Решение № 3910 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10287/2018 г.

Решение № 3910 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10287/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община В., представлявана от кмета О. Д., против решение № 68/27.06.2018 г., постановено по адм. д. № 28/2018 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Т., против решение № 44, взето с протокол № 5/22.05.2015 г. на Общински съвет, гр. В., с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ, за преструктуриране на ЖК "Панония", гр. В., ведно с план-схема по част ВиК и план-схема за Електроснабдяване, В ЧАСТТА му, касателно имот с идентификатор 10971.503.353 по КК на гр. В., собственост на Тодорова. Съдът е отменил решението, в обжалваната му част, като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд е преценил оспореното решение съобразно критериите, посочени в чл. 146 АПК, при което обосновано е приел, че е налице противоречие с материално правни разпоредби, водещи до отмяната му. Процесното решение № 44 на Общински съвет – В. е издадено по реда на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и на основание чл. 22, ал. 6 и ал. 7, чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Имотът на И. Т. е бил урегулиран в самостоятелен УПИ, с конкретно предназначение за "Хотелски комплекс" и предвидено самостоятелно застрояване, по отношение на което собственика е заявил желание за запазване. При наличие на такъв самостоятелен УПИ, разпоредбата на чл. 22, ал. 6-7 ЗУТ е неприложима. В жилищни комплекси, комплексното застрояване може да се съчетава със застрояване в отделни УПИ, съгласно чл. 22, ал. 3 ЗУТ. Обосновано е прието от съда, че е нарушена и разпоредбата на чл. 125, ал. 4 (сега ал. 5) ЗУТ при приемане на решението от Общинския съвет - при изготвянето на изменението на ПУП-ПРЗ не са взети предвид валидните разрешения за строеж и актуалните данни по КККР. Касаторът е изложил в жалбата си доводи, на които в решението си първоинстанционният съд е отговорил обосновано и вярно и мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответницата И. Т. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 800 лв, които този съд редуцира до 600 лв с оглед направеното възражение за прекомерност. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав