Решение № 12353 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2017 г.

Решение № 12353 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на З. С. С., С. Д. С., С. Д. С. и С. Д. С., всички от гр. В.. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение № 3296 от 17.03.2017 г., постановено по адм. дело № 6568/2016 г. на Върховен административен съд, трето отделение. С него по касационна жалба на О. В. е отменена обжалваната част от решение № 882 от 21.04.2016 г. по адм. д. № 1378/2015 г. по описа на Административен съд В., и вместо това е постановено друго решение, с което са отхвърлени исковете, предявени на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от З. С. С., С. Д. С., С. Д. С. и С. Д. С. против О. В. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, които са служители при О. В., както следва: от З. С. С. за сумата от 16 489 лв., представляваща претърпени от нея имуществени вреди и за сумата от 50 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди; от С. Д. С. за сумата от 3 038 лв., представляваща претърпени имуществени вреди и за сумата 40 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди; от С. Д. С. за сумата от 3 038 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, а също и сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; от С. Д. С. за сумата от 47 727 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, и за сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови писмени доказателства, които се представят към искането, както и показания на свидетели. Аргументира се, че те са от съществено значение за правилното решаване на делото. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по искането - кмета на О. В., с представено писмено становище с характер на писмени бележки, считат искането за неоснователно и молят то да бъде отхвърлена. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежни страни по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В чл. 239, т. 1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Сочените нови обстоятелства и нови доказателства в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК и в смисъла обсъден по-горе, не са посочени от искателите и не са представени по делото. В искането, по което е образувано настоящото производство, като нови писмени доказателства се сочат и представят следните доказателства: 1. благодарствено писмо вх. № 12109/16.07.2014 г. на кмета на О. В. относно безвъзмездна помощ и участие на З. В. в неотложните аварийно-възстановителни работи в район "А.", община В.; 2. заповед № 346/28.07.2014 г. на началника на З. В. за награждаване на лишени от свобода за участието им по отстраняване на щетите от бедствието в кв. "А.", и 3. копие на искова молба вх. № 3776/13.03.2017 г. на Административен съд В. по заведен от трети лица иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу община В.. Така представените към искането доказателства не са нови по смисъла, обсъден по-горе в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Представените писмени доказателства са съставени преди решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Те не са и новооткрити документи за факти, които са твърдени в хода на процеса. Така е, защото фактите, които установяват представените доказателства /по първото доказателство - за изразена благодарност от кмета на О. В. за безвъзмездната помощ и участието на З. В. в неотложните аварийно-възстановителни работи в район "А.", община В.; по второто доказателство - за награждаване на лишени от свобода за участието им по отстраняване на щетите от бедствието в кв. "А.", и по третото доказателство - за заведен от трети лица иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу община В./, не са твърдени в хода на процеса. Най-значимото обаче е, че представените с искането писмени доказателства не са от съществено значение за делото. За да са от съществено значение за делото представените писмени доказателства е необходимо те да са могли да повлияят на постановеното решение от тричленния състав на ВАС. П. с искането доказателства не са такива. Така е, защото изразената благодарност, награждаването на лишените от свобода и заведения от трети лица иск по чл. 1 от ЗОДОВ нямат отношение за решаване на спора по делото, по което решението се иска да бъде отменено. Както сами са посочили искателите в искането си, главните мотиви за постановения резултат от решението на ВАС са, че не са установени незаконосъобразен акт, действие или бездействие, както и че преките причинители на вредите са служители или кметът на О. В.. Представените към искането доказателства нямат отношение към тези изводи. Те не установяват факти, които да имат значение към формираните от съда правни изводи. В искането са наведени твърдения, че С. М. М. следва да бъде разпитан като свидетел. Представените писмено доказателства са относими към неговия разпит. С това се цели да се заобиколи реда по чл. 239 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В посочената правна норма не е предвидено отмяна на влязло в сила съдебно решение при новооткрити свидетели. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани. В този смисъл т. 4 от Постановление № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС. З. искането не може да бъде уважено на това основание. Останалите доводи в искането касаят твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Така развитите доводи представляват касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Но те не са основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Затова тези касационни оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,