Решение № 668 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2017 г.

Решение № 668 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Мики" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Сливенски минерални бани № 51, представлявано от управителя Г. Хасърджиев, подадена чрез адв. Н. Иванов от САК, срещу решение № 4834 от 18.07.2017 г. по адм. д. № 2821/2017 г., 61 състав, Трето отделение на Административен съд – София град. С касационната жалба са релевирани доводи за допуснато нарушение на материалния закон. При изложени съображения прави искане за отмяна на решението в цялост, като се постанови друго, с което да се уважи жалбата на дружеството срещу решение № Ж-25 от 31.01.2017 г. на КЕВР, като се върне преписката на КЕВР със задължителни указания по прилагане спрямо "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД на принудителна административна мярка по чл. 60а от ЗЕВИ във вр. с чл. 57 от ЗЕВИ в законоустановения срок. В режим на евентуалност прави искане за отмяна на процесното решение в неговата цялост и делото да се върне на Административен съд – София град за разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране представлявана от председателя, с писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с решението на съда правилно е констатирано, че жалбата на "Мики" ЕООД следва да се отхвърли, а решението на КЕВР като законосъобразно е потвърдено. При изложени съображения моли касационната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Процесуалния представител в съдебно заседание, моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, не ангажира становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е неправилен, по отношение на който е налице релевираното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК- нарушение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалба с вх. № Е-11 Г-00-48/6.03.2017 г. по описа на КЕВР от търговското дружество "МИКИ" ЕООД представлявано от управителя си, срещу решение № Ж-25/31.01.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, жалбата на "МИКИ" ЕООД с вх. № Е-11 Г-00-48/2.09.2014 г. срещу "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД е приета за неоснователна и е прекратено административното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение. Решението отговаря на изискванията за писмена форма по общата разпоредба на чл. 59, ал. 1 от АПК, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. В съдебния си акт първоинстанционния съд е посочил, че в обжалваното решение не е посочена точна хипотеза на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, в която попада жалбата, но същото не води до незаконосъобразност. На следващо място съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалваното решение. По отношение на приложението на материалния закон съдът е приел за установено, че дружеството е подало заявление до "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, с което е поискало присъединяване на ФЕЦ с инсталирана мощност 15 кw предвидена да се изгради в поземлен имот № 37530.13.322 по плана на с. Ковачите, м. "Кору Тунджа", община Сливен. Като е прието, че в заявлението обаче, не е уточнено и конкретизирано дали се иска единствено присъединяване на нов енергиен обект по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ или промяна мощността на съществуващата ФЕЦ, която се намира в поземлен имот с идентификатор № 37530.13.323 и която е собственост на ЕТ "МИКИ – 2 – 54 – Г. Хасърджиев". Съдът е приел за установено, че в оспорения акт, са изложени мотиви, че за обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 от същия закон- в срок до 15 дни от постъпване на искането. В чл. 27, ал. 5 законодателят е указал къде следва да бъде присъединен обектът на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Съгласно визираната разпоредба, мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия, в случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител. За правилно е прието от съда, че административният орган е обобщил, че от цитираните разпоредби може да се направи извод, че срокът за издаване на становище е обвързан както с вида на енергийния обект за производство на енергия от възобновяеми източници, така и с мястото на присъединяване на същия. Самото място на присъединяване от своя страна е обвързано с предоставена мощност за присъединяване на сграда като обект на потребител. Съдът напълно е споделил изложения в писмените бележки на процесуалния представител на ответника извод, че за да бъде относим 15-дневният срок за издаване на становище, следва в имота, в който ще се изгражда ФЕЦ, да има присъединена сграда, като потребител. На следващо място е установено, че за да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ е необходимо, освен депозирано заявление, в същото ясно и точно да е посочено, какво е искането на заявителя. Включително заявлението да е придружено с необходимата документация, с която да бъде удостоверено, че в поземления имот, в който ще се изгражда ФЕЦ, има присъединена сграда като потребител. Видно от мотивите в изпратеното от електроразпределителното дружество писмо от 11.07.2014 г. до КЕВР, за прекратяване процедурата по присъединяване на заявената електрическа централа, в имота, в който следва да се изгражда ФЕЦ няма налична сграда. За да направи този извод електроразпределителното дружество се позовава на представената скица на поземлен имот № 86/7.01.2014 г., за поземлен имот с идентификатор № 37530.13.322. Едва в отговора на "Мики" ЕООД от 12.08.2014 г., е приложена скица на сграда № 15-2865/19.02.2014 г., находяща се в имот с идентификатор № 37530.13.322. Следва да се отбележи, че в представените скици, собственик на сградата е ЕТ "Мики-2-54-Г. Хасърджиев", докато собственици на имота са едноличния търговец и дружеството. Въз основа на установеното, административния съд е приел, че началото на предвиденият от законодателя срок – 30 -дневен, респективно 15 –дневен – чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, започва да тече, едва след като от заявителя са представени всички изискуеми документи – такива, удостоверяващи вещни права върху имота или нотариално сключен договор за наем, документ удостоверяващ, че имота се намира в урбанизирана територия и документи, че в имота има сграда, когато производството е по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Отделно от това, заявителят ясно и конкретно следва да посочи какво е искането му. Единствено в случая, когато са представени всички изискуеми документи за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, едва тогава за "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД се поражда задължението да се произнесе с мотивирано становище за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ. Като за контретния случай, "МИКИ" ЕООД не е приложил към заявлението, документ удостоверяващ, че в имота има сграда, която е негова собственост или по отношение на нея има учредени вещни права. Едва в отговора си до заинтересованата страна от 12.08.2014 г. е приложил скица на сграда № 15-2865/19.02.2014 г. със застроена площ от 6 кв. м, находяща се в цитирания имот, която обаче е собственост на едноличен търговец. Въз основа на което съдът, изцяло е споделил изводите на административния орган, че след като дружеството няма учредени вещни права върху сградата в имота, то същия не може да претендира за нарушение на срока по чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ, защото не се явява и потребител на електроразпределителното дружество. Така депозираното заявление на "Мики" ЕООД от 31.05.2014 г. до Клиентски енергоцентър - Сливен към "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в отсъствие на приложени документи, удостоверяващи наличието на предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, не поражда автоматично задължение за оператора на електрическата мрежа да издаде становище за условията за присъединяване на обекта в предвидения в чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ срок. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изложеното твърдение в касационната жалба, че първоинстанционния съд не е съобразил, че по делото са събрани доказателства относно собствеността на сградата в поземлен имот с идентификатор № 37530.13.322 следва да се приеме за неоснователно, тъй като решаващият съд е извършил обективно установяване на относимите фактическите обстоятелства в частност, че в конкретния случай, дружеството не е приложило към заявлението си документ, удостоверяващ че в имота има налични сграда, която е негова собственост или по отношение на нея има учредени вещни права. Едва в отговора си търговското дружество е приложил скица на сграда със застроена площ от 6 кв. м. ситуирана в имота. Наведеното твърдение на касатора, че отразяването на даден имот в кадастралния план и кадастрална карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права е правилно и същия е следвало в развилото се административно производство да представи необходимите в тази насока документи доказващи собствеността или наличието на вещни права. На следващо място следва да се отбележи, че направеното позоваване от страна на касатора в жалбата за съдържащия се доказателствен акт за собственост на "Мики" ЕООД на сградата в представената от КЕВР по делото административна преписка, е некоректно, тъй като същия следва да бъде идентифициран с номер, дата и т. н. Представената в касационното производство скица, с която касатора цели да докаже, че понастоящем правилно е посочено търговското дружество като собственик на сградата е допустимо доказателство съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, но неотносимо към преценката относно собственост на въпросната сграда. Наведения с касационната жалба довод, че административния съд не се е съобразил, с предходни съдебните решения, с които е отменен мълчаливия отказ на КЕВР и че следвало Комисията да поиска от дружеството да представи допълнителни документи, ако КЕВР прецени, че такива липсват следва да се приеме за неоснователен. Това е така защото видно от приложено като доказателство по делото решение № 7444 от 30.11.2015 г. по адм. д. № 5286 по описа за 2015 г. на АССГ е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба на дружеството и преписката е върната на административния орган за произнасяне по посочената жалба. Съдебният акт е потвърден с решение № 10835 от 18.10.2016 г. по адм. д. № 1041/2016 на ВАС. В цитираните решения липсват указания в тази насока, тъй като предмет на съдебен контрол е бил мълчаливия отказ формиран от КЕВР. Единствено в горецитираното решение на АССГ, по направено възражение, че жалбата е преждевременно предявена, съдът е коментирал хипотезата в кои случаи се удължава срока за произнасяне и това е в случаите доколкото се налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията, но изрично е конкретизирал, че липсва акт с който да е удължен срока за произнасяне. Настоящия състав споделя извода направен от страна на първоинстанционния съд, според който депозираното заявление на дружеството от 31.05.2014 г. до Клиентски енергоцентър - Сливен към "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в отсъствие на приложени документи, удостоверяващи наличието на предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, не поражда автоматично задължение за оператора на електрическата мрежа да издаде становище за условията за присъединяване на обекта в предвидения в чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ срок, въз основа на което наведените в тази връзка доводи следва да се приемат за неоснователни. По изложените съображения съдебното решение като допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., с което Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е приело, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Видно от представеното по делото пълномощно, ответника е представляван от правоспособен юрист, който заема длъжност "главен експерт" в дирекция "Правна" на КЕВР, поради което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,