Решение № 355 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 351/2009 г.

Решение № 355 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 351/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по касационна жалба от частната обвинителка Д. Й. С., чрез повереника й адвокат Х. Х. от САК срещу въззивна присъда № 3/29.09.08 г. по внохд № 2294/08 г. на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 26.05.2008 г. по нохд № 4813/07 г. на СРС, с която подсъдимият К. И. П. е признат за виновен по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК и вместо нея е постановена нова присъда с която подсъдимият К. И. П. е признат за невиновен за това, противозаконно да е присвоил - да се е разпоредил със съсобствени вещи, както следва: с договор за покупко-продажба на 25.06.2002 г., чрез фирма ЕТ "К. П." с БУЛСТАТ ********, в качеството му на физическо лице прехвърлил полуремарке "ФУНЬОВ", с per. номер С ***** ЕВ, с рама С 2N***** на СД "к.-ко, К. и сие", на стойност 3 120.00 лв.; с договор за покупко-продажба на 21.10.2004 г., чрез фирма ЕТ "К. П.", с БУЛСТАТ ********, в качеството му на физическо лице, прехвърлил МПС вид влекач, марка "Мерцедес", модел 1632 с ДК номер С 6209 СР, рама № *************** на "Д. т.- 8ге" ООД на стойност 13 896 лв. или всичко вещи на обща стойност 17 016 лв. - големи размери, които вещи е владеел, като те са в съсобственост на дееца К. П. и на Д. С., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК. От съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, тъй като се твърди за "неправилно формирано вътрешно убеждение на съда" по отношение на фактите, изясняващи правното основание за придобиване на процесните вещи и техния правен статут по Семейния кодекс. Съдът превратно е възприел съдържанието на писменото доказателство - споразумението в бракоразводното решение, съгласно което подсъдимият П е изразил волята си да възмезди бившата си съпруга свид. С. за приноса й в придобиването на вещите на ЕТ, поради което, те са станали съпружеска имуществена общност (СИО) след прекратяването на брака им с бракоразводното решение. За нарушение на закона се сочи неправилният извод за липса на съставомерно деяние по чл. 206 НК. Иска се "отмяна на присъдата с връщане делото за ново разглеждане" или "потвърждаване на първоинстанционната присъда". В съдебно заседание касаторката Д. С. не се явява редовно призована. Вместо нея повереникът й, адвокат Х, поддържа жалбата като твърди, че подсъдимият не е имал право да прехвърля вещите, част от които са собственост на съпругата му. Подсъдимият не се явява редовно призован. Вместо него защитата му, адвокат В поддържа писменото становище по жалбата и излага доводи за неоснователността й, тъй като споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК не урежда въпросите за по-голям принос или за прехвърлянето на имущество на единия от съпрузите, което е било СИО. Подсъдимият се е разпоредил с имущество на едноличния търговец, а не с чужди или съсобствени вещи. Прокурорът от ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Липсва предмет на престъплението обсебване. Върховният касационен съд в пределите на проверка и в рамките на правомощията си, прие следното: Жалбата на частната обвинителка Д. Й. С., изготвена чрез повереника й Х. Ц. Х. е неоснователна. Въззивният съд е основал вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Фактическите констатации на съда са изградени въз основа на действителното съдържание и точния смисъл на доказателствата и са в съгласие с правилата на формалната логика, поради което оплакването за нарушения, допуснати от въззивният съд, при оценката на доказателствата, няма опора в данните по делото. Не е нарушен законът. Установените фактически констатации на съда, по очертаните от рамките на обвинението обстоятелства, са получили правилна правна оценка за липса на признаци на престъпен състав по чл. 206 НК в деянието на подсъдимия П. Прието е за установено, че подсъдимият П св. Д са бивши съпрузи . Бракът им е прекратен на 13.08.1999 г. по исков ред, със споразумение по чл. 99, ал. 3 СК. Имуществените им отношения след прекратяването на брака са уредени с постигнатото съгласие, според което придобитите по време на брака от ЕТ "К. Пеев", какъвто е бил