Решение № 709 от 27.11.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102770/2024 г.

Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 6339 от 08.12.2023г. по гр.д. № 8397/2021г. на Софийски градски съд. С него е обезсилено решение №6867 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 41455/2018г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. С. А. срещу А. Г. Л., В. И. П., Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. иск с правно основание чл. 75, ал.2 ЗН за прогласяване за нищожна съдебна делба, извършена по гр. д. №7091/2006г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав и е постановено връщане на делото на посочения съд за конституиране на ищцата и провеждане на производството по съдебна делба с нейно участие. Касационната жалба е подадена от А. Г. Л. чрез адв. Ч.. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът е приел за основателен иска по чл. 75, ал.2 ЗН, без делбата да е окончателно извършена. Ответницата по касационната жалба Л. С. А. я оспорва. Останалите ответници по иска: Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. - необжалвали другари на жалбоподателката, представлявани от адв. Б., вземат становище, че решението е недопустимо. По време на въззивното производство е починала ответницата В. И. П. и е заместена от наследниците си, които са горепосочените три ответници. С определение №3409 от 30.06.2025г. е възобновено производството след постановяване на Тълкувателно решение № 4/2023г. и е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, пр.2 ГПК за преценка допустимостта на съдебния акт поради произнасяне по непредявен иск. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата установи следното: Производството е по иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба. Ищцата Л. С. А. твърди, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №138, том II, рег. №4857, дело №303 от 11.08.2004г., нейният чичо И. В. Г. й дарил 1/4 ид. ч. от УПИ, находящ се в [населено място], кв. Т., [улица], представляващ УПИ *-*, от кв.23 по плана на кв. Т., както и 1/6 ид.ч. от масивна стопанска постройка, застроена на площ от 39, 60 кв.м., построена в описаното дворно място. С решение от 25.04.2009г. на Софийски районен съд по гр.д. №7091/2006 г., изменено с решение от 18.07.2011 год. по гр.д. №12008/2009г. на Софийски градски съд, е допусната делба на имота без нейно участие. Поради това ищцата претендира установяване нищожността на делбата. Отговор на исковата молба е подаден единствено от ответницата А. Г. Л., която оспорва иска и излага съображения за съсобствеността и квотите на страните в допуснатите до делба имоти по гр.д. 7091/2006 год. Твърди, че към датата на дарението в полза на ищцата, праводателят й не е притежавал прехвърлената идеална част. От фактическа страна е безспорно, че с решение от 25.04.2009 год., постановено по цитираното гражданско дело на Софийски районен съд е допусната делба между ответниците А. Г. Л., В. И. П., Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. на описания в исковата молба УПИ в [населено място] и стопанската сграда в него. Решението е изменено в частта за квотите от въззивния съд с решение от 18.07.2011 год. по в.гр.д. №12008/2009г. и не е допуснато до касационно обжалване с определение №29/10.05.2012г. по гр.д. №336/2012г. на Върховния касационен съд. Така решението по допускане на делбата е влязло в сила. Безспорно е, че така допуснатата делба не е извършена - производството по нея е спряно пред въззивния съд на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. По молба на настоящите ответници А. Г. Л., В. И. Г. и И. И. Г. по реда на чл.303 от ГПК е искана отмяна на решението на Софийски градски съд поради неучастието на съсобственика Л. А., но молбата е оставена без уважение. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 75, ал.2 ЗН като е приел, че не е налице законовата предпоставка на нормата, а именно делбата да е „извършена“. Посочил е, че едва след постанявавяване на окончателен съдебен акт по втората фаза на делбата, ищцата би могла да предяви конститутивен иск за делба или иск за установяване нищожност на делбата поради неучастието й. В обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че въз основа на представения и неуспешно оспорен от страна на ответницата нотариален акт за дарение, ищцата е установила качеството си на съсобственик на посочените по-горе идеални части от поземления имот и сградата. По-нататък съдът не е споделил изводите на първоинстанционния съд относно етапа, на който следва да се намира производството по съдебна делба, за да се приеме, че искът по чл. 75, ал.2 ЗН е допустим. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд /Определение № 542 от 25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 490/2012 г., I г.о./ и е приел, че неучаствалият съсобственик не може да бъде ограничен във времето да иска установяване нищожност на делбата, т.е., че може да стори това и преди делбата да е извършена. С приетото след постановяване на въззивния акт Тълкувателно решение № 4/2023г. на ОСГК е даден отговор на въпроса в същия смисъл, а именно, че е допустим е иск по чл.75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебна делба, ако делбата е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена. По-нататък Софийски градски съд е заключил, че задължение на съда е да следи за участието в производството по съдебна делба на всички съделители като необходими задължителни другари. Посочил е, че когато въззивната инстанция установи, че не е участвал задължителен другар, следва да обезсили решението и да върне делото на първата инстанция за конституирането му и разглеждане на делото с негово участие - т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК. Затова е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за конституиране на ищцата и провеждане на производство по съдебна делба с нейно участие. По основанието за допускане на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение е недопустимо. Съдът е сезиран с иск по чл. 75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба. Касае се до производство, различно от особеното производство по съдебна делба. По този иск съдът дължи произнасяне с установителен диспозитив - ако делбата е нищожна да признае това, ако не е нищожна - да отхвърли иска. Въззивният съд, сезиран с жалба срещу решение по иск по чл. 75, ал.2 ЗН, може да потвърди първоинстанционния акт или да го отмени и да постанови нов диспозитив по съществото на спора. Като е постановил обезсилване на първоинстанционното решение поради неучастие на задължителен необходим другар и е върнал делото за конституиране на ищцата и провеждане на делба с негово участие, съдът е излязъл извън пределите на търсената защита, нарушил е диспозитивното начало и е разгледал искане, с каквото не е сезиран. Затова актът му е недопустим и подлежи на обезсилване. По касационната жалба. Предвид гореизложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд, който преценявайки правилността на обжалваното първоинстанционно решение (предвид постановения тълкувателен акт това решение е неправилно), следва да го отмени и да се произнесе по иска, с който е сезиран - иск по чл.75, ал.2 ЗН за установяване нищожност на съдебна делба поради неучастие на съсобственик. Разноски за това производство не се присъждат. Направените такива следва да бъдат взети предвид и присъдени в зависимост от крайния изход на спора. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.