Решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3145/2017 г.

ВКСI търговско отделение07.01.2019 г.докладчик т Дария Проданова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 990 от 28.04.2017 г. по т. д. № 366/2017 г. на Софийския апелативен съд и Решение № 22 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 6379/2012 г. на Софийски градски съд, като недопустими. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3145/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. В. Б. срещу Решение № 990 от 28.04.2017 г. по т. д. № 366/2017 г. на Софийския апелативен съд. С въззивния акт е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу Решение № 22 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 6379/2012 г. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от "Селект инвестмънт" ЕООД срещу "Уест рисайклинг енд енърджи" ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е прекратено въззивното производство в тази част. Със същото решение САС е потвърдил Решение № 990 от 28.04.2017 г. по т. д. № 366/2017 г. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от "Селект инвестмънт" ЕООД срещу Н. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е оставен без разглеждане евентуалният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 2 ГПК – недопустимост на съдебните решения, като постановени по недопустим иск. Касационен контрол е допуснат съобразно посочената в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК възможност за ВКС да извърши служебно преценка за допустимостта на иска, която е обуславяща и за преценката му по чл. 281, т. 2 ГПК. Тезата на касатора Б. е, че както предявеният установителен иск, така и предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск са недопустими. Ответникът по касация "Селект инвестмънт" ЕООД, чрез представен по делото писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК и чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседания изразява становище, че жалбата е неоснователна и предявеният от него установителен иск е допустим. Като взе предвид заявените основания за касиране на въззивния акт и извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран от "Селект инвестмънт" ЕООД с искане да бъде установена недействителността спрямо него на сключения на 22.08.2012 г. между ответниците Н. Б. и "Уест рисайклинг енд енърджи" ЕООД договор за продажба на дружествени дялове от капитала на "Ен Би Про Вижън" ЕООД; да бъде установено, че ищецът "Селект инвестмънт" ЕООД е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на "Ен Би Про Вижън" ЕООД, както и да бъде постановено заличаването на вписаното по партидата на "Ен Би Про Вижън" ЕООД обстоятелство – придобиването на 329200 дружествени дяла от капитала му от "Уест рисайклинг енд енърджи" ЕООД. В рамките на първоинстанционното производство неколкократно са правени уточнения, като окончателно заявеният петитум, съобразно молба с вх. № 65843/04.06.2013 г. е да бъде признато за установено, че "Селект инвестмънт" ЕООД е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на "Ен Би Про Вижън" ЕООД. Позоваването е на това, че сключеният на 23.07.2010 г. между ищцовото дружество и първата ответница договор за продажба на дружествените дялове е бил развален извънсъдебно, поради неплащане на цената по сделката от страна на Б.. От това следва, че към 22.08.2012 г. Н. Б. не е била собственик на процесните дялове и сключеният между нея като прехвърлител и "Уест рисайклинг енд енърджи" ЕООД като приобретател договор за продажба на процесните дялове (общо прехвърлените с тази сделка дялове са 329202) не е породил правно действие. При условията на евентуалност (в случай, че се приеме, че договорът от 2010 г. не е развален), е предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора от 22.08.2012 г., поради обстоятелството, че ищецът е имал качеството на кредитор спрямо прехвърлителката Б. за вземането по договора от 2010 г. Последователно подържаната теза на ответницата-касатор Н. Б. е, че установителният иск за собственост на дружествени дялове е недопустим. Ако се приеме, че е допустим, той е неоснователен, поради това че: договорът от 2010 г. не е бил развален, тъй като изявлението на "Селект инвестмънт" ЕООД за разваляне не е достигнало до нея; липсвало е и основание за разваляне, тъй като задължението е погасено чрез плащане. Липсата на задължение е от значение и за легитимацията на ищеца като кредитор по евентуалния П. иск. Такава е била и тезата на втория ответник "Уест рисайлинг енд енърджи" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че Б. е била неизправна при плащането на цената по договора от 2010 г., както и че изявлението на изправната страна за развалянето му е достигнало до нея и е породило правно действие. Поради това е уважен установителният иск на "Селект инвестмънт" ЕООД за собственост на дружествените дялове. Оставен е без разглеждане предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск. Софийски апелативен съд е бил сезиран от Н. Б., която е обжалвала първоинстанционното решение изцяло. Съставът е счел, че тя не е процесуално легитимирана да обжалва решението в частта, с която установителният иск е уважен спрямо ответника "Уест рисайклинг енд енърджи" ЕООД. В частта, с която установителният иск за собственост на дружествените дялове е бил уважен спрямо нея и е бил оставен без разглеждане конститутивният иск, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че ищецът е имал неудовлетворено вземане по договора от 2010 г., което е обусловило потестативното му право да развали сделката, което е сторил. Счел е, че изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД е отправено редовно и достигането му до насрещната страна е при спазена процедура по ЗННД. По правния въпрос за допустимостта на иска. Видно от вписаните по партидата на дружеството в Търговския регистър обстоятелства (публично известни съгл. чл. 11 ЗТР), съобразно вписването от 21.06.2010 г. съдружници в "Ен Би Про Вижън" ООД са били "Селект Инвестмънт" ЕООД с 3292200 дружествени дяла и Н. Б. с 2 дружествени дяла. Предмет на договора от 23.07.2010 г. е била придобивна сделка за част от капитала на българското търговско дружество "Ен Би Про Вижън" ООД. Т. е. касае се за договор по чл. 129, ал. 1 ТЗ, като в резултат на вписването по ал. 2 на чл. 129 ТЗ би настъпила промяна в структурата на капитала на "Ен Би Про Вижън" ЕООД и тази промяна би породила и членствено правоотношение за приобретателя и отпадането на членството за прехвърлителя на дружествените дялове пропорционално на прехвърлената част. Вписването по партидата на дружеството в Търговския регистър на тази промяна е било извършено на 30.08.2010 г., като изричното препращане на прехвърлянето на дяловете на "Селект Инвестмът" ЕООД на Н. Б. е към договора от 23.07.2010 г. Това вписване е легитимирало приобретателката като едноличен собственик на капитала на "Ен Би Про Вижън" ЕООД. Поредицата от вписвания сочи, че това нейно качество е отпаднало с оглед последващото прехвърляне на дяловете от Н. Б. на "Уест Рисайклинг енд енърджи" ЕООД, вписано в регистъра по партидата на "Ен Би Про Вижън" ЕООД на 28.08.2012 г. Установяването на изпълнението/неизпълнението на договора по чл. 129, ал. 1 ТЗ досежно плащането на цената в рамките на съдебно производство, по което страни са прехвърлителят и приобретателят, би било допустимо при осъдителен иск, доколкото би се касаело единствено за облигационните последици от сделката, а не за членственото правоотношение, което поражда. Хипотетично в този случай би имал значение и конститутивният П. иск, който макар и лишен от вещноправно действие (връщане на дяловете в патримониума на длъжника) би дал възможност на кредитора-ищец да насочи изпълнението си срещу тях. Самостоятелен иск за установяването на собственост върху дружествени дялове при който страни са само страните по договорите по чл. 129, ал. 1 ТЗ е недопустим с оглед на това, че неучастието на самото дружество съставлява изключването му от субективните предели на силата на пресъдено нещо и не би могъл да породи промяна в неговата правна сфера. Промяна в правната сфера и на дружеството, като субект на правото, и на съдружниците в него би могла да бъде постигната чрез специалният иск по чл. 71 ТЗ. Ответна страна по този иск би било търговското дружество "Ен Би Про Вижън" ЕООД, доколкото целеният краен резултат би се състоял в отразяването/промяната по партидата му в търговския регистър кому принадлежат правата върху капитала. Т. е. субектът по отношение на който би настъпила правна промяна, следва да бъде обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо. Именно поради субективните предели на СПН, като ответник би бил конституиран и вписаният собственик на капитала, независимо дали е физическо лице (Б.) или търговско дружество ("Уест Рисайклинг енд енърджи" ЕООД). По същество. Съобразно изложеното по-горе становище по правния въпрос и задължителните разяснения по т. 5 и т. 6 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, неконституирането на надлежния ответник по установителния иск "Ен Би Про Вижън" ЕООД с правно основание чл. 71 ТЗ води до недопустимост на иска, поради което въззивното и първоинстанционното решения ще следва да бъдат обезсилени и делото върнато на Софийски градски съд от стадия по чл. 129 ГПК. Съдът ще следва да укаже на ищеца да конкретизира главното си искане. В случай, че цели установяване наличието на членствени права спрямо "Ен Би Про Вижън" ЕООД съобразно твърдяната собственост върху капитала му, то в този случай конституиране на дружеството като ответник по установителния е необходимо, но по отношение на конститутивния иск би следвала преценка по чл. 130 ГПК. В случай, че целта на ищеца не е установяване членствени права, а целените последици са облигационни, то в този случай конституирането на нов ответник не е необходимо, но следва да бъде изменен петитумът на първия иск и конкретизирана обстоятелствената част на евентуалния такъв. При новото разглеждане, съдът ще следва да се произнесе и по направените разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

Цитирани разпоредби

1