подсъдимият П, вещи да останат в обикновена съсобственост между съпрузите а именно: товарен автомобил марка "Мерцедес" с рама ****, с ДК No С**** CP, рама N******** и полуремерке марка "Фуньов" с per. No СЕВ **** с рама - С 2N****, а жената да "няма претенции към фирмата на мъжа". Установено е, че на 25.06.2002 г. поде. П. в качеството си на физическо лице е прехвърлил с договор за покупко-продажба полуремарке "Фуньов" е per. № С ***** е рама С2И**** на СД "К. - ко - К. сие" на стойност 3 120 лева. На 21.10.2004 г., с договор за продажба той е прехвърлил и собствеността върху товарен автомобил марка "Мерцедес" модел 1632, цвят син, ДК № ****** CP, рама № **************, двигател № ********** на "Д. т.-81" ЕООД на стойност 13 896 лева. СГС законосъобразно е приел, че тези вещи не са предмет на обсебване от П. Споделят се аргументите, че макар и да са придобити по време на брака на подсъдимия със свид. С., процесните превозни средства не са в режим на СИО, защото още по време на брака те са станали собственост на юридическото лице - ЕТ "К. П.", тъй като са придобити от него и използвани с цел за осъществяване на търговската му дейност като са включени в имуществото на търговското предприятие на подсъдимия. Утвърдена е съдебната практика на ВКС по граждански дела - виж т. 1 и т. 2 на ТР № 2/01 г. на ОСГК на ВКС, според което, презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК се изключва, когато една вещ е придобита от ЕТ, а не за лично потребление или за нуждите на семейството, за да обслужва дейността на ЕТ и е включена в търговското му предприятие. Поради това, доколкото тази презумпция не е оборена към момента на деянието, с иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите с влязъл в сила съдебен акт за признат съвместен принос при придобиването на инкриминираните вещи, правилно е прието, че те са представлявали единствено индивидуална собственост на подс. П. Правилно съдът е ценил предмета на деянието като индивидуална собственост на подсъдимия, а не като съсобственост. Верен е и изводът, че и споразумението по чл. 99, ал. 3 СК между подсъдимия и съпругата му не е произвело прехвърлителен ефект върху нея, по отношение на процесните вещи, които не са СИО. Вещите, лична собственост на съпрузите, не са предмет на уреждане със споразумение в бракоразводния процес, каквито са процесните камион и полуремарке, още повече, когато за прехвърлянето им гражданският закон предвижда задължителност на специалната форма за действителност на сделката. Правилен е и наказателноправният извод, че инкриминираните вещи не са чужди, нито част от тях принадлежи на другиго, затова и не могат да бъдат предмет на обсебване. От него е изведена и обективната и субективна несъставомерност на деянието на П. под признаците на престъпление по чл. 206 НК. Предмет на престъплението обсебване може да бъде само чужда движима вещ, т.е. вещ, която не принадлежи изключително на дееца или когато само част от нея е негова собственост. Процесните две движими вещи не са били съсобствени и след влизане в сила на решението за прекратяване на брака между подсъдимия и св. С, а споразумението по чл. 99, ал. 3 СК може да има за предмет само вещи, които са СИО. Ето защо, законосъобразно въззивният съд е постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия П за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК. ВКС споделя материалноправните съображения на СГС в мотивите на въззивната присъда, защото са отнесени за нуждите на правната прецизност. Въпреки че обвинението е повдигнато за несъставомерно деяние, допусната е неправилна правна формулировка на деянието в обвинителния акт и от първата инстанция, която я е възприела, предвид неспазване правилата на общата част, определящи признаците на продължаваното престъпление. Нарушено е и тълкуването на съдържанието на големи и особено големи размери на предмета на престъплението, дадено в указанията на ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС. Допуснатите нарушения на закона нямат практическо значение в случая, тъй като оправдателната присъда ги компенсирала напълно, но тяхното отбелязване има значение за недопускането им в бъдеще. Воден от тези мотиви ВКС на РБ съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК