Решение № 12889 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2012 г.

Решение № 12889 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Юнал" ООД със седалище и адрес на управление гр. Крумовград, ул. "Емил Колев" № 13, представлявано от управителя Мукатес Али Тасим, чрез адв. Н. Шилев, против Решение № 1783 от 3.11.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1411 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 261004161 от 23.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 350 от 03.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице допълнително е начислен ДДС в размер на 12 673,92 лв. главница и 3 749,60 лв. лихви за данъчни периоди м. 12.2007 г. и м. 12.2008 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбите на чл. 73а ЗДДС и § 18, ал. 1 - 3 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС; не бил съобразен принципът на данъчен неутралитет - основен за общностната система на ДДС, както и практиката на Съда на Европейския съюз по прилагането на Директива 2006/112/ЕО. Независимо, че ревизираното лице не е отчело в счетоводството си покупките на процесните стоки, нито ги е заприходило, тъй като се е разпоредило с тях, поради начисляването на ДДС от страна на ревизиращите органи с РА по продажбите от негова страна, дружеството имало право на данъчен кредит при придобиването на стоките. РЛ било заплатило ДДС при придобиване на стоките, а доставчиците са отразили продажбите в отчетните си регистри и са начислили ДДС. Касаторът счита, че дължи ДДС само върху стойността на надценката, с която е продал стоките. Иска отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, оспорва жалбата в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Фактите пред първоинстанционния съд са били безспорни и са следните: В ревизионното производство е установено, че РЛ е получател по фактури за доставки на стоки за бита, бира, цигари, козметика, учебници и др. от 16 доставчика, които не са осчетоводени в счетоводните регистри на получателя. При направените проверки на доставчиците е установено отчитането на продажбите в техните счетоводства. При последващата реализация на стоките, РЛ не е отчитало приход и не е начислявало ДДС, нито е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за покупка. Органите по приходите са начислили ДДС върху стойността на неотчетените продажби. С оспорването си на РА, РЛ иска по същество служебно да му бъде приспаднат данъчния кредит по фактурите, по които е получател. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд, въз основа на безспорните факти на липса на начисляване на ДДС при продажбите /представляващи облагаеми доставки/ на процесните стоки, е приел, че ДДС е начислен законосъобразно с РА. В същото време, ревизираното лице не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, нито е поискало корекции по реда на чл. 126 ЗДДС на съответните отчетни регистри относно неотразените документи. Правилно съдът е приел за неприложими за случая разпоредбите на чл. 73а от ЗДДС и § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. И двете разпоредби са приложими за доставки, при които данъкът по облагаема доставка е изискуем от получателя при т. нар. случаи на "самоначисляване", какъвто настоящият случай не е. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на принципа на данъчен неутралитет - основен за общностната система на облагане с ДДС. Действително, с процесния РА се начислява ДДС по последващите продажби без, преди това, РЛ да е приспаднало право на данъчен кредит по фактурите, по които е получило стоките. Това обаче е станало в резултат на неговото съзнателно поведение: най-напред - да не отрази фактурите по покупките в дневници за покупки и после - да не поиска корекции на посочените пропуски. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради липса на процесуално представителство на ответника пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение