Решение № 6833 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2010 г.

Решение № 6833 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанаска Стоянова Пенчева от гр. Разград срещу решение № 89 от 21.01.2010 г. по адм. дело № 156/2009 г. на Разградския административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Началника на РДНСК Разград чрез адв. Шалдупова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповед № ДК-09-3 от 07.09.2009 г. на началника на РДНСК Разград. Със същата заповед е забранено ползването на бистро "ЕНДЖОЙ", намиращо се в УПИ 4677, парцел III, кв. 80 по плана на гр. Разград. Заповедта се предхожда от съставен констативен акт № 6 от 14.08.2009 г., с който е извършена проверка от служители на община Разград и в който се сочи, че видно от издадено удостоверение № 90 от 19.12.2007 г. за въвеждане на обекта в експлоатация, обектът е с предназначение "Зала за компютърни игри и кафе, два магазина за хранителни стоки", а реално се ползва за бистро - в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ. Съдът е обсъдил всички възражения в жалбата и е стигнал до извода, че са спазени административнопроизводствените правила. Фактите сочат, че административният орган правилно се е позовал на цитираната в заповедта правна норма от ЗУТ. Позовал се е и на заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно, установяващо, че залата за компютърни игри и магазина са със самостоятелни характеристики и със самостоятелни идентификатори, съгласно цитираната от вещото лице наредба, а характеристиката на бистрото насочва към друг идентификатор, който е различен от тези на посочените два самостоятелни обекта. Безспорно е установено, че използването на строежа, не по предназначението му е нарушение на цитираната разпоредба от ЗУТ и правилно административният орган е преценил това нарушение, като попадащо в приложното поле на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. Констатациите от извършената проверка на контролните органи сочат също, че промяната на предназначението на процесния обект е станало без да е въведен обекта в експлоатация, което се потвърждава от изричния отказ на главния архитект да одобри представените в тази връзка инвестиционни проекти и да издаде разрешение за строеж за това, по повод искането на оспорващите, което обстоятелство също е отчетено и обсъдено от съда и е в полза на извода за законосъобразността на административния акт. Пред настоящата инстанция повторно се излагат оплаквания, които са анализирани от първоинстанционния съд и са изложени обосновани мотиви, налагащи извода за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което