Решение № 278 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5568/2013 г.

Решение № 278 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5568/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. А. Т. с вх. № 2683/07.06.2013 г. (на РС Каварна) за отмяна на влязло в сила решение № 584 от 16.12.2011 г. по възз. гр. д. № 742/2011 г. на Добричкия окръжен съд, г. о., с което е отменено решение № 74/26.08.2011 г. по гр. д. № 314/2010 г. на Каварненския районен съд в частта по исковете на П. Г. С. и Т. П. Атанасова срещу И. А. Т. по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за дворно място в [населено място] и вместо него е постановено друго, с което исковете са уважени, а първоинстанционното решение е потвърдено в частта за разноските. Молителят твърди, че десет дни преди подаването на молбата се снабдил от брат си - праводател на насрещните страни, със скица от 09.04.1965 г. - извадка от действащия регулационен план на процесния имот, от която се установяват различни граници от тези, посочени в заключението на СТЕ по делото, на което е основано въззивното решение, че документът не му бил известен преди това, той бил в държане на брат му, отношенията с брат му били влошени заради процесния спор. Молителят твърди, че скицата би могла да доведе до друго развитие и друг краен изход, защото съществуването на приложен предходен план за регулация е от значение за определянето на границите на поземления имот по § 5, ал. 1 ПЗР З. Молителят твърди, че изложеното осъществява основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещните страни П. Г. С. и Т. П. Атанасова са подали отговор, с който поддържат, че молбата е недопустима, т. к. е бланкетна и е неоснователна. Поддържат и развиват доводите си и в съдебно заседание. Настоящият състав се е произнесъл по допустимостта с определение № 242 от 01.10.2013 г. - приел е молбата за допустима. Но настоящият състав намира молбата за неоснователна по следните съображения: Молителят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че скицата, която представя с молбата, е новооткрито писмено доказателство - че се е снабдил с документа в момента, в който твърди и при обстоятелствата, които твърди. При оспорване на обстоятелството, че се е снабдил с доказателството след постановяване на решението, чиято отмяна иска, тежестта да установи твърдението си, което е изгоден за него факт, е негова. Т. к. не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си и при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, твърдението му, че е открил доказателството след постановяване на решението (за новооткрито доказателство) следва да се приеме за недоказано и следователно за неосъществен факт. Също така: представената скица не представлява доказателство за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Със скицата се установява устройственият статут на парцел II-167, в кв. 13 на [населено място] по действащия към момента на издаването на скицата - 09.04.1965 г. регулационен план (имотът на молителя и ответник по иска), а с това и границата му с парцел III-167, в кв. 13 на [населено място] - съседен на него, отстоящ на юг (имотът на насрещните страни - ищци) - по общата и за двата парцела вътрешна регулационна линия. Но това обстоятелство е обсъждано и установено по делото, т. е. не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Устройственият статут на имотите на страните по делото при действието на всички приети за квартала кадастрални и регулационни планове е установен с прието по делото заключение на СТЕ (л. 78 и сл.), изготвено за целия период от време с начало 1950 г. (когато са изготвени и приети първият кадастрален план и първият регулационен план, по който е издадена и скицата) до момента на изготвяне на заключението. Вещото лице е проследил всички изготвени за квартала, в който се намират двата имота, кадастрални и регулационни планове, установил е, че всичките те се пазят и е изяснил какъв и бил устройственият статут на двата имота по всеки един от тях. Изводът на вещото лице е, че вътрешната граница между двата имота не е променяна. Към заключението са приложени извадки от всеки един от плановете, както и комбинирана скица на имотите, които са неразделна част от заключението. Въз основа на това заключение въззивният съд е приел, че регулационната граница между двата имота (на страните по делото) съставлява имотна граница, че спорната част е била част от имота на ищците по плановете от 1950 г. и 1985 г., спорната част не е била придадена по регулация дворно място и изобщо няма място в тази част за уреждане на регулачни сметки и позоваването на § 5 ПЗРЗКИР е неоснователно. Няма разлика между отразеното на скицата и в заключението на вещото лице, включително и в приложените към него извадки от планове (л. 80 - кадастрален и регулационен план от 1950 г. и сл. до л. 87 вкл.) и в приетото от съда въз основа на заключението на СТЕ. Към изложеното може да се добави и че доколкото е било известно какви кадастрални и регулационни планове са приети за процесното място, то молителят е могъл да се снабди въз основа на тях със скици за процесния имот, ако беше положил грижа за добро водене на делото, което не твърди и не доказва да е направил. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд е основателен и доводът на насрещните страни, че въпросът за приложение на § 5 З. не е обусловил извода на въззивния съд, който е приел, че спорната част не е съставлявала придадено по регулация дворно място, и изобщо в тази (спорната) част няма място за уреждане на сметки по регулация - между двата парцела няма придаване. Крайният извод на настоящият състав е, че с представената с молбата за отмяна скица не се установява нов юридически, нито доказателствен факт по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради изложеното молбата за отмяна на посоченото в нея основание - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът