Решение № 25 от 30.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2015 г.

Решение № 25 от 30.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба от 24.11.2016 г. на Р. Н. Й. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 268 от 24.02.2016 г., постановено по настоящото производство, с което е отменено решение № 21 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 3277/2014 г. на САС, ГК, 7 - ми състав, като ответникът УМБАЛ [фирма], [населено място] е осъден да заплати на касатора сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършена на 06.07.2006 г. операция. В молбата са наведени доводи, че е налице несъответствие между диспозитив и мотиви в касационното решение, тъй като съдът е пропуснал да осъди ответника да заплати законната лихва върху горепосочената сума. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: Очевидна (явна) фактическа грешка е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението. Един от примерите на очевидна фактическа грешка е когато е налице противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива на постановения съдебен акт. В случая в мотивите на решението съдът е приел, че "въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до размера на 12 000 лв. и вместо него да се постанови ново решение, с което до този размер искът да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на. " Видно от диспозитива на касационното решение липсва осъдителна част по отношение законната лихва. Настоящият съдебен състав намира, че при така зададената фактическа обстановка не може да се обоснове извод за допусната от съда очевидна фактическа грешка, тъй като в случая не е налице твърдяното от молителя противоречие между мотивите и диспозитива на решението. В случая става дума за допусната от съда "техническа грешка", при изписването на мотивите на постановеното решение, доколкото цитираното изречение е логически незавършено. Доколкото не е посочено от коя дата се дължи законната лихва, не може да се приеме, че е формирана воля относно нейното присъждане. В подкрепа на извода, че съдът не е формирал воля за присъждане на законна лихва е и обстоятелството, че ищецът нито в исковата молба, нито в последствие в хода на процеса е отправил такова искане към съда. Последното му дава възможност да защити своя интерес чрез предявяване на самостоятелен иск в отделно производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение