Решение № 14833 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2017 г.

Решение № 14833 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Пауталия турс" АД ЕИК 819364470 със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. "България" № 46 срещу Решение № 134 от 26.07.2017 г. по адм. дело № 45 по описа за 2017 г. на Административен съд - Кюстендил.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства, избирателно и едностранно се е позовал на някои от тях, което е довело до неправилни изводи за наличие основание за възникване на процесните задължения. Изложени са твърдения, че дружеството-собственик на имотите е подало в законния срок декларации за освобождаване от такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г. и 2013 г. за хотел "Пауталия" и за "Гогова къща". Органът по приходите е отказал да приложи изискванията на закона и дружеството се е принудило да подаде декларации по чл. 16 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Кюстендил (Наредбата/НОАМТЦУТОК), в които без да ползва обектите си, е посочило вид на съдовете и брой на извозванията, за да не се начисли ТБО в промили върху данъчните оценки на имотите. Налице е кореспонденция между страните, като с отговор от 22.03.2013 г. дружеството е посочило, че данните за брой съдове и честота на извозване са алтернативна възможност, в случай че административният орган не приложи разпоредбата на чл. 22а от Наредбата. Административният орган е определил ТБО в противоречие на закона и действителното фактическо положение – неработещи и неползващи се обекти. От страна на ответника не са представени относими доказателства, установяващи предоставени услуги, за които са установени задължения за ТБО. Дружеството не дължи ТБО в размера, определен от органа по приходите, защото по отношение на него е възникнала хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и е спазило процедурния ред по чл. 22а от Наредбата. Незаконосъобразният текст на чл. 23, ал. 2 от Наредбата не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). По посочените съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт в частта, в която са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. и съответните лихви за просрочие.

Ответникът – началник отдел "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Скрипкин оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 809 от 10.10.2014 г. на старши инспектор ПРК в отдел "Местни приходи" при община Кюстендил (определен като орган по приходите със Заповед № РД-00-620 от 23.05.2014 г. на кмета на общината), потвърден с Решение № 1 от 09.02.2015 г. на началник отдел "Местни приходи" в община Кюстендил, в частта на установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. в размер на 39 708, 22 лв. и лихви в размер на 6 889, 40 лв.

Задълженията са установени, както следва:

1. По подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1230/18.06.2010 г. за недвижим имот – земя и сграда - хотел "Велбъжд", гр. Кюстендил, бул. "България" № 46, партида 819364470/001, са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. в размер на 23 139, 57 лв., от които главница 19 585, 18 лв. и лихви 3 554, 39 лв.

ТБО за 2012 г. е определена в размер на 1, 5 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, плюс 480 лв. годишно за 1 бр. контейнер (40 лв. месечно за 1 бр. контейнер, от които 26 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 14 лв. за обезвреждане на битовите отпадъци). ТБО е определена при основа в размер на 7 131 710, 00 лв., равна на данъчната оценка на имота, която в случая е по-висока от отчетната стойност.

ТБО за 2013 г. е определена в размер на 1, 4 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, плюс 480 лв. годишно за 1 бр. контейнер (40 лв. месечно за 1 бр. контейнер, от които 26 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 14 лв. за обезвреждане на битовите отпадъци). ТБО е определена при основа в размер на 7 091 149, 40 лв., равна на данъчната оценка на имота, която в случая е по-висока от отчетната стойност.

1. По подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1233/18.06.2010 г. за недвижим имот – земя и сграда - хотел "Пауталия", гр. Кюстендил, бул. "България" № 1, партида 819364470/003, са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. в размер на 23 458, 05 лв., от които главница 20 123, 04 лв. и лихви 3 335, 01 лв.

ТБО за 2012 г. е определена в размер на 1. 5 промила за поддържане на чистотата на терените за обществено ползване, плюс 4 лв. годишно за 1 бр. кофа (2 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2 лв. за обезвреждане на битовите отпадъци).

ТБО за 2013 г. за имота е определена в размер на 1. 4 промила за поддържане на чистотата на терените за обществено ползване, плюс 4 лв. годишно за 1 бр. кофа (2 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2 лв. за обезвреждане на битовите отпадъци).

И за двата периода таксата е определена при основа в размер на 6 936 218, 20 лв., равна на данъчната оценка на имота, която в случая е по-висока от отчетната стойност.

Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, спазването на формата, процесуалния и материалния закон и е формирал извод за неговата законосъобразност. Относно основния спорен въпрос дали дружеството-жалбоподател е освободено от заплащане на ТБО, съдът е приел, че дружеството не е подало декларации по образец за процесните имоти за освобождаване от заплащане на ТБО, същевременно по делото са събрани доказателства, че имотите са ползвани и процесните услуги са извършвани от общината през съответните периоди. Според съда разпоредбата на чл. 22а от Наредбата, която дружеството счита за противоречаща на закона, е била действаща през процесните периоди, и издателят на акта я е приложил правилно.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на делото. Първото разглеждане е приключило с Решение № 151 от 10.12.2015 г. по адм. дело № 86 по описа за 2015 г. на Административен съд – Кюстендил, отменено с Решение № 2134 от 21.02.2017 по адм. дело № 1482/2016 г. на ВАС, седмо отд. поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания съдът да извърши проверка дали са реално извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Касационната инстанция изрично е посочила, че установяването на относимите факти и обстоятелства във връзка с извършването на процесните услуги е в тежест на административния орган и в съответствие с принципа на служебното начало съдът следва да му даде конкретни указания. Реалното предоставяне на услугите може да бъде установено с всички допустими доказателства – договори по възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, доказателства за съществуването на депо за битови отпадъци, протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, отчетни документи и др.

При новото разглеждане на делото съдът е дал указания на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване реалното извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. От ответника са представени Решение № 226 по протокол № 21 от 22.12.2000 г. на общински съвет Кюстендил за създаване на Общинско предприятие "Чистота" (ОП "Чистота") гр. Кюстендил, регистрационен документ № 16-РД-163-00 от 10.11.2014 г. на ОП "Чистота" гр. Кюстендил за извършване на дейност по събиране и транспортиране на отпадъци, Заповед № 0178/16.12.2011 г. на директора на ОП "Чистота" гр. Кюстендил за определяне на лицата за полагане на извънреден труд при снеговалеж, План за зимното поддържане и опесъчаване на уличната мрежа на гр. Кюстендил за периода 01.12.2011 г. -31.03.2012 г., Заповед № 0185/21.12.2012 г. на директора на ОП "Чистота" за определяне на лицата за полагане на извънреден труд при снеговалеж, План за зимното поддържане и опесъчаване на уличната мрежа на гр. Кюстендил за периода 01.12.2012 г. -31.03.2013 г., четири броя трудови договори за наети лица от ОП "Чистота" на длъжност "метач на улици", извлечение от книга на брояча за депо за отпадъци, находящо се в с. Радловци, извлечение от отчетна книга за депо за отпадъци по месеци за периода 2012-2013 г., План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на депо за отпадъци – община Кюстендил и приложения към него, Авариен план за депо за отпадъци – община Кюстендил. По искане на ответника са разпитани свидетелите М. Николова – служител в община Кюстендил, Е. Петров, Г. Костадинов и М. Мазнев – всички работници в ОП "Чистота". По искане на жалбоподателя е разпитан св. С. Динов – работник при жалбоподателя. Св. Костадинов и св. Николова дават показания, че през процесния период в хотел "Пауталия" е имало действаща адвокатска кантора и предизборен офис на АБВ. Св. Костадинов дава показания, че като шофьор на сметоизвозващ автомобил е събирал и извозвал отпадъците от един брой кофа от хотел "Пауталия". Св. Мазнев и св. Петров – шофьори на сметоизвозващи автомобили дават показания за събиране на отпадъците от контейнер на хотел "Велбъжд" всеки месец за целия процесен период. Св. Динов отрича наличието на кофа за отпадъци в хотел "Пауталия", както и ползването на хотела през процесния период.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ в приложимата за процесните периоди редакция за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 71 от ЗМДТ в приложимата за процесните периоди редакция не се събира такса за:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;

1. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;

1. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ и заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и наличието на депо за обезвреждане на битовите отпадъци. В тежест на административния орган е да установи тези обстоятелства, тъй като основава на тях констатацията си за наличие на основание за възникване на задължение на дружеството-жалбоподател за ТБО.

Съгласно чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса (чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ).

В действащата редакция за 2012 г. на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Кюстендил не е предвиден ред за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване на юридическите лица (ЮЛ), които не ползват услугата, а само за физическите лица (ФЛ).

За 2013 г. е предвидено освобождаване на юридическите лица, които не ползват услугата, ако данъчно задълженото лице подаде декларация до 31. 12. на предходната година по Приложение № 7 А към наредбата, че имотът няма да се ползва. Съгласно чл. 23, ал. 1 от наредбата не се извършва освобождаване, ако имотът или част от него се ползва, а съгласно чл. 23, ал. 2 – ако собственикът на имота има задължения за местни данъци и такси за предходни години.

По делото не се спори, че дружеството има задължения за местни данъци и такси за предходни години.

Въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до правилен извод за възникване на задължения на "Пауталия турс" АД за ТБО за двата процесни периода за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за недвижимия имот, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1230/18.06.2010 г., партида 819364470/001, съставляващ земя и сграда - хотел "Велбъжд", гр. Кюстендил, бул. "България" № 46. По делото е установено както ползване на имота, така и предоставяне на услугата. Твърденията в касационната жалба и представените по делото доказателства касаят недвижим имот "Гогова къща", за който има данни, че се води на отделна партида 819364470/002 и който не е сред процесните имоти. Обратно на твърденията в касационната жалба, за имота по партида 819364470/001 не е подавана декларация, че няма да се ползва през процесния период. По делото са представени два броя декларации за хотелски комплекс "Велбъжд", попълнени по образец съгласно приложение № 5 към наредбата (л. 63 и 67 от адм. дело № 86/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил). За 2012 г. декларацията е с рег. № 26-П-53 от 18.11.2011 г. и в нея имотът е описан така: хотелски комплекс "Велбъжд", гр. Кюстендил, бул. България № 46. В нея дружеството декларира количество изхвърлени отпадъци - един брой контейнер месечно. За 2013 г. декларацията е с вх. № 26-П-75 от 09.11.2012 г., по същия образец и със същото съдържание; към нея е приложен договор от 31.01.2012 г., сключен между дружеството-жалбоподател и ОП "Чистота" гр. Кюстендил. Декларациите, на които се позовава касационният жалбоподател, приложени на л. 141, 143 и 146 от адм. дело № 86/2015 г., в действителност касаят имот "Гогова къща", който не е идентичен с процесния имот. Процесният имот, съставляващ земя и сграда – хотел "Велбъжд", находящ се на адрес гр. Кюстендил, бул. "България" № 46, е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1230/18.06.2010 г. и за него е открита партида 819364470/001. Докато за имота "Гогова къща" с адрес гр. Кюстендил ул. "Архимандрит Зинови" по делото има данни, че е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1231/18.06.2010 г. и за него е открита партида 819364470/002. Това се установява от представеното по делото съобщение от 08.03.2013 г. относно задълженията за ДНИ и ТБО на дружеството за 2013 г. (л. 144 от адм. дело № 86/2015 г.) и от документи, които изхождат от самия касационен жалбоподател, приложени също по адм. дело № 86/2015 г. (л. 19 и 138).

По отношение на процесния имот с открита партида 819364470/001 се установява по безспорен начин извършването на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". За тази цел от ответника са представени пътни листи, издавани през процесните периоди, в които на стр. 1 като част от маршрута е посочен хотел "Велбъжд". По делото е представен също така и договор, сключен от касационния жалбоподател с ОП "Чистота" за сметоизвозване и сметосъбиране за 2013 г.

Неправилен е обаче изводът на съда относно наличие на задължения на дружеството за двата процесни периода за ТБО за услугата за "сметосъбиране и сметоизвозване" за недвижимия имот, за който е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1233/18.06.2010 г., съставляващ земя и сграда - хотел "Пауталия", гр. Кюстендил, бул. "България" № 1, партида 819364470/003. За 2012 г. за този имот дружеството е подало декларация обр. по приложение № 5 към наредбата - рег. № 26-П-56 от 18.11.2011 г. (л. 142 от адм. дело № 86/2015 г.). В декларацията е посочено, че обектът не функционира. Не са декларирани съд и честота на извозване. За 2013 г. е подадена декларация обр. по приложение № 5 към наредбата – вх. № 26-П-77 от 09.11.2012 г. (л. 147 от адм. дело № 86/2015 г.) със същото съдържание като това за 2012 г. За същия имот за 2013 г. е подадена нова, втора декларация обр. по приложение № 5 към наредбата – вх. № 26-П-103 от 30.11.2012 г. (л. 64 от адм. дело № 86/2015 г.), в която отново е декларирано, че обектът не функционира, но е добавено количество на отпадъците – 1 малка кофа годишно. Втората декларация е подадена във връзка с писмо рег. № 26-П-77 от 16.11.2012 г. на кмета на община Кюстендил (л. 145 от адм. дело № 86/2015 г.), с което дружеството е уведомено, че за 2013 г. няма уредба за освобождаване на ЮЛ от заплащане на ТБО за имоти, които няма да се ползват. Върху втората декларация има запис за подадена трета по ред декларация, вх. № 26-П-8 от 14.01.2013 г. по новия чл. 22а от наредбата, с която се иска освобождаване от заплащане на таксата. Третата декларация не е представена по делото, но пропускът на съда да я изиска не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като страните не спорят относно съществуването и съдържанието й. Същата декларация се цитира и в писмо на кмета на община Кюстендил рег. № 26-П-28 от 14.03.2013 г. – л. 137 от адм. дело № 86 от 2015 г.

В обобщение касационната инстанция приема, че за 2012 г. касационният жалбоподател е декларирал, че хотел "Пауталия" не функционира, а органът по приходите служебно е определил метода за изчисляване на ТБО според количеството на отпадъците за първи път с АУЗД. Остава неустановен и фактът на извършване на услугата - ДЗЛ не е сключило договор с ОП "Чистота", а за извършването й се съдържат данни само в свидетелските показания на св. Костадинов, които са вътрешно противоречиви и не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. Свидетелят първо твърди, че битовите отпадъци са събирани веднъж-два пъти годишно, а после посочва, че е минавал по график всеки ден покрай хотел "Пауталия" и събирал кофата, когато имало отпадъци в нея.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Съгласно цитираната разпоредба на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за определена услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. При упражняване на нормотворческата си компетентност общинският съвет следва да се съобрази с предоставените му по делегация правомощия и да приеме съответния подзаконов нормативен акт в съответствие с разпоредбите на нормативните актове от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 от ЗНА). В случая за 2012 г. Наредбата регламентира реда за освобождаване от заплащане на таксата само за ФЛ, но не и за ЮЛ. Въпреки това жалбоподателят е упражнил правото си, като е спазил и предвидения в наредбата срок. В подадената декларация е посочил изрично, че обектът "не функционира". Това, че волеизявлението е обективирано в декларация по образец, който не е приложим в случая, се дължи единствено на липсата на уредба за ЮЛ. Съществуването на предвиденото със закона право не може да бъде отречено само поради причина, че общинският съвет не е регламентирал реда за упражняването му. Като е приел обратното, а именно, че не са налице нормативно установените предпоставки за освобождаване на дружеството от начисляване на ТБО в частта й относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване, административният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на АУЗД в тази част.

За 2013 г. касационната инстанция приема, че действителната воля на касационния жалбоподател е изразена в третата по ред декларация, в която се иска освобождаване от заплащане на задължението за ТБО. Отговорът на кмета, обективиран в писмо № 26-П-28/14.03.2013 г. (л. 137 от адм. дело № 86/2015 г.), че няма основание за освобождаване, тъй като има неплатени задължения за предходни периоди, е документ, който няма правно значение за случая, а поддържаното в същия смисъл становище от ответника в настоящото производство не може да бъде споделено.

В ЗМДТ в приложимата редакция за този период е регламентирана само една предпоставка за освобождаване – неползването на услугата (чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ). Сочената от ответника предпоставка е закрепена за първи път в наредбата, която в частта си на чл. 23, ал. 2 противоречи на нормативен акт от по-висока степен - чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и в тази част на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА първоинстанционният съд не е следвало да я прилага. В този смисъл са Решение № 9622 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2015 г., VII о. и Решение № 14213 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2015 г., VII о.

Законът не ограничава упражняването на правото само до определена категория субекти, нито предоставя възможност общинският съвет да стори това, поради което изключването на възможността в чл. 23, ал. 2 от наредбата данъчно задължените лица да упражнят правото си освобождаване противоречи на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. На общинския съвет не е предоставено правомощието при приемане на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да прецени дали да освободи или не от заплащане на такса лицата, които не ползват услугата, както е предвидено такова право в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Изводът, че с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определени реда за освобождаване от заплащане на такса при неползване на услугата, но не и самата възможност за освобождаване, се потвърждава и при сравнителното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. От съдържанието на последната недвусмислено се установява, че с нея на общинския съвет е предоставено правомощието да прецени дали да предвиди с наредбата по чл. 9 ЗМДТ правото на отделни категории лица за освобождаване от заплащане на отделни видове такси, както и да регламентира реда, по който да бъде упражнено това право. В текста на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ е използван изразът "общинският съвет може да освобождава... по ред, определен с наредбата по чл. 9", за разлика от текста на ал. 5, в който е предвидено "общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата... се освобождават".

Преценката дали таксата се дължи от лицето, което е подало молба за освобождаване на основанието по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, принадлежи на органа по приходите, който е компетентен да установи съответната местна такса. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ това са служителите на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ да изпълняват функциите (да имат правата и задълженията) на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - производствата за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Тези правила са прилагат при установяването, събирането и обезпечаването и на местните такси съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ. Следователно преценката дали лицето, което е подало декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, дължи тази такса, се прави в производството по установяване на задължение за такса за битови отпадъци, а не с акт на кмета на общината в отговор на подадената декларация. При проверката дали имотът е ползван са допустими всички доказателства за установяване на относимите факти и обстоятелства – получаване на кореспонденция на адреса, посочване на адреса като адрес на управление или за кореспонденция, отдаване на имота под наем на трети лица, извършване на ремонтни дейности на адреса, извършване на търговска дейност на адреса, потребяване на електрическа енергия, вода, телефон и т. н. от имота.

В случая в производството по установяване на задълженията такива доказателства не са събрани, нито има констатации в АУЗД, че имотът е ползван. Едва в съдебното производство при повторното разглеждане на делото е въведена защитната теза на ответника, че всъщност има друга пречка за освобождаване от плащане на ТБО и това е обстоятелството, че имотът е ползван. В тази насока са ангажирани устни доказателствени средства – като свидетели са разпитани служител на общината и работник на ОП "Чистота", които сочат в показанията си, че са виждали да влизат и излизат хора от хотела, без да конкретизират на кои дати или да сочат конкретни периоди. Съдът неправилно е кредитирал техните показания, тъй като те са общи, не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал и не са в състояние да установят конкретни факти и обстоятелства, релевантни към материалноправните предпоставки за издаване на акта.

Относно останалите две услуги – за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на отпадъци в депа съдът е обосновал правилни правни изводи за законосъобразност на АУЗД за двата имота за двата периода. Относно тези две услуги нормативната уредба, включително ЗМДТ не предвижда основание за освобождаване от заплащане на ТБО. По делото са безспорно установени съществуването и експлоатацията на депо за битови отпадъци в с. Радловци, което обслужва община Кюстендил. При повторното разглеждане на делото в тази насока са представени достатъчно писмени доказателства - извлечение от книга на брояча за депо за отпадъци, находящо се в с. Радловци, извлечение от отчетна книга за депо за отпадъци по месеци за периода 2012-2013 г., план за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на депото за отпадъци и приложения към него, авариен план за депо за отпадъци.

Относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са представени доказателства, че с Решение № 226 по протокол № 21 от 22.12.2000 г. на общински съвет Кюстендил е създадено Общинско предприятие "Чистота". С одобрените от общинския съвет план-сметки за 2012 г. и 2013 г. са предвидени разходи за извършваните от общинското предприятие дейности за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Във връзка с извършване на дейностите са представени доказателства за сключени трудови договори за наемане на лица на длъжности "метачи на улици", издадени са също така заповеди на директора на ОП "Чистота" за определяне на лицата за полагане извънреден труд при снеговалеж и за двата процесни периода. За организация на дейностите са изготвени планове за зимното поддържане и опесъчаване на уличната мрежа на гр. Кюстендил, които също обхващат и двата процесни периода.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД в частта на ТБО, определена за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за имота по декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1233/18.06.2010 г. - земя и сграда - хотел "Пауталия", гр. Кюстендил, бул. "България" № 1, партида 819364470/003, в размер на 2 (два) лева за периода 2012 г. и 2 (два) лева за периода 2013 г. ведно с лихвите за просрочие. Вместо него следва да бъде постановено решение за отмяна на акта в посочената част. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на община Кюстендил - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 927, 69 лв. (хиляда деветстотин двадесет и седем лева и 69 ст.), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение