Решение № 589 от 29.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2008 г.

Решение № 589 от 29.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218и ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 731 от 22.01.2008 г. на Русенски окръжен съд по гр. д. № 524/2007 г. е оставено в сила решение № 138 от 14.06.2005 г. по гр. д. № 135/2005 г. на Б. районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от З. "З", с. О., Русенска област против АД "П", гр. С., което е осъдено да предаде държането на терен от 850 кв. м., находящ се в землището на с. О., кв. 75 и да заплати обезщетение в размер на 6870 лева, с която сума дружеството се е обогатило неоснователно от ползуването имота в периода от 25.08.2003 г. до 1.01.2005 г. Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от АД "П", гр. С. с оплаквания за постановяването му при необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил забраната на чл. 7, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 2 ЗОС за разпореждане с имоти публична общинска собственост и е признал за валидна сделка, сключена от продавач без титул за собственост съгласно изискванията на ЗОС и в нарушение на чл. 33 ЗС и чл. 17а ЗППДОП (отм.). Изложени са оплаквания, че в нарушение на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.), въззивният съд не е съобразил указанията на Върховния касационен съд по гр. д. № 561/2006 г. - не е обсъдил релевираните основания за нищожност на договора за продажба на недвижимия имот, сключен в нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗОС и евентуално при заобикаляне на закона, с оглед издаването на акт за общинска собственост извън хипотезите на чл. 56, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОС и Наредба № 5/2005 г. за утвърждаване на образците за актове за общинска собственост; не е съобразил характера и предназначението на имота, съставляващ пътна връзка, част от републиканската и общинска пътна мрежа; не е констатирал по реда на косвения съдебен контрол нищожността на оспорените административни актове; не е извършил преценка доколко процедурата по продажба на търг отговаря на изискванията на Наредба № 2 на Общински съвет и противоречи ли Наредбата на актове от по-висока степен - ЗПСПК, ЗОС и Наредбата за търговете и конкурсите; в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; в нарушение правото на защита на страната не е допуснал експертиза, която да установи как е формирана цената на терена и включени ли са в цената поставените в него съоръжения; формирал е необосновани изводи за характера на имота и неправилен извод за правната му характеристика. Ответникът по касационната жалба З. "З", с. О., Русенска област я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна предвид следното: В обжалваното решение на Русенски окръжен съд е прието за установено, че през 1966 г. е било извършено изменение на регулационния и кадастрален план на с. О., Русенска област, при която е било обособено пространство между южната граница с шосето Русе - Бяла - трасето е било изместено, а новообразуваното пространство е било включено в строителните граници; били са образувани два нови парцела IХ и Х, всеки с площ от по 1160 кв. м., актувани като държавни с АДС № 103 и 104 като незастроени дворни места. Със заповед № 1* от 1966 г. е бил одобрен нов кадастрален и регулационен план, с който за същата площ е бил отреден нов парцел **** за бензиностанция с площ от 2200 кв. м. и неурегулирана свободна площ до уличната регулация от 850 кв. м. С нот. Акт № 47 от 95 г., З. "Ж" е бил признат на основание чл. 27 ЗСПЗЗ и чл. 48 ППЗСПЗЗ за собственик на парцел **** в кв. 75 с построената в него сграда, а с влязло в сила решение по гр. д. № 320/1966 г. на Б. районен съд, АД "П" е бил осъдено да предаде бензиностанцията на кооперацията - договорът за наем със З. "Ж", по силата на който АД "П" е държало имота е бил развален, а дружеството осъдено да предаде държането му на кооперацията. Съседният терен от 850 кв. м., обособен в самостоятелен имот с пл. № 731 е бил актуван като частна общинска собственост и продаден на З. "Житен клас с договор от 25.08.2003 г. след проведен търг по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 на Общинския съвет, издадена на основание чл. 8, ал. 2 ЗОбС. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. Приел е, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот № 731 по плана на с. О., с площ от 850 кв. м, придобит чрез валидна покупко-продажба, е установено по безсъмнен начин, както и че ответникът владее имота без правно основание, поради което е уважил ревандикационната претенция. Приел е, че след придобиване от ищеца на правото на собственост върху имота с договор от 25.08.2003 г., до 01.01.2005 г. ответното дружество е ползвало имота без основание, поради което дължи обезщетение в размер на пропуснатите от ищеца ползи. Решението е правилно. Касационните оплаквания за постановяване на решението в нарушение на чл. 7, ал. 2 вр. с чл. 3, ал. 2 ЗОС са неоснователни. Не могат да бъдат отчуждавани и прехвърляни в собственост на трети лица имотите, съставляващи общинска собственост - чл. 7, ал. 2 ЗОбС. Процесният имот обаче съставлява частна общинска собственост, поради което и съгласно чл. 7, ал. 3 ЗОбС няма пречка да бъде обект на разпореждане, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Правилен е и изводът за правната характеристика на имота, която се определя от предназначението му - при включването му в регулационните граници теренът е съставлявал земеделска земя; не е отреждан за обществено мероприятие с регулационния план на селището при условията на чл. 22 ЗТСУ (отм.), нито при условията на чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което съставлява частна общинска собственост извън кръга на обектите по чл. 3, ал. 2 ЗОбС. Липсва и твърдяното нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС. Процесният имот пл. № 731 с площ от 850 кв. м. е обособен като самостоятелен, не е и не е съставлявал част от парцел **** и по предходни регулационни планове - заключение на вещо лице инж. С от 21.09.2007 г. Независимо от това, за ответника АД "П" липсва правен интерес от поддържания довод за допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като не е собственик на съседния парцел ****, поради което дори и при наличие на съсобственост, общината не е имала задължение да му предложи изкупуване на имота. Не се установява и допуснато нарушение на чл. 17а ЗППДОП (отм.), тъй като процесният имот не е бил предоставян за стопанисване и управление на АД "П", което обстоятелство се признава и от ответника - с.з. от 6.05.2005 г. гр. д. № 135/2005 г. на Б. районен съд. Неоснователни са и релевираните в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства, формирайки обосновани изводи за фактите по делото. В съответствие с чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.), съдът е изяснил регулационния статут на имота по предходните планове; възложил е на вещо лице да проследи промените, настъпили по силата на регулационните планове и въз основа на приетата техническа експертиза е формирал изводите си, че имотът не е част от УПИ ХI; не е имало промяна на предназначението му по решение на Общинския съвет, както и че имотът не съставлява пътна връзка, част от републиканската или общинска пътна мрежа, което го определя като частна общинска собственост. В изпълнение на дадените указания с решение № 708 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 561/2006 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, въззивният съд е изследвал и доколко проведения търг на процесния имот е извършен в съответствие с уредбата за търговете. След констатация, че продажната цена на имота е била 9485 лева при стойност на сто минимални заплати към момента на провеждане на търга 11000 лева, съдът е формирал правилния извод за неоснователност на доводите за нищожност на придобивната сделка по договор от 25.08.2003 г, поради сключването и в нарушение на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество - съгласно чл. 26 от Наредбата, продажбата на недвижими имоти на стойност до 100 минимални работни заплати за страната се извършва от Кмета на общината чрез провеждане на търг по Наредба № 10, които условия за спазени при провеждане на търга, въз основа на който ищцовата кооперация е изкупила процесния имот. Неоснователни са и въведените оплаквания за противоречие на Наредба № 2 за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество с чл. 35, ал. 1 ЗОС, съответно за извършване в нарушение на закона на търга, въз основа на който ищецът е придобил процесния имот. Наредба № 2 е приета от Общинския съвет в кръга на правомощията му, предоставени със законовата делегация по чл. 8, ал. 2 ЗОС, съгласно който Общинския съвет определя не само реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, но и конкретните правомощия на кметовете. В съответствие с чл. 35, ал. 1 ЗОС (ред. ДВ, бр. 96 от 1999 г. действаща към момента на провеждане на търга) е и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата, овластяваща кмета да извършва чрез търг продажба на имоти частна общинска собственост - съгласно чл. 35, ал. 1 в цитираната му редакция, продажбата на имоти частна общинска собственост се извършва с решение на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс или предвидени са две алтернативни възможности, в съответствие с които Общинският съвет е определил правомощията на кмета по чл. 26, ал. 1 от Наредбата. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 700 лева - възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ № 0* от 2009 г. с адвокат К от адвокатска колегия гр. Р. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение