Решение № 12206 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2010 г.

Решение № 12206 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на Ангел Захариев Тошков, гр. Бургас, и на Албена Георгиева Костова, в качеството й на процесуален представител и мл. ю. к. при сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район - гр. Бургас против Решение № 275/12.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1573/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок от Стефан Борисов Бухчев, гр. Бургас. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стефан Борисов Бухчев против Заповед № ДК 10-49/05.10.2009 г. на Началника на РДНСК Бургас, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № П-34/10.04.2009 г. за строеж "Офис - допълващо застрояване" в УПИ ХIV-1929 в кв. 35 по плана на гр. Бургас ЦГЧ. Съдът е отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че макар и законосъобразността на административния акт да се преценява към момента на издаването му, към този момент процесният имот не е бил урегулиран, в която връзка не са налице условията за нотариално заверено съгласие на всички собственици на имота. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. На осн. чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разрешение за строеж № П-34 е издадено на 10.04.2009 г. и съгласно чл. 183, ал. 4 от ЗУТ /изм., ДВ, бр. 17/06.03.2009 г./, в сила към датата на издаване на РС, за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Съсобственикът Стефан Бухчев е придобил право на строеж върху идеална част на терена, съгласно заявление от 30.08.2001 г. по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ /относима редакция, ДВ, бр. 1/02.01.2001 г./, вписано в т. III, д. 265, рег. № 5752/30.08.2001 г. от съдията по вписванията. Веднъж вече учредено, правото на строеж не се погасява от последващи промени в съсобствеността върху замята по арг. от чл. 99, във връзка чл. 111, ал. 1 от ЗС. Разрешението за строеж е съобразено с материалния закон към момента на издаването му. Издадено е на оправомощено лице по чл. 148, ал. 4, във връзка чл. 161 от ЗУТ. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е постановено едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение по същество, с което жалбата срещу заповед № ДК-10-49/05.10.2009 г., с която е оставено в сила разрешение за строеж № П-34/10.04.2009 г. да се отхвърли. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав