Решение № 75 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 438/2008 г.

Решение № 75 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 438/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) П. Д. П. - А., действаща л. и като з. представител на непълнолетните А. А. и Л. А., от гр. А. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2959/2000 г. Ответникът по касация, Г. Ц. Д. от гр. С., ищец по делото, в качеството му на правоприемник на починалата в хода на делото ищца В. Л., не е взел становище по жалбата. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по предявен от В. Л., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), против съпрузите Е. и Р. Д. и съпрузите А. А. и П. П. - А., да бъде установено, че ответниците не са собственици на конкретно описан недвижим имот - апартамент в гр. С., ЖК "Л", и да се обезсилят нотариалните актове, удостоверяващи сделки на ответниците с имота. Софийският районен съд с решение от 29.2.2000 г. по гр. д. № 622/1999 г. е уважил иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и отхвърлил искането за отмяна на нотариалните актове. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника А в частта за уважаване на иска. Въззивна жалба е подадена и от ищцата Л срещу първоинстанционното решение, с което е отказана отмяна на нотариалните актове. За разглеждане на жалбите е образувано гр. д. № 2959/2000 г. по описа на Софийския градски съд. В хода на въззивното производство е починал А. А. и заместен от наследниците му - съпругата П децата му А. А., роден 1997 г. и П. А., родена 2003 г., представлявани от майката П. А. Софийският градски съд, с въззивно решение от 7.06.2006 г. по гр. д. № 2959/2000 е оставил в сила решението на районния съд за уважаване на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК, отменил решението в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на нотариалните актове и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменил нот. акт № 14, нот. д. № 15/1998 г. на нотариус А. Ч. и нот. акт № 80/ нот. д. № 83/1998 г. на нотариус К. Б. Преди свършване на въззивното производство е починала ищцата В на 17.05.2006 г. и заместена от наследника й Г. Д. Въззивният съд е установил, че първоначалната ищца В. Л. е придобила собствеността върху апартамента чрез договора за покупко-продажба на държавен недвижим имот, сключен на 7.09.1989 г. между нея като купувач и председателя на ОбНС "Л" като продавач и че след придобиването, тя не е извършила разпоредителни сделки с имота. Изводите и решението на въззивния съд са правилни. Ответниците А. се позовават на договора за продажба, удостоверен с нот. акт № 80/23.10.1998 г. на нотариус Б. при Районен съд - София, с който Е. С. и Р. Д. са продали на А. А. процесния апартамент. Установено е по делото, че продавачите са се легитимирали като собственици с нот. акт № 14/5.10.1998 г. на нотариус Ч. при Районен съд - София, с който са закупили от В. Л., чрез пълномощника й Г. Д., същия апартамент. Въззивният съд се е позовал на приетото в първоинстанционното и въззивното производство, заключение на вещо лице - графолог, установило, че подписът положен за упълномощител под пълномощното, нотариално заверено под № 3* от 10. 9. 1998 г., което пълномощно удостоверява волеизявление на Л. за упълномощаване на сина й г. Д. да се разпорежда с имота, не е положен от В. Л. В хода на въззивното производство не са събрани доказателства за обратното, че пълномощното е подписано от ищцата Л. При това положение, въззивният съд обосновано е приел, че Е. С. и Р. Д. не са придобили и не са притежавали правото на собственост върху имота, тъй-като договорът за продажба по нот. акт № 14/5.10.1998 г. е нищожен, поради липса на съгласие за продажба от собственицата Л. Действията на Г. Д. като пълномощник на Л. са опорочени, поради липса на представителна власт и не са породили правни последици. Оплакванията на жалбоподателите, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата, са несъстоятелни. С определение в с. з. на 13.10.2004 г. градският съд е допуснал назначаване на тройна съдебно-почеркова експертиза по искане на П. А., с разпореждане от 20.10.2005 г. в експертизата е включено вещото лице Ч., посочено от жалбоподателката А. и е постановено същата да представи декларация по молбата й за освобождаване от плащане на деловодни разноски - определения депозит 240 лв. за експертизата. За извършване на тези действия А. е уведомена със съобщението, връчено й на 5.12.2005 г., но не ги е извършила. С оглед на процесуалното й бездействие, съдът правилно е отменил определението за изслушване на тричленна графологическа експертиза в съд. заседание на 2.06.2006 г., когато е обявил и приключване на съдебното дирене. Твърдението на жалбоподателката, че не е получила и не е знаела за съобщението от 5.12.2005 г. е несъстоятелно. Наред с това, въззивното производство е образувано по жалба на праводателя й от 28.03.2000 г. и до свършването му на 2.06.0006 г. Апостолова е имала възможност и е следвало по своя инициатива да прояви необходимата активност за доказване основателността на жалбата. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд