Решение № 2892 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2009 г.
ВАСIV отделение04.03.2010 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 300 от 29.09.2009 г., постановено по адм. д. № 683 по описа за 2004 г. на Окръжен съд-Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2892 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано по касационна жалба на адвокат Николай Ташев-пълномощник на Венета Панайотова Николова от гр. Варна срещу решение № 300 от 29.09.2009 г., постановено по адм. д. № 683 по описа за 2004 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-1-7706
от 25.11.2003 г. на заместник областния управител на област с административен център - Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се поддържа, че се оспорва заповедта на областния управител само в частта й за имот пл. № 229, от който по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) са образувани два имота, съответно с номера 229 и 2817. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав или алтернативно - ако се приеме, че спорът е изяснен, да се постанови решение по същество, като подадената жалба се уважи. От адвокат Янков - пълномощник на Милю Георгиев Милев и Георги Милев Милев и двамата от гр. Варна, заинтересовани страни, е постъпила писмена защита, в която се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са съображения, с които се опровергават твърденията в касационната жалба. В писменото становище се съдържат и твърдения за спор за материално право между касаторката и Милю и Георги Милеви - баща и син. Останалите страни - областният управител като ответник и Галина Иванова - заинтересована страна, не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за обосновано и законосъобразно. Излага аргументирано становище относно приложените писмени доказателства, според които на Милю и Георги Милеви, на всеки един от тях поотделно е призната трансформация на правото на ползване в право на собственост, при действието на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ когато не е имало изискване кметът на общината да издава заповед, а само въз основа на оценителния протокол на общината и заплащане на определената цена, ползвателят е придобивал правото на собственост. На следващо място счита, че между страните действително съществува спор за материално право, каквито са и правните изводи на съда, но той не може да се реши в това производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения:
Венета Панайотова Николова е обжалвала заповед на заместник областния управител, упълномощен с изрична заповед от областния управител за заместване, с която е одобрен ПНИ за селищно образувание местността "Ален Мак", землище кв. "Виница", община Варна, в частта й относно имоти с № 229, 2817, 228. Жалбоподателката е направила искане свободната част от имот 229 - бивш, да се придаде към имот № 3015, който е записан за нейна собственост. Претенцията е с този петитум след направеното уточнение на първоначалната жалба.
Венета Николова се е легитимирала за собственик на нива от 5, 534 дка на основание решение № 590 от 15.02.1999 г. на бившата Поземлена комисия-Варна, издадено с правно основание в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в което е записано, че нивата попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и включва описаните в решението имоти по кадастралния план на местността от 1956 г. От приложените по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице, съдът е установил, че имот 229 първоначално е бил един, като в него е имало една постройка. С ПНИ той е разделен на два имота съответно с № 229 и № 2817. Първият с площ от 600 кв. м и записан в регистъра на имотите на Милю Георгиев Милев като собственик, според представения нотариален акт от 1995 г., а вторият - с площ от 400 кв. м и записан в регистъра за собствен на Георги Милев Милев. Имот с пл. № 228 от 600 кв. м е записан в регистъра за собствен на Стоянка Кръстева, която го е продала на Галина Христова Иванова ведно с построената в него сграда.
При така установената фактическа обстановка и заключението на вещото лице, че при заснемането на двата имота № 229 и № 2817 не е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 4 и 10 ППЗСПЗЗ съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна, като е отхвърлил подадената жалба.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба за необоснованост на решението и допуснато нарушение на материалния закон. Основната теза, поддържана в касационната жалба е тази, че правото на собственост е признато и на двамата - баща и син, като правното основание за това е § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, докато постройката в бившия имот 229 е само една.
Тезата по принцип е правилна, защото действително строителното разрешение за постройката и за двата отделни имота, преди да бъдат разделени, е едно и също. Но с ПНИ за всеки отделен собственик се отрежда самостоятелен имот, поради което ПНИ в частта му на двата имота е съобразен с изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Това е така, защото от данните по делото се установява, че Милю Георгиев Милев е поискал да му се извърши оценка на имота, за което се е легитимирал за ползвател на имот от 600 кв. м. Оценката е направена и последният е заплатил цената, след което се е снабдил с нотариален акт № 178, том ХVI, н. д. № 10848 от 1995 г. Същевременно синът на Милю Милев - Георги Милев, също се е легитимирал за ползвател на имот от 400 кв. м, находящ се в същата местност, с една граница - тази на имота на баща му, като със съдебно решение по гр. д. № 499/1995 г. Окръжният съд-Варна е отменил отказа на кмета да признае правото му на собственост по § 4а, определил е цената на имота и е задължил административният орган да изпълни процедурата по § 4а. При наличието на тези правно релевантни факти окръжният съд не е имал друга възможност освен да направи единственият извод, че за двамата собственици - бивши ползватели, законосъобразно с ПНИ са отредени два самостоятелни имота. Доколко правилно границата на двата имота минава през постройката, която е съсобствена между бащата и сина е въпрос, който евентуално може да се поставил за разглеждане при жалба, но подадена от някой от двамата, защото на тях принадлежи материалното право на защита, а не на адвокат Ташев, който не е упълномощен от тях с процесуални права.
Всъщност в касационната жалба се оспорва признатото право на собственост на Георги Милев, за който се твърди, че неговият имот е бил незастроен, а права по § 4б не биха могли да му бъдат признати, с оглед изключващите предпоставки на нормата. В това производство по оспорване законосъобразността на заповедта на областния управител такъв спор не може да се разглежда, поради което правилно съдът е отхвърлил подадената жалба.
По изложените съображения при постановяването на акта си съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.