Решение № 6149 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2013 г.

Решение № 6149 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Мария Любенова Костова с ЕТ "Мария Костова АИПППДМ" със седалище гр. Пловдив, ул. "Драган Цанков", № 35, против Решение № 1502 от 4.07.2013 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 293 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка против Ревизионен акт № 161203735 от 11.10.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 21 от 8.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 4454,39 лв. и прилежаща лихва за данъчни периоди през 2007 и 2008 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване за случая на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДДС. Според касатора дейността, състояща се в извършените от нея и съпруга й на разпоредителни сделки с недвижими имоти не може да се определи като независима икономическа дейност с цел редовно получаване на приход от нея. Твърди, че съдебното решение, с което е потвърден РА е постановено в противоречие на задължителна съдебна практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която, при направено право на избор на собственика на един актив активът да се използва за само за лични нужди, той не може да бъде предмет на облагаема с ДДС доставка по продажбата му. Претендира за отмяна на решението и за постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Григорова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна: С РА е прието, че касационната жалбоподателка, извършваща дейност като едноличен търговец, упражняващ свободна професия- лекар по дентална медицина, а ведно с това е отдавала под наем недвижими имоти, които са семейна имуществена общност /СИО/ и е осъществила продажби на недвижими имоти също в режим на СИО. Представени са нотариални актове за извършени продажби на недвижими имоти през 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като няма спор, че всички продадени имоти са придобити по време на брака със съпруга й и са СИО. Посочените в РА недвижими имоти са придобити в режим на СИО, като "право на строеж" през 1996 г. При ревизията е установено, че през 2007 г., в качеството си на физически лица, жалбоподателката и съпругът й са извършили разпоредителни сделки с недвижими имоти - продажба на недвижими имоти по нотариални актове, както следва: С НА № 48/18.09.2007 г. е продаден самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. Кюстендил: апартамент № 17 със застроена площ 76,54 кв. м и избено помещение, за сумата 27 400,00 лв. С НА № 59/1.10.2007 г. е продаден самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. Кюстендил: апартамент № 13 със застроена площ 73,26 кв. м и избено помещение, за сумата 27 000,00 лв. С НА № 111/26.10.2007 г. е продаден самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. Кюстендил: апартамент № 16 със застроена площ 132,63 кв. м и зимнично помещение, за сумата 30 000,00 евро. С НА № 77/1.02.2008 г. е продаден самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. Кюстендил: апартамент № 18 със застроена площ 77,89 кв. м и избено помещение, за сумата 26 362,00 лв. Няма спор между страните, че жилищната сграда, в която се намират посочените обекти е въведена в експлоатация на 23.07.2007 г., съгласно Удостоверение № 34, издадено от Община Кюстендил. Органът по приходите е определил продажбата на недвижимите имоти като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаемият оборот, съгласно чл. 96, ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47. При определяне размера на облагаемия оборот органите по приходите са включили реализираните приходи от дейността на оспорващата като едноличния търговец, э от получените приходи от наеми и э от получените приходи от продажба на недвижими имоти, тъй като отдадените под наем и продадени имоти са в режим на СИО. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е достигнала облагаем оборот от 69 739,80 лв. /т. е. над 50 000 лв./ за период от последните 12-месеца преди текущия към 31.10.2007 г. и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е подлежала на задължителна регистрация по определения от закона ред. Заявлението за регистрация по ЗДДС не е подадено до 14.11.2007 г. С оглед на установените факти, за периода от 15.11.2007 г. до 31.10.2008 г., на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за извършените от оспорващата облагаеми доставки /посочени помесечно в РА/ е начислен ДДС общо в размер на 4454,39 лв. и лихва 484,10 лв. за закъснението при начисляване на този данък. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е съобразил приложимата норма на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея. Легалното определение на понятието "независима икономическа дейност" е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и според него независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Изречение второ на същата алинея разширява това приложно поле и приравнява на независима икономическа дейност и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Съдът е приел, че разпоредителните сделки с недвижими имоти представляват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, тъй като същите не са извършени еднократно, а за периода 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и през ревизирания период са извършени четири продажби на имоти, подробно индивидуализирани по предмет и страни в Ревизионния доклад и РА /л. 113 в кориците на делото/. Съдът е приел така, защото жалбоподателката, заедно със съпруга си през продължителен период от време редовно е осъществявала разпоредителни сделки с недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сгради - извършени са продажби на четири апартамента. Съдът е приел, че разпоредителните сделки са извършвани от двамата съпрузи заедно, и те са такива по използване на материална собственост, с цел получаване на приходи от нея (по см. на чл. 3, ал. 2, предл. второ от ЗДДС), като при това имат траен характер предвид броя на извършените продажби и времето, през което са извършени, както и предвид общото голямо количество недвижими имоти, които семейството е придобило, което обосновава извода, че тези имоти не служат за задоволяване на личните и семейни жилищни нужди. Става въпрос за продължителен период от време, през който са били извършвани сделки с придобитите недвижими имоти, за това тази дейност попада в обхвата на понятието независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Според съда, неприложима в случая е практиката на Съда на Европейския съюз - дело С-291/92 г.; дело С-415/98 г.; дело С 269/00 г.; дело С72/05 г.; дело С25/03 г. Съобразно посочените решения на Съда на ЕС, само имоти, които са в тази група на дълготрайни активи, които могат да се използват едновременно за професионални и за лични цели, са такива по отношение на които притежателя им има право да упражни правото си на избор относно тяхното данъчно третиране - да ги включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за лично имущество, като по този начин ги изключи от системата за облагане с ДДС. Процесните по настоящото дело продажби не са на имоти, които могат да бъдат квалифицирани като такива с двойно предназначение - за професионални и едновременно за лични цели. Решението на административния съд е неправилно. От значение за разрешаване на спора между страните е отговорът на въпроса - извършените от РЛ продажби на недвижими имоти може ли да се квалифицират като независима икономическа дейност. По аргумент от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Безспорно е, че в конкретния случай продажбите на недвижимите имоти не са осъществявани по занятие, тъй като ревизираното лице е извършило продажбите в качеството си не на търговец, на физическо лице /действащо заедно със съпруга си/, няма данни да е действало като брокер на имоти или като лице, което има за свое занятие предлагане на имоти, вкл. покупко-продажбата им. Безспорно е също така, че въпросните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. Въпросът е, доколко дейността е осъществявана редовно. В ЗДДС не се съдържа определение на понятието "редовно осъществявана дейност". Тълкувайки понятието "редовно" в контекста, в който е употребено следва, че за да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време. При определяне на продължителността на този период от време, настоящият съдебен състав изходи от критериите в ЗДДС. В разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС - задължителна регистрация, законодателят е въвел период от време, който е от значение за минимално необходимия оборот за задължителната регистрация. Този период от време е 12 последователни месеца, през които лицето реализира оборот от дейността си. В конкретния случай, приходните органи са установили в рамките на ревизирания период /2006 - 2008 г./ четири разпоредителни сделки в четири отделни месеца. Не следва да се взема предвид сделката през 2006 г., която е с приобретател дъщерята на прехвърлителите. Изводът е, че не е налице системност на дейността в рамките на едногодишния процесен период. Следва да се съобразят също така начинът и периодът на придобиване на прехвърлените имоти. Същите са придобити по силата на право на строеж, учредено през 1996 г., касаят обекти в една и съща сграда, като по силата на четирите сделки са прехвърлени всички права на собственост върху обекти в сградата, притежавани от съпрузите. От значение е също, че имотите, предмет на продажбите, не са придобити като ДМА, нито впоследствие са включени като такива при търговеца. Тези обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че с извършването на процесните продажби, намерението на лицето не е било да постави началото и развие независима икономическа дейност с предмет покупко-продажба на недвижими имоти, а да се реализира доход за себе си и семейството си чрез продажбата на обектите, придобити по силата на учредено право на строеж преди повече от десет години. Това разрешение съответства и на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, дадено с Решение от 15.09.2011 г. на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, съгласно което ако продажбите са част от управлението на частното имущество на физическото лице, те не могат да се приемат за осъществяване на независима икономическа дейност. При решаването на спора, съдът съобрази и влязлото в сила съдебно Решение № 3180 от 6.03.2014 г. на ВАС, състав на осмо отделение, по адм. д. № 9832/2013 г., разрешаващо окончателно спора по законосъобразността на ревизионния акт на съпруга на ревизираното лице. Предвид изложеното и това, че спорът е изяснен от фактическа страна и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, решението подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което по жалба на ревизираното лице РА следва да се отмени. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,