Решение № 4844 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11973/2020 г.

Решение № 4844 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11973/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Шесто районно управление в Столична дирекция на вътрешните работи срещу Решение № 4636 от 17.08.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 4262/2020 г. С решението е отменено Решение № 230 р-13599 от 15.04.2020 г. на началника на Шесто районно управление (06 РУ) в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20150131280, за притежаваните от М. М. огнестрелни оръжия. Касационният жалбоподател – началникът на 06 РУ в СДВР, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е единствено образуването на наказателно производство. Законодателят не обвързва този юридически факт с последващ резултат от него. От приетите по делото доказателства е видно, че към датата на издаване на обжалваното решение е било налице образувано наказателно производство за престъпление от общ характер срещу М. М. Административният орган, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ и да издаде решение, с което да отнеме разрешение № 20150131280 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Спрямо М. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Фактът, че с осъзнатото умишлено неспазване на правилата за движение по пътищата М. е причинил смърт на един човек и тежка травма на друг е взет под внимание от административния орган, предвид високата обществена опасност при боравене с оръжие, но не е обсъден в пълнота при постановяване на решението от първоинстанционния съд. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Н. Г. Ответникът – М. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е несъстоятелно изложеното в касационната жалба, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното е следвало да бъде отнето, е единствено образуването на наказателно производство. В разпоредбата на чл. 58, т. 2 ЗОБВВПИ изрично е указано, че разрешения не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление. Престъплението, в което М. е бил обвинен, е извършено при непредпазливост и поради това не попада в хипотезата на чл. 58, т. 2 ЗОБВВПИ. Прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адв. Б. К. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че съгласно Докладна записка № 230 р-14409 от 23.04.2020 г. на младши експерт в група "КОС" 06 РУ – СДВР, е получено писмо рег. № 1410 от 31.03.2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Перник, с което са уведомени, че на 26.03.2020 г. Окръжна прокуратура - Перник е внесла обвинителен акт срещу М. М. по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3 б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. С Решение № 230 р-13599 от 15.04.2020 г. на началника на 06 РУ - СДВР е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20150131280 за притежаваните огнестрелни оръжия от М. М. на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, поради това, че срещу М. Окръжна прокуратура - Перник е внесла обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3 б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. От Обвинителен акт № 1410/19 от 26.03.2020 г. по досъдебно производство № 60/2019 г. по описа на ОД на МВР – Перник съдът е установил, че срещу М. М. Окръжна прокуратура - Перник е внесла обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3 б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема при настъпване на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 2 от същия закон, на лице "което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер". Съгласно чл. 11, ал. 4 НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. т. е., когато обявеното за наказуемо деяние е непредпазливо, законодателят изрично указва на това. По делото няма спор, затова че на М. е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3 б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. То представлява престъпление извършено по непредпазливост, поради което не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Решението е правилно. Макар да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от порока необоснованост касаторът фактически не сочи доводи в подкрепа на тези твърдения. Налице е бланкетно посочване на този порок по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да го обсъжда. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е тълкувал и приложил закона. Спорът по делото е досежно чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие се отнема, когато лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление. Правилен е изводът на съда, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, в релевантната за случая втора хипотеза, следва да се установи, че срещу лицето има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер. По аргумент на противното от чл. 11, ал. 4 НК, непредпазливите деяния от особената част на НК се наказват само в изрично предвидените случаи. По делото не се спори, че на М. е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3 б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НК регламентира състав на престъпление, съгласно който се наказва лице, което при управление на моторно превозно средство наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. В чл. 343, ал. 1 НК са регламентирани наказанията, в случаите при които с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени посочените в разпоредбата негативни последици. В чл. 343, ал. 3 и 4 НК са регламентирани квалифицирани състави на деянието. От изложеното следва, че повдигнатото на М. обвинение е за престъпление извършено по непредпазливост, което е изрично посочено и в изготвения обвинителен акт. Не е налице елемент от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, а именно повдигнатото обвинение да е за умишлено престъпление. Поради това изводът на съда за противоречие на приетото от органа материалноправно основание за отказ е в съответствие с материалния закон и с доказателствата по делото. Това, че повдигнатото обвинение е за причиняване на смърт и средни телесни повреди, причинени в резултат на неспазване на правилата за движение по пътищата, не може да доведе до незачитане на факта, че обвинението е повдигнато за причиняването им по непредпазливост. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направено от ответника искане, съдът следва да осъди СДВР – юридическото лице в чиято структура е административният орган, да му заплати направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд