Решение № 12727 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция Национална полиция , чрез процесуален представител, против решение 998 от 06.06.2025г., постановено по адм. дело 71/2025г. по описа на Административен съд-Враца/АС-Враца/, с което по жалба на В. Д. И. е отменена Заповед 3286з-269/21.01.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация 3261/28.01.2003г. по описа на РУ Мездра - ОДМВР Враца, и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне при спазване мотивите в съдебния акт, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът В. Д. И., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че в конкретния случай, в хода на административното производство и пред съда, АО не е изложил аргументи, от които да се достигне до извод, че съхранението на данни за жалбоподателя повече от 22 години след регистрацията, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Според съда тези срокове не са преценени дали са подходящи в съответствие с чл.4, §1, б. в и д от Директива (ЕС) 2016/680 в светлината на чл.52, §1 от Хартата, за пропорционалност на всяко ограничаване на правата, и не е правена периодична проверка от администратора, дали съхранението на личните данни на лицата с полицейска регистрация в случаите, в които наказателното производство е приключило, все още е необходимо. Съдът е изследвал предпоставките за извършената полицейска регистрация на В. И. и снемане на регистрацията по чл.68, ал.6 ЗМВР във вр. с разрешенията, дадени в Решение по дело С-118/22 на СЕС, достигайки до извод, че И. не представлява лице със степен на обществена опасност, оправдаваща съхранението на данните по извършената полицейска регистрация, след датата на подаденото заявление за тяхното заличаване, предвид установените факти, че престъплението, за което лицето е осъдено е извършено през 2003г., когато И. е бил на [възраст], а реабилитацията е настъпила през 2006г., при липсата извършени други умишлени престъпления от общ характер от лицето, данните събрани в хода на съдебното производство относно личността на лицето и при липса на представени доказателства относно необходимост от полицейска регистрация за целите, за които е създадена. Съдът е посочил като служебно известно обстоятелството, че е налице влязло в сила Решение 419 от 27.02.2025г. по адм.д. 6/2025 на АС-Враца, с което е отменено Решение 369005-44/04.11.2024г. на Директора на ОДМВР-Враца, с което при същите мотиви е постановен отказ да бъдат изтрити личните данни на В. Д. И. по същата полицейска регистрация, за снемането на които лицето е подало отделно заявление рег.369005-37/11.09.2024г. по реда на Инструкция рег.8121з-748/20.10.2014г.. В тази връзка съдът е счел, че заличаването на личните данни от информационните фондове на МВР прави безпредметно и лишено от основание съществуването на полицейска регистрация, чиято законова цел е именно обработването на тези данни. В обобщение АС-Враца е приел, че АО, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателя, не е изследвал въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението за целите, за които същите са били обработвани, с оглед спазване на Директива (ЕС) 2016/680, и поради това е постановил незаконосъобразен акт. Решението е правилно като краен резултат. Производството пред АО е инициирано след постановяване на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, от В. И., със заявление вх.14202/11.09.2024г. за снемане полицейска регистрация по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, относно извършена такава на молителя 3261/28.01.2003г., като привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, при образувано НОХД 77/2003г. по описа на РС-Мездра, и е приключило със издаване на оспорената пред АС-Враца Заповед 3286з-269/21.01.2025г. на директора на ГДНП. Същевременно със заявление вх.369005/11.09.2024г. до директора на ОДМВР-Враца, В. И. е направил искане за заличаване на личните му данни събрани по заявителски материал на РУ-Мездра за 2003г. . Образуваното административно производство е проведено по реда на чл.21, т.6 от Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр. чл.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР, относно личните данни на И., обработвани в информационните фондове на МВР, отнасящи се до: извършител по ЗМ-48/28.01.2003г. на РУ-Мездра и свързаните с него деяние със СИП 258004263, обвиняем по предварително производство- сл.д.28/2003г. от 28.01.2003г. на РСлС -Мездра и НП: условно наказание по присъда 77/2003г. на РС-Мездра, за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Административното производство е приключило с Решение 369005-44/04.11.2024г. на директора на ОДМВР-Враца, с отказ за изтриване личните данни на В. И., отнасящи се до : обвиняем по предварително производство сл.д.28/2003г. на РСлС Мездра, и НП условно наказание по присъда 77/2003г. на РС-Мездра, за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Решението на АО е обжалвано пред АС-Враца, като съдебното производство е приключило с влязло в сила на 20.05.2025г. решение 419/27.02.2025г. по адм.д.6/25г. на АС-Враца, с което решението на АО е отменено, а преписката е изпратена на Директора на ОДМВР-Враца за ново произнасяне по заявление вх.369005/11.09.2024г. на В. Д. И. за снемане на полицейска регистрация, при спазване дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на това съдебно решение е посочено, че целите, за които е създадена процесната полицейска регистрация са изпълнени към датата на подаване на заявлението за нейното заличаване, и продължаване съхранението на данните по същата е непропорционално и води до ограничаване правото на личен живот на заявителя. Последицата от влязлото в сила решение 419/27.02.2025г. по адм.д.6/2025г. на АС-Враца е заличаването на личните данни на лицето В. Д. И., обработвани по см. на чл.68, ал.2 ЗМВР по отношение полицейска регистрация 3261/28.01.2003г., вр. чл.25 ЗМВР, като част от личните данни на лицето, обработвани в информационните фондове на МВР (във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК), поради което изводът на първостепенния съд за липса на основание за обработване на тази категория лични данни на лицето към 06.06.2025г. - датата на постановяване на решение 998 по адм. дело 71/2025г. по описа на АС-Враца, е верен. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, а това налага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва Главна дирекция Национална полиция да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1500лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 29.07.2025г. с адвокат А. Маринов. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение