Решение № 90 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 25/2009 г.

Решение № 90 от 5.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 25/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. против въззивна присъда № 176/09.12.2008 г. на Видинския окръжен съд, постановена по внчхд № 322/2008 г. С тази присъда Видинският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 31/27.10.2008 г. по нчхд № 85/2008 г., с която Кулският районен съд е оправдал подсъдимия Е. по повдигнатото му частно обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК и е отхвърлил предявения граждански иск от тъжителя В. В. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 27.06.2008 г., в с. С., община К., обл. Видин, е причинил на В. П. В. разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК му е наложил наказание пробация, включващо пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 6 месеца. Осъдил е подсъдимия да заплати на В. В. сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданската претенция за разликата над уважения размер. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, като мотиви се съдържат единствено относно явната несправедливост на наложеното наказание поради неприлагане на чл. 78а от НК, за което са били налице всички законни предпоставки. В с. з. пред ВКС защитникът на подсъдимия доразвива доводите за допуснати процесуални нарушения, изразили се в липса на обсъждане на противоречиви доказателствени източници, включително с оправдателно значение, което по същество е довело до неправилно приложение на закона поради осъждане на подсъдимия. Претендира се отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Частният тъжител и граждански ищец, редовно призован, не се явява и не изразява позиция по жалбата. Прокурорът от ВКП намира жалбата за основателна в частта относно оплакването за неприлагането на чл. 78а от НК, за което са били налице материалноправните предпоставки. Затова предлага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на Видинския окръжен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционната оправдателна присъда и съответно приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и следва да бъде осъден, Видинският окръжен съд е възпроизвел в по-голямата част фактическата обстановка, приета и от районния съд, след което се е задоволил да отбележи, че тя се подкрепя от показанията на св. Ц, както и е в съгласие с констатациите на СМЕ по писмени данни. Отразил е още, че въззивният съд е съобразявал и приобщените писмени доказателства, които е изброил, а също и че не кредитира показанията на св. В поради връзката й с подсъдимия Н. ВКС намира изложените мотиви за несъответни на изискването по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, което обуславя присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. При приета една и съща фактическа обстановка с няколко несъществени различия се оказва, че подсъдимият е бил оправдан от първата инстанция и осъден от въззивната. Единствените разбираеми съображения за това се свеждат до кредитиране на показанията на св. Ц и отчитане за недостоверни на онези, депозирани от св. И. Доказателствената наличност обаче съвсем не се изчерпва с дотук посочените доказателствени средства. Материалите по делото демонстрират, че по въпроса дали подсъдимият е нанесъл удари, а и къде, както и какво увреждане е било причинено на тъжителя доказателствата са били противоречиви при това в няколко направления. От една страна св. П е твърдял, че е възприел подсъдимият да ударя тъжителя с ръка в дясната част на лицето, а св. Ц че подсъдимият не е успял да го удари, а само леко го закачил. От друга страна, останалите очевидци, сред които не само В. И., но и св. И, А. Н. и Х. Н. също не са възприемали нанасяне на удар, като някои от тях са изложили и причините, поради които не са успели да възприемат какво точно се е случило между тъжителя и подсъдимия (св. Т.), а също и дали след случая В. е имал видими увреждания (св. Н.). Следователно, съществували са противоречия относно поведението на подсъдимия и връзката му с увреждане на пострадалия в областта на дясното око, произхождащо от удар в тази област, не само като цяло между две основни групи доказателствени средства, но и в самите показания на кредитираните от въззивния съд показания на св. П. Достатъчно противоречия са били очертани и от писмения фиш за първоначалното медицинско освидетелствуване на пострадалия в деня на инцидента и медицинското удостоверение № 105/03.07.2008 г. с давност 6 дни след него, респ. интерпретацията на медицинските находки по едното и другото в контекста на изясняване на начина и времето на причиняване на съответното увреждане. Като се има предвид, че в случая се касае до въззивна присъда, то съобразно чл. 339, ал. 3 от НПК окръжният съд е бил длъжен да съпостави източниците с противоречива доказателствена информация и след като внимателно открои противоречията да изложи конкретни и убедителни съображения поради какви причина възприема едни за достоверни, а други не цялостно или в отделни части В случая това изобщо не е било направено, поради което и доводите за допуснати процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимото лице са основателни, тъй като липсата на мотиви винаги води до този негативен резултат. Само това е достатъчно и като самостоятелно основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Видинския окръжен съд от стадия на съдебното заседание с цел поправянето им съгласно хипотезата по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Извън изложеното дотук, само за пълнота с оглед наведените оплаквания за наказанието, следва да се отрази, че липсата на мотиви се разпростира и по този въпрос. В тях изобщо няма никакво обсъждане за причините, поради които се налага пробация при избор на конкретните мерки и тяхната продължителност, респ. дали са налице или не материалноправните предпоставки за приложение на чл. 78а от НК. Доколкото гражданските последици са следствие от убедителното и несъмнено констатиране на вина и осъждане за съставомерно деяние, то отмяната касае и тази част на присъдата. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение