисква да предложат средства и процедури за управление на промените, както и описание на действията, които ще извършва за гарантиране на работоспособността на системата през гаранционният период. По този начин с въвеждането на това условие, възложителят се стреми към осигуряване на безпроблемно функциониране на системите и гарантиране ефективността в обслужването на гражданите и ползвателите на услугите, предмет на настоящата обществена поръчка. Предвид това, посоченото от жалбоподателя, че с така формулирането изискване се дава възможност за допълнително възлагане на дейности, което следва да е предмет на нова поръчка, е неоснователно. Жалбоподателят счита, че е въведен незаконосъобразен критерий за подбор, след като възложителят е посочил, че се отстранява от участие лице, за което е налице обстоятелството по чл. 47, ал. 2, т. 2а от ЗОП. Според "Регулексренатум" ЕООД тази разпоредба намира приложение спрямо обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 2 от ЗОП, какъвто не е настоящият случай. Твърдението е неоснователно. Съгласно чл. 47, ал. 2, т. 2а от ЗОП, възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, който е виновен за неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка, включително по отношение на сигурността на информацията и сигурността на доставките в поръчки по чл. 3, ал. 2, доказано от възложителя с влязло в сила съдебно решение. Тълкуването на този текст показва два аспекта, а именно, че нормата се отнася от една страна за всеки участник или кандидат, който е виновен за неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка, без значение неговия предмет, а от друга, визира и неспазване на задължения, свързани със сигурността на информацията и на доставките. В този смисъл, неоснователно е твърдението, че тази забрана касае само поръчките с предмет по чл. 3, ал. 2 от ЗОП. Следващото изложено в жалбата твърдение е за допуснато нарушение на чл. 47, ал. 8 от ЗОП, тъй като възложителят не е поставил изискване за деклариране липсата на обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП спрямо избраните от участника подизпълнители, поради което не може да се установи дали последните отговарят на изискванията на закона. Твърдението е неоснователно. Съгласно чл. 47, ал. 8 от ЗОП, за подизпълнителите се прилагат само изискванията на ал. 1 и ал. 5 от същата разпоредба, като тези текстове сочат основания за отстраняване на участник. С решението за промяна възложителят е премахнал изискването в случай на участие на подизпълнители, той да декларира, че за тях не са налице обстоятелствата по горепосочените норми. В същото време обаче, в документацията за участие /т. 3.1 от факти/ е посочено, че в случай, че при изпълнението на поръчката участникът е заявил, че ще ползва подизпълнители, то всеки един от тях следва да отговаря на изискванията по чл. 47, ал. 1 и 5 от ЗОП. Още повече, в образеца на декларацията по чл. 47, ал. 9 от ЗОП /т. 3.2 от факти/, възложителят е включил текст, съгласно който се декларира, че ако участникът използва услугите на подизпълнител, то той ще отговаря на изискванията, предвидени в ЗОП за него. По този начин, дори и възложителят да не е предвидил декларация за удостоверяване на тези обстоятелства, същият е въвел достатъчно условия, гарантиращи спазването на законовите изисквания по отношение на тях. Предвид това, в случая липсата на нарочна декларация, касаеща подизпълнителите, не е нарушение, водещо до отмяна на атакуваното решение. Още повече, че законът съдържа достатъчно механизми, непозволяващи в изпълнението на поръчката да участва лице, което не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП. Следващото твърдение, изложено в жалбата, се отнася до незаконосъобразно изискване относно подизпълнителите в документацията, касаещо забраната в процедурата да участват определени лица. Видно от фактите /т. 3.3/, в документацията възложителят е поставил забрана за участие на определена категория лица, като подробно са изброени съответните изисквания. Не се допускат участници, при които лицата по чл. 47, ал. 4 от ЗОП са свързани лица по смисъла на Общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; за които би възникнал конфликт на интереси; които не са попълнили декларация по Закона за мерките срещу изпиране на пари; за които са налице обстоятелствата по чл. 8, ал. 8, т. 2 и чл. 55, ал. 7 от ЗОП, както и по чл. 57, чл. 106, чл. 107 и чл. 109 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Посочено е, че тази забрана касае и подизпълнителите. В случая, не е допуснато нарушение. По отношение на забраните, отнасящи се до свързаните лица и конфликта на интереси, следва да се отбележи, че Закона за обществените поръчки също поставя изисквания, касаещи именно тях. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ЗОП, приложима и за подизпълнителите, не се допускат участници, при които лицата по чл. 47, ал. 4 от ЗОП са свързани лица с възложителя или които са сключили договор с лице по чл. 21 и 22 от Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. Действително, посоченото от възложителя като забрана по отношение на свързаните лица и конфликта на интереси, не е идентично с поставените изисквания в ЗОП, но в същото време касае една и съща категория лица, които не се допускат до участие. Въведената от възложителя забрана е свързана с разпоредби от сключения от възложителя договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПАК. В последния ясно е посочено кои лица се приемат са свързани и в кой случаи е налице конфликт на интереси. Именно това е заложено и като условие по отношение на участниците. След като в договора, сключен от възложителя, са налице тези изисквания спрямо подизпълнителите, не е пречка той да ги преповтори и в настоящата процедура. Що се отнася до останалите забрани, а именно недопускането до участие на лица, които не са спазили определени обстоятелства, очертани в Закона за мерките срещу изпирането на пари, по Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета и по ЗОП, това също не е нарушение. Следва да се има предвид, че с тези нормативни актове са въведени императивни правила, които всяко едно лице следва да спазва. В този смисъл, няма пречка пред възложителя да ги включи като изискване в настоящата процедура. По-конкретно, изискването на декларация по чл. 6, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари касае идентифицирането на действителните собственици на юридическо лице и проверката на тяхната идентификация, а посочените разпоредби от Регламента въвеждат критерии за отстраняване при възлагане на обществени поръчки. Посочените разпоредби от ЗОП - чл. 8, ал. 8, т. 2 и чл. 55, ал. 7 от ЗОП също касаят императивни забрани за участие на определени лица, отнасящи се и до подизпълнителите. Възложителят е спазил тези забрани и е предприел мерки срещу допускането до участие на определени категории лица, чието участие е незаконосъобразно. Последните изложени от "Регулексренатум" ЕООД твърдения се отнасят до проекта на договора и наличието в него на незаконосъобразни текстове. По отношение на това твърдение следва да се отбележи, че с оглед предмета на обществената поръчка, насочен към оптимизиране на работните процеси, както и ефективно обслужване на гражданите, възложителят цели гарантиране на качественото и навременно изпълнение на проекта. Включените в договора клаузи, касаещи неизпълнението и неустойките, са насочени преди всичко към предотвратяване на некачествено и извън срок реализиране на обществената поръчка. Възложителят е включил обжалваните от "Регулексренатум" ЕООД текстове от проекто-договора с цел да сведе до минимум вероятността от неспазване на поставените изисквания и неточно изпълнение на проекта, което е напълно оправдано и е с оглед ефективното разходване на отпуснатите средства по Оперативна програма "Административен капацитет". По този начин, както разпоредбите, както на чл. 19, ал. 2, така и на чл. 19, ал. 3 от договора, са напълно оправдани. Тези текстове се отнасят до възможността възложителят да предприеме определени действия, при евентуален случай на неизпълнение, което е с оглед нуждата от качествено и ефективно изпълнение на предмета на обществената поръчка. Именно необходимостта от ефективност при разходването на отпуснатите средства, задължение вменено с разпоредбата на чл. 1 от ЗОП, не води до незаконосъобразност на формулирания в чл. 7 от проекто-договора текст, отнасящ се до възможността възложителят да не плати разходите за дейности, които са недопустими за финансиране по Европейския социален фонд и ОПАК. Предвид това, регламентираното от възложителя в проекта на договор, не противоречи на законовите изисквания и не води до отмяна на атакуваното решение за откриване. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение за откриване на процедурата е напълно законосъобразно, а изложените в жалбата твърдения, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с чл. 122г, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗОП, при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и при спазване на производствените правила. Въз основа доказателствата по преписката КЗК обективно е установила фактическите обстоятелства по откриване на процедурата за обществена поръчка. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящия съдебен състав приема за правилно установени фактическите обстоятелства, въз основа на които правилно е приложен материалния закон. КЗК подробно е изложила въведените от възложителя изисквания, към които жалбоподателят е направил оплакване за незаконосъобразност. Настоящият съдебен състав на ВАС приема изводите на КЗК за правилни и съответни на материалноправните разпоредби на ЗОП. Право на възложителя е да определи условия и изисквания към участниците, които смята, че ще съответстват на изпълнението на предмета на поръчката и при съобразяване на изискванията на ЗОП. В конкретния случай право на възложителя, а и задължение с оглед посочените разпоредби е да въведе изисквания към участниците, които да обезпечат изпълнението на поръчката от участници, с доказани финансови възможности съобразявайки предмет на поръчката и стойността за изпълнение. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на КЗК за законосъобразност на решението на възложителя в оспорената част, като такива в съответствие със ЗОП, включително в методиката за определяне на комплексната оценка се съдържат точни указания за определяне на оценката по всеки от обявените показатели, както и формирането на комплексната оценка по утвърдена формула. Методиката за оценяване е разписана в съответствие със законовите изисквания и не обуславя извод за предоставяне на предимство за някои от потенциалните участници в процедурата. Неоснователни са възраженията на касатора относно изводите на КЗК, че възложителят не е разписал дискриминационни и необосновано ограничаващи икономически и технически възможности към участниците в противоречие на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. Твърденията на касатора са общи и не са посочени конкретни изисквания, за които смята, че се дискриминационни. Обосновани и законосъобразни са изводите, че възложителят е въвел минимално изискуеми квалификационни условия към участниците, като е предоставена възможност на един по-широк кръг лица да участват в настоящата поръчка, като са налице условия за конкурентна и равнопоставена икономическа среда спрямо потенциални кандидати и участници. Настоящият съдебен състав на ВАС приема изводите на КЗК за обосновани и съответни на материалноправните разпоредби на ЗОП. Право на възложителя е да определи условия и изисквания към участниците, които смята, че ще съответстват на изпълнението на предмета на поръчката и при спазване на изискванията на чл. 2, чл. 25, ал. 5 и ал. 6, чл. 28, ал. 2 от ЗОП. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на процеса, претенцията на процесуалният представител на ответника - Главен секретар на Министерство на правосъдието за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 500 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 122е, ал. 3, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,