Решение № 8505 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10245/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Ф. от [населено място], общ. Асеновград и М. Х. Х. от гр.Асеновград, втората в качеството й на председател на Местен инициативен комитет против кариерната дейност в [населено място], чрез адвокат С. Стефанова от АК Пловдив, срещу Решение 6712 от 26.07.2024г. по адм. дело 2262/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. С последното се отменя, по жалба на Запрянови - 03 ООД, Писмо изх. ОВОС-1474-49/07.07.2023г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив, с което е прието, че Решение ПВ-37-ПР/2016г. на директора на РИОСВ - Пловдив е загубило правното си действие, тъй като в петгодишния срок от датата на влизането му в сила не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение. Постъпила е и втора касационна жалба против съдебното решение от директора на РИОСВ Пловдив, която се поддържа в о.с.з. от процесуалния представител юриск. Хаджиева. В касационните жалби се поддържат доводи, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Запрянови - 03 ООД против издадения административен акт - Писмо изх. ОВОС-1474-49/07.07.2023г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив. Претендират се разноски съгласно представен списък, а от втория касатор юрисконсултско възнаграждение. Преди първото по делото съдебно заседание пред касационната инстанция касаторите К. Г. Ф. и М. Х. Х., втората в качеството й на председател на Местен инициативен комитет против кариерната дейност в [населено място], чрез адвокат С. Стефанова, са депозирали искане за отправяне на преюдициално запитване пред СЕС. Представителят на РИОСВ - Пловдив не изразява становище по искането за отправяне на преюдициално запитване. Ответникът - Запрянови - 03 ООД, чрез процесуалния представител адвокат Кутиев оспорва жалбите като ги намира за неоснователни. Оспорва и искането за отправяне на преюдициално запитване пред СЕС. Претендира присъждане на разноски. Участващият в производството прокурор от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. По искането за отправяне на преюдициално запитване не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази касационните жалби, доводите на страните в писмени бележки и писмени защити, прецени обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което съдът ги намира допустими. Преценени по същество са основателни. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд: През 2015 г. Запрянови - 03 ООД, гр. Асеновград е подал в Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив инвестиционно предложение: Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионната площ Делчево-2 /66.165 дка/ в землището на [населено място], община Асеновград. Предвиждало се концесионната площ /89.9. дка/ да е на по-малко от 800 метра от първите къщи на [населено място]. Предвиждало се да бъдат добити 20 000 кубични метра на година мраморна баластра без взривни работи и 60 000 кубични метри на година мраморна баластра чрез взривяване на скална маса. Срокът на исканата концесия е бил посочен - 35 години с възможност за продължение с още 15 години. С Решение ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г., издадено от ЗА директор на РИОСВ - Пловдив е било решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за инвестиционно предложение /ИП/ "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото - 2" /66,165 дка/, землище на [населено място], община Асеновград", което според издателя на решението нямало вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, с местоположение: участък "Делчевото - 2 юг", с площ 44347 кв. м. и съпътстваща площ с размер 20818 кв. м., с възложител "3апрянови - 03" ООД. Решение ПВ-37-ПР/2016 г. е било обжалвано от Сдружение "Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО", ЕИК 115076688. С Решение 579 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело 1026/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, жалбата на Сдружение "Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО" е била отхвърлена. Решението на Пловдивския административен съд е било оставено в сила с Решение 235 от 08.01.2018 г. на ВАС по адм. дело 6605/2017 г., съответно Решение ПВ-37-ПР/2016 г. от 15.04.2016 г. е влязло в сила на 08.01.2018 г. Със Заповед РД-351/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите /обн. ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г./, на основание чл. 12, ал. 6, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, е била обявена защитена зона Родопи-Средни , в която е включено и землището на [населено място]. Селото е и част от защитена зона Добростан , обявена за такава със Заповед РД-528/26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите /обн., ДВ, бр. 47/2010 г./. От 2017 г. концесионната площ попада в буферната зона на Биосферния парк Червената стена . Буферната зона е част от парка. През 2017 г. Червената стена е бил одобрен от ЮНЕСКО като един от първите български съвременни пост-Севилски биосферни паркове. Най-голяма площ от територията заемат горските местообитания, предимно от широколистни, иглолистни и смесени гори, които имат издънков произход: мизийски бук, горун, обикновен габър, воден габър, черен бор, Цар - Борисовата ела, обикновен бук, бял бор и смърч. На места, особено по каменисти терени, се среща храстова растителност, доминирана от келяв габър, хвойна и драка. Площта се посещава и от характерните за района дневни и нощни грабливи птици - мишелов, блатар, ястреб, каня, осояд. Шест години след преценката на директора на РИОСВ - Пловдив да не се извършва ОВОС и въпреки включването на [населено място] в защитени зони по Натура 2000, с Решение на Министерския съвет 863 от 2 ноември 2022 г. на Запрянови-ОЗ ООД, Асеновград е била предоставена концесия за добив на подземни богатства - индустриални минерали /мрамори/, от находището, разположено в землището на [населено място], в съответствие с подаденото инвестиционно намерение. С писмо с изх. 0-4520-4/16.01.2023 г. директорът на РИОСВ - Пловдив е изискал от Министъра на енергетиката да определи представител на Министерство на енергетиката за извършване на съвместна проверка на място във връзка с Решение 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище Делчевото - 2 , участък Делчевото - 2 юг , разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив на "ЗАПРЯНОВИ - 03" ООД. В отговор с писмо с вх. 0-4520-5/23.01.2023 г., директор на Дирекция Природни ресурси, концесии и контрол е посочил, че Решение 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет не е влязло в сила и не е бил сключен концесионен договор за добив на подземни богатства от находище Делчевото - 2 , участък Делчевото - 2 юг , община Асеновград, област Пловдив и не са налице съгласувани цялостен и годишен работен проект за добив по предвидения за това ред. Посочено е било още, че подадените жалби от физически и юридически лица са били присъединени от ВАС за общо разглеждане, като общото производство по тях е продължило по адм.дело 11003/2022г. по описа на ВАС. Това производство е било прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд София - град, който с определение по адм. дело 943/2023г. е оставил без разглеждане жалбите на физически лица и неправителствени организации в сферата на защита на околната среда, приемайки, че правен интерес от оспорване на решението на Министерския съвет не съществува в патримониума на подалите жалба лица. Това прекратително определение е било оставено в сила с определение 12097/06.12.2023г. по адм. дело 8498/2023г по описа на ВАС. В отговора е посочено, че преценката попадат ли извършените от дружеството дейности в обхвата на ИП, одобрено с Решение ПВ-37-ПР/2016 г. е в правомощията на директора на РИОСВ - Пловдив. С писмо с вх. ОВОС-1474-17/13.02.2023 г. зам.-министърът на околната среда и водите е указал на директора на РИОСВ - Пловдив да разпореди проверка, която да установи дали е започнало осъществяване на инвестиционното предложение, за което има постановено Решение за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС ПВ-37-ПР/2016г. В отговор с писмо с изх. ОВОС-1474-20/16.03.2023 г. директорът на РИОСВ - Пловдив е уведомил зам.-министъра на околната среда и водите, че на 10.01.2023г. е бил направен опит за извършване на проверка на място, но поради обилен валеж и трудно проходим горски път, на около 500 метра от главен път [населено място] - [населено място], автомобилът на възложителя е заседнал на път и поради невъзможност за достигане на участъка предмет на ИП не е била извършена проверка на място. Проверката е била обективирана в КП 0011681 от 10.01.2023г. С писма с изх. ОВОС-1474-37/30.05.2023 г. и изх. ОВОС-1474-38/30.05.2023 г. /препратено до дирекция Поземлени отношения и комасация в Министерство на земеделието/, директорът на РИОСВ - Пловдив е изискал информация съответно от кмета на община Асеновград и от директора на ОД Земеделие Пловдив относно обстоятелството дали е извършвана промяна в статута на територията, в която попада кариерата /концесионна площ Делчевото-2 юг / във връзка с реализацията на инвестиционното намерение. От община Асеновград е било отговорено, че не е започнала процедура за промяна статута на територията, а от страна на дирекция Поземлени отношения и комасация в Министерство на земеделието е било отговорено, че в министерството не са налични документи, касаещи проведена процедура по реда на ЗОЗЗ и правилника за прилагането му. Съгласно писмо с вх. ОВОС-1474-52/14.07.2023 г. концесионната площ не попада в земеделска земя. На 04.05.2023 г. служителите в РИОСВ Пловдив Д. Димитров - директор на Дирекция "ПД" и Я. Иванова - гл. експерт, с участието на Е. Янкова - ст. инспектор в Отдел "ЕОС" /Екология и околна среда/ в община Асеновград и в присъствието на П. Гюзелджов - кметски наместник на [населено място], са извършили извънредна проверка на концесионна площ "Делчевото - 2" на кариера за добив на мрамори и баластра, находяща се в [населено място], община Асеновград, ПИ с идентификатор 16955.28.132, във връзка с писмо на МОСВ с изх. 48-00-455/13.04.2023 г. и вх. ОВОС-1474(3 0)/13.04.2023 г. Резултатите от проверката са били обективирани в Констативен протокол 0011683 от 04.05.2023 г., според който във връзка с издадено Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ - Пловдив за ИП: "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото - 2" /66, 165 дка/, землище на [населено място], община Асеновград", с възложител "Запрянови ЗЗ ООД е било констатирано следното: При извършения оглед на част от имот 16955.28.132, землище на [населено място] в края на пътя, водещ до проучвателната зона, попадащ в концесионната площ на обекта, не се установи наличие на техника. Не се констатира извършване и следи от пробивно-взривни дейности по скалните масиви на терена. Част от пътя в концесионната площ е засипан със земно-скална маса". C писмо изх. ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив е било прието, че Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ - Пловдив е загубило правното си действие, тъй като в петгодишния срок от датата на влизането му в сила не е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. С Решение 6712/26.07.2024 г. по адм. дело 2262/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив е била уважена жалбата на Запрянови 03 ООД против писмо изх. ОВОС-1474-49 от 07.07.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив, като по същество е било прието, че осъществяването на Инвестиционното предложение по смисъла на чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 от ЗООС е започнало, когато в посочения 5-годишен срок от влизане в сила на решението по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е започнало фактическото осъществяване на ИП или е издаден съответният административен акт, който разрешава/одобрява осъществяването на ИП по специален закон и в който е заложен срок за осъществяване на ИП. Съответният акт за разрешаване/одобряване по специален закон следвало да не е загубил правно действие към датата на извършване на проверката на контролния орган по околна среда. Посочено е Указание 91-00-78 от 15.07.2014 г., актуализирано с Указание 91-00-50 от 5.10.2016 г. относно правното действие на Решенията за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда и Решенията по ОВОС, издадени от Министерство на околната среда и водите, действащи до 02.08.2021 г., в процесния 5 годишен период от издаването на Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ - Пловдив за ИП: "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото - 2" /66, 165 дка/, землище на [населено място], община Асеновград". По същество те са приели,че Инвестиционното предложение по смисъла на чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 от ЗООС е започнало, когато в посочения 5-годишен срок от влизане в сила на решението по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е започнало фактическото осъществяване на ИП или е издаден съответният административен акт, който разрешава/одобрява осъществяването на ИП по специален закон и в който е заложен срок за осъществяване на ИП. В конкретния случай, доколкото фактически инвеститорът не е започнал реализация на инвестиционното си предложение, първоинстанционният съд е приел, че Решение 863 от 02.11.2022 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище Делчевото - 2 , участък Делчевото - 2 юг , разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив на "ЗАПРЯНОВИ - 03" ООД е този административен акт, който разрешава осъществяването на инвестиционното предложение по ЗПБ. В съдебно заседание от 09.04.2025г касаторът директор на РИОСВ - Пловдив представи писмени доказателства, удостоверяващи започналата процедура по обявяване от министъра на околната среда и водите на защитена местност в землището на [населено място], с площ около 1,8 хектара, в която се развива ендемичния за България и Гърция вид Орфеево цвете /родопски силивряк - Haberlea Rhodopensis/,което е включено като природно местообитание в Приложение I към Директива 92/43 ЕЕС с приоритет за опазване. Този хабитат е включен като обект за опазване и в Натура 2000, зона за местообитанията BG 0001031 Родопи - Средни. Родопският силивряк е включен в червената книга на България на защитените видове и е забранено от закона да се бере и изкоренява. Установено е, че Орфеевото цвете е предледников реликт, като съществуването му датира от преди около 25 милиона години.Със Заповед РД-351/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите /обн. ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г./, на основание чл. 12, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 ЗБР, е обявена защитена зона Родопи-Средни , обхващаща и землището на [населено място]. С решение на Междуправителствения координационен съвет по програмата Човекът и биосферата на ЮНЕСКО, взето на 29-тата сесия на Съвета, състояла се на 12.06.2017г. - 15.06.2017 г., резерват Червената стена е одобрен като един от първите български биосферни паркове, в чиято буферна зона влиза землището на [населено място]. Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав намира, че следва да отговори на поставеното искане за отправяне на преюдициално запитване от касаторите - физически лица пред Съда на Европейския съюз. В тази насока следва да се отбележи следното: Върховният административен съд, след като съобрази поставените въпроси до СЕС, както и фактите по спора, и предвид задълженията си съгласно Решение от 06.10.2021г. по дело С- 561/19 на СЕС намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: От постоянната практика на СЕС /вж. решения от 24 октомври 1996 г., Kraaijeveld и др. (C72/95, EU:C:1996:404, т. 50); от 4 май 2006 г., Комисия/Обединено кралство (C508/03, EU:C:2006:287, т. 88); от 28 февруари 2008 г., Abraham и др. (C 2/07, EU:C:2008:133, т. 37); от 20 ноември 2008 г., Комисия/Ирландия (C66/06, непубликувано, EU:C:2008:637, т. 61); от 28 февруари 2008 г., Abraham и др. (C2/07, EU:C:2008:133, т. 37); от 21 март 2013 г., Salzburger Flughafen (C244/12, EU:C:2013:203, т. 29 и 30), и от 11 февруари 2015 г., Marktgemeinde Straßwalchen и др. (C531/13, EU:C:2015:79, т. 40 и 41) следва ,че макар член 4, параграф 2 от Директивата за ОВОС да предоставя на компетентния орган известна свобода при преценката дали определен проект трябва да подлежи на оценка, то тази свобода на преценка е ограничена от посоченото в член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС задължение преди да бъде дадено разрешение за осъществяване, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, наред с другото, поради своя характер, мащаби или местоположение, да са предмет на проучване на въздействието . По този начин държава членка, която установи критерии или прагове, без да взема предвид разположението на проектите, или ги определи на такова равнище, че на практика всички проекти от даден вид, преди издаването на разрешение няма да бъдат обхванати от задължението за извършване на оценка на въздействието , би превишила свободата на преценка, с която разполага. В тази връзка следва да се посочи, че според СЕС фактът, че държавата членка разполага със свобода на преценка сам по себе си не е достатъчен, за да се изключи определен проект от процедурата за оценка по смисъла на Директивата за ОВОС. Ако това не беше така, признатата на държавите членки с член 4, параграф 2 от тази директива свобода на преценка би могла да се използва от тях, за да се изключи конкретен проект от обхвата на задължението за оценка, въпреки че поради характера, мащабите или местоположението си посоченият проект би могъл да има значително въздействие върху околната среда. Следователно какъвто и да е възприетият от държава членка метод за определяне дали за конкретен проект е необходимо да се извършва оценка, а именно посочването на конкретен проект по законодателен път или чрез индивидуално разглеждане на проекта, този метод не трябва да засяга целта на Директивата за ОВОС, която е да не се изключи от оценката нито един проект, който може да окаже значително въздействие върху околната среда, по смисъла на тази директива, освен ако въз основа на обща преценка може да се приеме, че изключеният конкретен проект не би могъл да окаже значително въздействие върху околната среда. В допълнение, Съдът вече е постановил, че ако дадена дейност попада в обхвата на Директивата за ОВОС, по аргумент за по-силното основание, тя трябва да попада в обхвата на Директивата за местообитанията /решение от 7 ноември 2018 г., Coöperatie Mobilisation for the Environment и др., C293/17 и C294/17, EU:C:2018:882, т. 65/. Настоящият състав на Върховния административен съд е запознат с мотивите на решение на СЕС от 20.06.2024г. по дело С-85/22г, с което е прието, по искане на Европейската комисия, че България е допуснала нарушение на чл.4 параграф 1 от Директива 92/43 ЕЕС, като не е определила в срока й за транспониране общо 194 от всички 229 територии от значение за ЕС като специална защитена зона. В това решение изрично се посочва, че процедурата за определяне на териториите от значение за Общността като специални защитени зони, така както е предвидена във визирания член 4 от Директивата за местообитанията, протича на четири етапа. Съгласно параграф 1 от този член, всяка държава членка предлага списък на територии, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания и местните видове, които ги обитават, и този списък се изпраща на Комисията /първи етап/. В съответствие с параграф 2 от посочения член, Комисията в съгласие с държавите членки съставя от списъците на държавите членки проектосписък на териториите от значение за Общността /втори етап/. Въз основа на този проектосписък Комисията приема списъка на избраните територии /трети етап/. Съгласно параграф 4 от същия член, ако дадена територия е приета за територия от значение за Общността, съответната държава членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години, като установява приоритетите според важността на тези територии за опазването или възстановяването, в благоприятно консервационно състояние, на даден тип естествено местообитание или на даден вид и за кохерентността на мрежата Натура 2000 /четвърти етап/ /решение от 21 септември 2023 г., Комисия/Германия /Опазване на специални защитени зони/, C116/22, EU:C:2023:687, т. 27 и цитираната съдебна практика/. Фактът, че националната правна уредба на държава членка предоставя защита на териториите от значение за Общността, не може да освободи тази държава от специфичното ѝ задължение, предвидено в член 4, параграф 4 от Директивата за местообитанията, за формално определяне на посочените територии от значение за Общността като специални защитени зони /вж. в този смисъл решения от 29 юни 2023 г., Комисия/Ирландия /Опазване на специални защитени зони/, C444/21, EU:C:2023:524, т. 51, и от 21 септември 2023 г., Комисия/Германия /Опазване на специални защитени зони/, C116/22, EU:C:2023:687, т. 33/. Всички посочени по - горе решения на СЕС обуславят отговор на въпросите, поставени от касаторите Ф. и Х. чрез адв. Стефанова, които се иска да бъдат предмет на преюдициално запитване пред СЕС. Ето защо, не е налице изискването на чл.267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, доколкото посочените от касаторите въпроси, касаещи разпоредби от Правото на ЕС и тяхното тълкуване от административната практика на органите, свързани с опазване на околната среда на национално ниво е безпротиворечиво от гледна точка на постановените решения на СЕС, които са задължителни за националната юрисдикция. Поради изложените съображения и доколкото в конкретния случай не е налице неясна правна норма, която да не е била тълкувана до настоящия момент от СЕС или правен принцип, доколкото поставените въпроси по-скоро касаят приложението на изведени от практиката на СЕС правни принципи, то и според настоящия състав искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на изискуемите положителни и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд е събрал всички значими за спора доказателства като не е допуснал съществени процесуални нарушения. При проверка материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е тълкувал и приложил относимите материалноправни норми неточно, което е довело до постановяване на необоснован и неправилен по същество съдебен акт. Върховният административен съд е възприел в практиката си /Решение 3147 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 7853/2023 г., VI о., Решение 3683 от 8.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 8583/2024 г., VI о./, че при налично издадено разрешение за ОВОС 5-годишният срок за осъществяване на инвестиционното предложение може да бъде прекъсван не само с фактически действия по реализирането му, но и с осъществяването на административни процедури, когато те се изискват по специален закон. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС, ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, съгласно Приложение 1 и 2 от същия закон. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗООС, оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон. В съответствие с чл. 82, ал. 5 ЗООС, оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение. В контекста на горецитираните разпоредби следва да се има предвид, че реализирането на инвестиционните предложения включва отделни етапи, през които същите преминават. Всяко инвестиционно предложение, в зависимост от неговия характер, преминава през отделни етапи на съответните приложими за него процедури по реда на специални закони, които са различни. В тази връзка, прилагането на горепосочените разпоредби на ЗООС следва да е съобразено с конкретното инвестиционно предложение и изискванията на специалния закон за неговото одобряване/разрешаване. При тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 ЗООС, трябва да се прави разлика между предприети действия по подготовка на осъществяване на инвестиционното предложение /ИП/, като промяна на предназначението на земята, изработване и одобряване на ПУП и т. н., и започнало осъществяване на ИП. В тази връзка съдът намира, че осъществяването на ИП по смисъла на цитираните разпоредби е започнало, когато в посочения 5-годишен срок от влизане в сила на решението по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е започнало фактическото осъществяване на ИП или е издаден съответният административен акт, който разрешава/одобрява осъществяването на ИП по специален закон и в който е заложен срок за осъществяване на ИП. Съответният акт за разрешаване/одобряване по специален закон следва да не е загубил правно действие към датата на извършване на проверката на контролния орган по околна среда. Инвестиционните предложения се категоризират по отношение на административните актове, чието издаване е необходимо за тяхното осъществяване, след влизане в сила на решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС. В същия смисъл е Указание 91-00-78 от 15.07.2014 г., актуализирано с Указание 91-00-50 от 5.10.2016 г. относно правното действие на Решенията за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда и Решенията по ОВОС, издадени от Министерство на околната среда и водите, действащи до 02.08.2021 г. в процесния 5 годишен период от издаването на влязлото в сила Решение по ОВОС на директора на РИОСВ Пловдив, с което е преценено, че не е нужно да се провежда ОВОС за предоставения добив на подземни богатства от процесната кариера в [населено място]. Основният правен въпрос в съдебното производство е откога започва да тече 5- годишният срок по чл.99 ал.12 ЗООС, за да се приеме, че решението по ОВОС е загубило своето правно действие. Първоинстанционият съд е отговорил неправилно на този правен въпрос. Според касаторите, този срок следва да се брои от датата на влизане в сила на административния акт - 08.01.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 12 ЗООС, решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок от 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда. По силата на § 12а, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗООС, срокът започва да тече от датата на влизане в сила на решенията по ОВОС. Оспореният акт е издаден във връзка с извършена проверка по чл. 22, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/, относно правното действие на Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ- Пловдив за ИП: "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото - 2" /66, 165 дка/, землище на [населено място], община Асеновград". Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол 0011683 от 04.05.2023 г., според който във връзка с издадено Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ - Пловдив за ИП: "Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионна площ "Делчевото - 2" /66, 165 дка/, землище на [населено място], община Асеновград", с възложител "ЗАПРЯНОВИ - 3" ООД е констатирано следното: При извършеният оглед на част от имот 16955.28.132, землище на [населено място] в края на пътя водещ до проучвателната зона, попадащ в концесионната площ на обекта, не се установи наличие на техника. Не се констатира извършване и следи от пробивно-взривни дейности по скалните масиви на терена. Част от пътя в концесионната площ е засипан със земно-скална маса". Изводи в подкрепа на тезата на ответника по касация, че са налице действия по реализиране на инвестиционното предложение с оглед на постановеното Решение 863/02.11.2022г на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, при ясна формулировка и класификация на констативния протокол по реда на чл.179 от ГПК, приложим в настоящото производство по чл.144 АПК - официален удостоверителен документ /издаден от компетентно за това длъжностно лице в това му качество - чл.22 ал.5 т.1 във вр. чл.22 ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС/, който обвързва съда с доказателствената стойност на отразените в него изявления на съставилите го длъжностни лица, не могат да бъдат обосновани. Като основание за издаване на оспореното Писмо изх. ОВОС-1474-49/07.07.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив е посочено, че Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ - Пловдив е загубило правното си действие, тъй като е изтекъл срокът от 5 години от датата на влизането му в сила - 08.01.2018г. Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбите на чл. 82, ал. 2 ал. 5 ЗООС, оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон и завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или ал. 3 или чл. 94 от с.з., което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон, като органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, а решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходима за осъществяването на инвестиционното предложение. Посочи се също, че реализирането на инвестиционните предложения включва отделни етапи, през които същите преминават, като всяко инвестиционно предложение, в зависимост от неговия характер, преминава през отделни етапи на съответните приложими за него процедури по реда на специални закони, които са различни. Предвид горното, прилагането на горепосочените разпоредби на ЗООС следва да е съобразено с конкретното инвестиционно предложение и изискванията на специалния закон за неговото одобряване/разрешаване. Несъмнено, при тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 ЗООС, трябва да се прави разлика между предприети действия по подготовка на осъществяване на инвестиционното предложение /ИП/, като промяна на предназначението на земята, изработване и одобряване на ПУП и т.н., и започнало осъществяване на ИП. Съдът намира, че осъществяването на ИП по смисъла на цитираните разпоредби е започнало, когато в посочения 5-годишен срок от влизане в сила на решението по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е започнало фактическото осъществяване на ИП или е издаден съответният административен акт, който разрешава/одобрява осъществяването на ИП по специален закон и в който е заложен срок за осъществяване на ИП. Съответният акт за разрешаване/одобряване по специален закон следва да не е загубил правно действие към датата на извършване на проверката на контролния орган по околна среда. За да започне осъществяването на инвестиционното предложение, а именно добив на подземни богатства от заявената с ИП площ, следва едновременно да са изпълнени условията по Закона за природните богатства /ЗПБ/, а именно - да е предоставена концесия с влязло в сила решение на Министерския съвет, ведно със сключен и влязъл в сила концесионен договор /което към датата на изтичане на петгодишния срок по чл.99 ал.12 ЗООС -08.01.2023г. не е налице, доколкото Решение 863/02.11.2022г на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства е влязло в сила едва на 06.12.2023г., но и след тази дата не са налице данни да е сключен или влязъл в сила договор за концесия с ответника по касация/; на второ място - да е налице влязло в сила решение за ОВОС /предходното решение за ОВОС, издадено през 2016г. е влязло в сила на 08.01.2018г., и към датата на издаденото писмо с оглед изтичане на срока по чл.99 ал.12 ЗООС е било нужно да се инициира нова процедура по ОВОС/; на трето място - одобрен влязъл в сила ПУП за концесионната площ /в случая такъв не е наличен/ и на последно място - съгласувани с Министъра на енергетиката цялостен и годишни работни проекти /такива в конкретния случай също не са налице/. Изложи се го-горе в мотивите, че инвестиционните предложения се категоризират, по отношение на административните актове, чието издаване е необходимо за тяхното осъществяване, след влизане в сила на решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС. Събраните в рамките на производството писмени доказателства от директора на Дирекция Природни ресурси, концесии и контрол към МЕ, в смисъл, че решението на МС за предоставяне на концесия не е влязло в сила, не е сключен концесионен договор, нито е съгласуван годишен и цялостен работен проект за добив по предвидения за това ред в ЗПБ, ведно с доказателствата от Община Асеновград, че не е започнала процедура за промяна на статута на територията и от ОД Земеделие - Пловдив, че не е извършена промяна в статута на територията, обосновават извода, че ответникът по касация в срока по чл.99 ал.12 ЗООС не е предприел онази съвкупност от административни процедури, които да му позволят/разрешат да започне реализацията на инвестиционното си предложение. В този смисъл е и Указание 91-00-78 от 15.07.2014 г., актуализирано с Указание 91-00-50 от 5.10.2016 г. относно правното действие на Решенията за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда и Решенията по ОВОС, издадени от Министерство на околната среда и водите, действащи в процесния 5-годишен период от издаването на Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ - Пловдив. Идентично е и становището на МОСВ изх. 05-08-1707/19.07.2022г. Представеното допълнително становище с изх. 05-08-1707/05.04.2023г на Министъра на околната среда и водите не обхваща периода на правно действие на Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, което е загубило правното си действие на дата 08.01.2023г, поради което и не следва да намери приложение в конкретния правен спор. При наличния по преписката Констативен протокол 0011683 от 04.05.2023 г. на РИОСВ - Пловдив се установява, че към 04.05.2023г. не е започнало фактическото осъществяване на ИП, което е разрешено с Решение ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ- Пловдив, т.е влизането в сила на акта на 08.01.2018г. в рамките на посочения от закона петгодишен срок не е послужило за извършване на фактическо осъществяване на ИП, а както бе посочено по горе - инициираното от ответника по касация административно производство, което да му позволи да реализира инвестиционното му предложение е останало недовършено в изискуемата съвкупност. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и при изяснената фактическа обстановка, визирана по горе, да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на Запрянови 03 ООД против административния акт. С оглед изхода на спора и при своевременно направено за това искане от касатора - директора на РИОСВ - Пловдив, следва да се присъдят разноските в производството - за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв за всяка от двете съдебни инстанции. Касаторът К. Ф. също има право на разноски в производството, с оглед изхода на делото и своевременно представения за това списък по реда на чл.80 от ГПК, в размер на 2200 лв за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 140 лв за платена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение