Решение № 3963 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2015 г.

Решение № 3963 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 225/17.04.2015 г. по административно дело № 67/2015 г. Административен съд - Пазарджик е: 1/ отменил заповед № Ля-п-253/15.12.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, потвърдена с решение № РД-07-4 от 09.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пазарджик; 2/ изпратил преписката на компетентния орган - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3/ определил 30-дневен срок за издаване на заповед за отпускане на исканата от Борис Костадинов Илиев еднократна помощ; 4/ осъдил Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик да заплати на Борис Костадинов Илиев разноски по производството в размер на 910 лв. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от изп. длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик съгласно заповед № ЧР-5-11/21.01.2015 г. с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответникът по касация - Борис Костадинов Илиев с адрес: с. Ляхово, област Пазарджик, ул. "Девета" № 1, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Крайчева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на Борис Костадинов Илиев във връзка с подадената от него молба-декларация с вх. № Ля-п-253/12.05.2014 г. е отпусната еднократна помощ за покриване на разходи във връзка с лечение в чужбина на основание чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ в размер на 2 258.95 лв., считано от 01.12.2014 г. При осъщественият административен контрол във връзка с оспорване на размера на еднократната помощ заповедта е потвърдена с решение № РД-07-4/09.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пазарджик. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по аргумент на чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Не са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на касатора, че това касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение е налице, тъй като съдът не се е произнесъл по доказателственото искане на ответника, заявено в писменото му становище по жалбата, а именно да бъде изискана информация от Министерство на здравеопазването за конкретния период, през който е продължило лечението на Борис Илиев. Вярно е, че няма произнасяне от страна на съда по това искане, но това нарушение не може да бъде определено като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото при недопускането му не би се достигнало до различни фактически и/или правни изводи. В същото писмено становище по жалбата ответникът заявява, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед е направил запитване до Министерство на здравеопазването за установяване на посоченото обстоятелство. След като с оспореното съдебно решение преписката е върната на компетентния орган, то няма пречка от последния да бъде установено това обстоятелство по реда на чл. 44, ал. 1 от АПК. Не е налице и необоснованост на първоинстанционното решение. Правнозначимите факти са установени чрез преценка на събраните писмени доказателства и изводите на съда относно тези факти не са в нарушение на правилата на логическото мислене или на общоизвестните опитни правила. Обжалваното решение не страда и от твърдения от касатора порок материална незаконосъобразност. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че в оспорения административен акт липсват фактически и правни основания за издаването му. От неговото съдържание е невъзможно да се установи по какъв начин е пределен размерът на отпуснатата помощ, а именно той се оспорва от жалбоподателя. Липсват фактически и правни основания за отказа на административния орган да отпусне помощта в размера на разходите, които се установяват от представените от Илиев с молбата-декларация разходооправдателни документи. Липсата на мотиви в акта възпрепятства от една страна защитата на неговите адресати, за които той е неблагоприятен, и от друга е пречка за осъществяването на съдебния контрол за неговата правилност и законосъобразност. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт представлява нарушение на изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, и обосновава отмяната на същия като незаконосъобразен. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че фактическите основания са изложени в мотивите на решението на № РД-07-4 от 09.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пазарджик и в социалния доклад. Както правилно е приел първоинстанционният съд, към молбата - декларация са приложени изискуемите съгласно чл. 17, ал. 3 от ППЗСП документи. Представени са документи, издадени от организация за приемане и подслон на семействата на хоспитализирани пациенти Le Vallon, установяващи направени разходи за храна и нощувка от господин Илиев и придружаващата го госпожа Илиева до 06.05.2014 г. /датата на изписване/, епикриза от болницата в Тулуза "Langueil - Larrey", от която се установява периодът на хоспитализация /23.02.2014 г. - 01.03.2014 г./, разходооправдателни документи за извършени изследвания в посоченото болнично заведение, самолетни билети и протоколи за доставянето им, заповед № РД-22-76 от 16.05.2013 г. на Министъра на здравеопазването за разрешено лечение в чужбина. Неоснователен е доводът на касатора, че в документите за направените разходи за храна и нощувка са направени поправки и зачерквания, поради което не следва да се вземат предвид. Не са налице поправки и зачерквания, а изброяване на номерата на издадените фактури, направено чрез вписването им ръкописно. При положение, че в самата епикриза е посочено, че след изписването му от болницата на 01.03.2014 г. болният се насочва към център за грижи и предстои да бъде прегледан отново в отделението по органна трансплантация на болницата на 04.03.2014 г., както и данните за изписването му на 06.05.2014 г., основателно е било поддържано от жалбоподателя, че за него не е ясно поради липсата на мотиви защо административният орган признава направени разходи за лечение само за 7 дни според социалния доклад. Липсват мотиви за отказа да бъдат признати разходите, направени от придружителя, а съгласно чл. 17, ал. 1 от ППЗСП на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. В представеното ЕР на ТЕЛК за общи заболявания - I-ви състав при МБАЛ Пазарджик АД - № 3358 от заседание № 188 с дата 10.11.2011 г., е определена трайно намалена работоспособност 100 % с чужда помощ при срок на определения процент трайно намалена работоспособност - 01.11.2014 г. Съгласно чл. 17, ал. 4 от ППЗСП размерът на помощта по ал. 1 се определя въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ, бр. 50 от 2004 г.). Според чл. 15, ал. 1 от наредбата, на командированите лица за покриване на разходите се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 12 командированите лица имат право на пътни пари, а съгласно чл. 13, ал. 2 при пътуване със самолет лицата имат право на билет икономична класа. Освен относно периода на лечение, за който се отпуска еднократната помощ, и за разходите за придружител, в заповедта следва да се съдържат фактически основания относно начина на определяне на размера на социалната помощ, съответно за това кои от доказаните разходи се признават и кои не. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на компетентния орган, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в доказания размер според представения договор за правна защита и съдействие, и при липсата на искане на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за присъждане на по-нисък размер поради прекомерност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,