Решение № 459 от 5.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2455/2011 г.

Решение № 459 от 5.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2455/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против присъдата от 06.07.2011 г. постановена по в. н. о. х. д. № 1616/2011 г. на Софийски градски съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, и се иска отмяна на въззивната нова присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в допълнението към него съображения. Подсъдимият, чрез защитника си, намира протеста за неоснователен и иска въззивния съдебен акт да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда от 06.07.2011 г. по в. н. о. х. д. № 1616/2011 г. е отменил изцяло присъдата от 22.10.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 1701/2009 г. и вместо това постановил нова, с която признал подсъдимия А. Д. М. за невиновен в това, че на 09.10.2008 г. в гр. София, на Митница Аерогара София, Терминал- 2, пътувайки за Белгия, преминавайки през "Зелен коридор- нищо за деклариране" е нарушил чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Валутния закон и чл. 2, ал. 2 и 4, чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10/2003 г., като в качеството си на местно физическо лице не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната валута и левове в наличност - 22000 евро, 5510 сръбски динара и 1577 лв. като стойността на предмета на престъплението- 44736.50 лв. представлява особено големи размера, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 251, ал. 1 от НК. Съображенията, изложени в протеста в подкрепа на наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при постановяване на оправдателната присъда са, че "съдът е игнорирал доказателства и превратно е ценил част от тях" без да се сочи конкретно кои доказателства са игнорирани изцяло или частично или пък са превратно тълкувани, а по отношение на допуснатото нарушение на закона основно се преценяват обясненията на подсъдимия и приложената справка за задграничните пътувания на подсъдимия, които според обвинението изяснявали наличието на субективния признак на престъплението. Настоящият състав намери, че в доказателствената си дейност въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. Мотивите към постановената нова присъда изцяло отговарят на процесуалните изисквания. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изложил е съображения въз основа на кои доказателствени средства приема за установено фактите, включени в предмета на доказване и не може да бъде упрекнат нито в игнориране на някои доказателства, нито в превратно тълкуване на такива. Съставът не споделя възражението, че приетото от въззивния съд относно възникналата напрегната обстановка на аерогарата е едно предположение, при наличието на каквото безспорно не може да се основава решение на съда. Този извод на съда не е на базата на обясненията на подсъдимия, а е обоснован от целия доказателствен материал, показанията на разпитаните свидетели, които подредени хронологически определят обстановката действително като напрегната, поради наближаване часа за отлитане на самолета. Оправдаването на подсъдимия е не поради обстоятелства, че от обективна страна деянието не е осъществено, а защото не е налице изискуемия пряк умисъл и по този въпрос правилно въззивният съд е преценил цялостната обстановка по време на извършваната проверка, след което е направил и обоснован извод, че у подсъдимия не е налице умисъл да не декларира носената от него валута. Нелогичен би бил извода, че подсъдимият, след като му е бил извършен пълен личен преглед, багажа му също е проверяван, носената валута, която не е била укрита е видяна от проверяващите, умишлено не е попълнил декларацията, в която следва да отрази пренасянето на валутата и левовете. При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Извършеното от подсъдимия е несъставомерно, поради отсъствието на субективния признак и правилно въззивният съд го е оправдал по обвинението по чл. 251, ал. 1 от НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт същия следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение