Решение № 1014 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6591/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Север АД, чрез адвокат А. Тодорова, против решение 2449/15.04.2024 г., постановено по адм. дело 1904/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата доводи. Възразява се, че дружеството не е длъжно да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, а напротив, има право да откаже присъединяване при опасения за влошаване качеството на доставяната електрическа енергия. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна К. Г. П., чрез адвокат М. Узунова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от Електроразпределение Север АД против Решение Ж-24/10.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала следните задължителни указания на Електроразпределение Север АД: 1. В 15-дневен срок от получаване на решението да издаде и да предостави на К. Г. П. Становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД на ФЕЦ 20kW, предвидена за изграждане в УПИ VIII, кв. 47, [населено място], община Главиница, обл. Силистра, съгласно чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 94, ал. 1 от Наредба 6, съобразявайки се с мотивите на решението; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че на 02.08.2023 г. К. Г. П. е подал до Електроразпределение Север АД Искане с вх. 2301020832/02.08.2023 г. за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност 20 kW, предвидена за изграждане в УПИ VIII, кв. 47, [улица], [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра. С писмо от 16.08.2023 г. Електроразпределение Север АД уведомило К. Г. П., че дружеството не очаква нарастване на потреблението на електрическа енергия в района през следващите 10 години, поради което счита тази инвестиция за икономически нецелесъобразна, поради и което не е възможно да предложи друг срок за присъединяване, съответно, процедурата за присъединяване на горецитираната ФЕЦ не може да бъде продължена. Процедурата по направеното искане е прекратена, защото наличният капацитет на електропровод Зафирово е изчерпан и всяко ново присъединяване на генериращи мощности ще доведе до застрашаване надеждната работа на електроенергийната система. Посочено е още, че е необходимо да се извърши реконструкция на електроразпределителната мрежа, като стойността й възлиза приблизително на 3 000 000 лева. По жалба на П. до КЕВР е издадено оспореното Решение Ж-24/10.01.2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД, като приел, че в случая до Електроразпределение Север АД е подадено искане за проучване на условията и начина за присъединяване на обект фотоволтаична централа, 20 kW, поради което в случая е приложима нормата на чл. чл. 24 /отм./ ЗЕВИ, която въвежда облекчен ред за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които отговарят на следните условия: по т. 1 - с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. При тази хипотеза, разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага, поради което изчерпването на одобрените електрически мощности за съответния район е непротивопоставимо на заявителите за обекти по чл. 24 ЗЕВИ. Изложено е, че в случая не следва да се прилага и чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. /отменена с ДВ, бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, защото в ал. 2 на посочената норма е записано, че разпоредбата по ал. 1 не се прилага за обектите по чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ - мястото на присъединяване на енергийния обект съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребената електрическа енергия. Посочено е още, че след получаване на решението на КЕВР Електроразпределение Север АД е изпълнил дадените указания, като е намерил необходимото техническо решение и е посочил в писменото си становище от 22.01.2024 г. условията, при които може да стане присъединяването на процесния обект въпреки изложените основания за отказ в предходно писмо, оспорено от К. П. пред КЕВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа което е направил правилна преценка на относимите доказателства, и съответно е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката предвижда правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 6, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Правилен е изводът на АССГ за законосъобразност на оспореното решение на Комисията. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6, глава пета, раздел II "Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ". Предвиденият за изграждане обект отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, като това не се оспорва от страните. Процедурата за присъединяване на обекти по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е подробно уредена в чл. 87 и следващите от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ "разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници: с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии". Видно от цитираната разпоредба и приложените по преписката писмени доказателства, следва безспорен извод, че фактическият състав на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е спазен и процесният обект с мощност 20 kW отговаря на изискванията на закона. В ал. 2 от същия член обаче е предвидено, че разпоредбата по ал. 1 не се прилага за обектите по чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ (обектите по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ). Правилно административният съд е посочил, че в процесния случай операторът не може да откаже, а е длъжен да направи съответното проучване и да намери техническо решение, като определи условията, при които да стане присъединяването, защото съгласно чл. 91, ал. 2 от Наредба 6/24.02.2014 г., когато случаят е във връзка с чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ, операторът извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване в срок от 15 дни. Като цяло за обектите по чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ е недопустимо да се направи отказ за присъединяване, като същите са уредени самостоятелно в закона. Прави впечатление както императивният характер на нормата, задължаваща операторът да изготви писмено становище за присъединяване, така и обстоятелството, че реално след получаване на решението на КЕВР дружеството е намерило необходимото техническо решение и е посочил в писмено становище от 22.01.2024 г. условията, при които може да стане присъединяването на процесния обект. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. С оглед гореизложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Електроразпределение Север АД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация, КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. На другия ответник по касационната жалба - К. Г. П., също следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски в размер на 300 лева, съгласно приложен списък по делото и представен Договор за правна защита и съдействие от 08.01.2025 г. Посочените разноски са за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение