Решение № 2875 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2017 г.

Решение № 2875 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Ц. Ц. от с. Б., общ. М., обл. В., подадена чрез адв. Н. П.. Жалбата е срещу решение № 56 от 24.02.2017 г., постановено по адм. дело № 517/2016 г. от Административен съд - В. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № 03-060-РД/54 от 17.08.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - В. (ОД на ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което процесната заповед да бъде отменена, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. Претендират се и разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - В., чрез упълномощения си представител юрк. Л. Х. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което иска жалбата срещу нея да бъде отхвърлена. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е било образувано по жалба на Н. Ц. Ц. срещу заповед № 03-060-РД/54 от 17.08.2016 г., издадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - В.. С тази заповед на основание чл. 20а, ал. 2 във вр. с ал. 4 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 предл. второ, във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е постановен пълен отказ за финансиране по заявлението на жалбоподателката с ИД № на проекта 06/06/1/0/02628. С обжалваното решение № 56 от 24.02.2017 г. по адм. дело № 517/2016 г. Врачанският административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директорът на ОД на ДФЗ - В., който съгласно приложената по делото заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е оправомощен да издава заповеди от вида на процесната. Същата била издадена в установената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържала правни и фактически основания и била подписана от нейния издател. Заповедта била издадена в съответствие с административнопроизводствените правила след извършени административни проверки и проверки на място. При извършване на проверките били спазени изискванията на чл. 25 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1"Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 14) и не били допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да представляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган бил изпълнил изискванията и на чл. 35 от АПК, като изискал обяснения от жалбоподателката във връзка с установени непълноти и несъответствия в представените документи и изяснил всички факти и обстоятелства от значение за издадения административен акт. Заповедта била издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г., както и на Наредба № 14. Административният орган бил обосновал извода си, че в случая били нарушени изискванията на чл. 15, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, Н. Ц. Ц. е подала Заявление за подпомагане с ИД на проекта № 06/06/1/0/02628 от 24.07.2015 г. С него е декларирала стандартен производствен обем (СПО) от 10 713,91 евро за отглеждането на 14,788 дка трайни насаждения (череши), находящи се в четири имота в землището на с. Б.., общ. М., с № 04827-001-126; 04827-001-033; 04827-001-1175 и 04827-001-174. Правото на ползване върху тези имоти е удостоверила с договори за аренда от 22.06.2015 г. и 24.07.2015 г. На заявлението за подпомагане е извършена административна проверка по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 14. Във връзка с нея с уведомително писмо от ОД на ДФЗ - В. с № 01-0606900/110/15.09.2015 г. кандидатът е уведомен, че ще бъде извършено посещение на място по реда на чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14. В приложения по делото контролен лист от посещението на място, направено на 24.09.2015 г. е записано, че към момента на посещението на място кандидатът отглежда описаните в бизнес плана култури - череши с площ 14,788 дка. Приложен е снимков материал. С докладна записка от 11.02.2016 г. е отправено искане за разрешение за осъществяване проверка на място на проект с ИД № 06/06/1/0/02628 на Н. Ц., тъй като от приложения към контролния лист от посещението на място снимков материал в ИСАК се пораждали съмнения за засадена по-малка площ с череши от декларираната. Като цел на проверката е записано измерване на площта на имотите, засадена с костилкови овощни видове и установяване на броя на фиданките. Отделно от това при направената справка в ИСАК е установено, че един от заявените от Н. Ц. имоти, а именно имот № 04827-001-174 е бил деклариран по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. и от друг земеделски производител с култура "праскови/нектарини". Няма данни Н. Ц. да е изяснила каква е причината за установеното застъпване. С уведомително писмо с изх. № 01-060-6500/35 от 11.02.2016 г. във връзка с констатирани липси/нередовности на документи и непълноти и неясноти Н. Ц. е уведомена по реда на чл. 25, ал. 2, че в 10-дневен срок следва да представи писмено обяснение относно периода на засаждане на черешите, да представи документи, доказващи закупуването на посадъчния материал, платежни документи и дневник за растителна защита съгласно Закона за защита на растенията. Това указание е дадено във връзка с установяване при посещението на място, че насаждението е новосъздадено. От представените в отговор на това писмо документи е установено, че датата на закупуване на посадъчния материал, съответно най-ранната дата на засаждането му е 30.04.2015 г., което е след определения в чл. 16, ал. 2 от Наредба № 14 срок (от 1 ноември до 14 април на стопанската година). Със заповед № 305997 от 25.02.2016 г. на РА-Технически инспекторат е разпоредено извършването на проверка на място в с. Б., общ. М., обл. В. с начална дата 16.02.2016 г. и крайна дата 25.02.2016 г. От приложения по делото протокол за проверка на място се установява, че такава е извършена на 23.02.2016 г. и на 25.02.2016 г., като и на двете дати е извършено измерване на имотите с GPS. Относно имот № 001033, заснет на 23.02.2016 г. е констатирана площта му от 0,4425ха, от нея недопустима площ от 0,017ха, заета от стара полусрутена сграда, както и че в този имот липсват фиданки. На 25.02.2016 г. са измерени останалите три имота и е установено, че в имот № 001174 с площ от 0,6066ха и в имот № 001175 с площ от 0,3021ха липсват засадените фиданки, а в имот № 001126 с площ от 0,0664ха са установени 30 бр. фиданки. Съгласно отразеното в протокола при проверката на място е установена липса на засадени фиданки, които са били изкоренени и счупени. Протоколът е подписан от проверяващите лица и от упълномощено от кандидата за подпомагане лице. В него е отразено, че кандидатът е информиран на 22.02.2016 г. в 10.30 ч. за предстоящата проверка. Това се установява и от подадена на 23.02.2016 г. от Н. Ц. декларация, в която е описано, че след като на 22.02.2016 г. е била уведомена за предстоящата проверка, отишла до имота, където установила, че овощната й градина е унищожена. Част от дръвчетата били отсечени, а по-голямата част от тях липсвали, за което сигнализирала на тел. 112. Последното обстоятелство се удостоверява от представеното по делото удостоверение рег. № 300 000-1900/06.04.2016 г. на РУ-М. С молба от 09.03.2016 г. Н. Ц. е поискала назначаването на повторна проверка на място, тъй като към дата 06.03.2016 г. овощната градина била възстановена. Във връзка с отбелязаните и други установени несъответствия с докладна записка началникът на отдел "ПСМП" при ОД на ДФЗ - В. е поискал от дирекция "Противодействие на измамите" да предприеме необходимите действия. Въз основа на това директорът на дирекция "Противодействие на измамите" е изразил становище, че жабоподателката е декларирала данни, които не могат да бъдат потвърдени с възможностите, предоставени на ДФ "Земеделие" и че не е възможно да се отхвърлят съмненията за опит да бъдат подведени служителите на ДФ "Земеделие" и да се получи неследващо се подпомагане. Във връзка с това становище е сигнализирана Окръжна прокуратура-В. С. З. № 03-060-РД/17 от 18.03.2016 г. във връзка с констатираните несъответствия и съмнения за нередности и нарушения на основание чл. 25, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 4 и ал. 4 от Наредба № 14 е спряна обработката на заявлението на жалбоподателката, а със заповед № 03-060-РД/36 от 20.07.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - В. е възобновено производството по обработка на заявлението на Н. Ц. С оспорената заповед № 03-060-ТД/54 от 17.08.2016 г. на Н. Ц. Ц. е отказано финансиране по нейно заявление за финансиране с ИД № на проекта 06/06/1/0/02628. Правилно първоинстанционният съд е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Като правно основание за издаването й са посочени чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14. В мотивите е записано, че първоначалният СПО кандидатът формира с отглеждането на 14,788 дка череши и че същият е в размер на 10713,91 евро. Насажденията следвало да се отглеждат в четири имота, един от които при справка в ИСАК се установило, че е бил деклариран и от друг земеделски производител, като застъпването не било изяснено от страна на жалбоподателката. Предвид установените при проверката на място 30 бр. фиданки, административният орган е приел, че е налице несъответствие на проекта с изискването на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 14, според който бизнес планът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа размер на стопанството не по-малък от левовата равностойност на 8000 евро, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до осъществяване на планираното увеличение по ал. 1, т. 2. Също така 30 бр. фиданки формирали СПО на стопанството на кандидата за стопанската 2015-2016 г. в размер на 481,07 евро, т. е. много под изискването на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14, съгласно който към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в СПО в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нищожност на процесната заповед, като издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 12 от 2015 г.) изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, а според чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 12 от 2015 г.) - и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Така, с цитираната в процесния административен акт заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия, сред които и вземането на решения и издаването на заповеди за одобрение или отказ от финансиране на заявления за подпомагане по подмярка 6.1. Следователно оспореният пред първата инстанция акт е издаден от оправомощен директор на ОД на ДФЗ, териториално компетентен да се произнесе по заявлението на Н. Ц. Правилни са и изводите на Административен съд - В. за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта. От данните по делото се установява, че административният орган стриктно е спазил разписаната в приложимата наредба процедура. Направил е административна проверка на заявлението. При констатирани липси и непълноти в документацията е изпращал уведомителни писма и е давал указания за изпълнение. Поради установените несъответствия е извършена и проверка на място. За тази проверка касаторът е била уведомена и тя или упълномощено от нея лице са присъствали. Съставени са съответните документи, съдържащи направените констатации. Тези обстоятелства не са и оспорени от страните. Правилно съдът е приел също, че доводите за наличие на обективни причини за установеното несъответствие поради извършена кражба не могат да преодолеят императивните изисквания на чл. 15, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. относно изискването за поддържане на размер на стопанството не по-малък от 8000 евро, измерен в СПО през целия период от подаване на заявлението до крайната дата на периода, посочен в бизнес плана. Кражбата не попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. случаи, квалифицирани като "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства", към която препраща § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14. Освен това, съгласно чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14 ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. От установеното по делото не може да се установи изпълнение на това задължение от страна на касатора. По делото няма данни такова писмено уведомяване да е правено от нейна страна. Като е съобразил всичко това Административен съд - В. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. З. Н. Ц. Цветкова следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,