Решение № 6603 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15013/2013 г.

Решение № 6603 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15013/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен срещу решение № 491 от 24.09.2013 г. по адм. дело № 226/2013 г. на Административен съд - Плевен, с което по жалба на Атанас Петров Илиев е отменена негова заповед № 467/11.02.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца за неизпълнение на служебни задължения. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. При изяснена фактическа обстановка, след подробно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, правилно съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Законосъобразен и обоснован е изводът за нарушение на едногодишния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР за част от периода на вменените нарушения, което не е съобразено с вида и размера на наложеното наказание. Освен това, в оспорената заповед е посочено, че Илиев в качеството си на началник сектор "Охранителна полиция" не е изпълнил писмена заповед на началника на Второ Районно управление на МВР - Плевен от 31.08.2011 г., отразена върху разпореждане рег. № 28237/30.08.2011 г. на директора на ОДМВР - Плевен. Съдът обаче е констатирал, че няма доказателства кога това писмено разпореждане за начина на попълване на протоколите за иззетите акцизни стоки без бандерол или с нарушен такъв и за регистрацията на тези протоколи, както и поставената резолюция "за изпълнение и контрол" са станали известни на наказания служител. Безспорно е, че документът е постъпил в полицейското управление с вх. № 9725/31.08.2011 г., но недоказано по категоричен начин е твърдението на касатора, че представеното извлечение от дневника (л. 240 и л. 268) установява, че служителят лично е запознат срещу подпис с разпореждането на 1.09.2011 г., когато се е върнал на работа след отпуск. Предвид и на показанията на свидетеля Бельовски (л. 288), а именно: "замествах го и това разпореждане мина през мене писмено... мисля, че в края на месец август", следва да се кредитират обясненията на Илиев, че съдържанието на същото му е станало известно на по-късен етап, т.е. след няколко месеца, което не е отчетено от дисциплинарнонаказващия орган. Също от показанията на този свидетел е видно, че устното разпореждане на началника към Илиев е от началото на 2012 г. и касае обособяване на стая за събиране на иззетите акцизни стоки преди предаването им на домакина, като последният е настоявал това да става, когато те се натрупат в по-голямо количество. В хода на проверката е установено, че до края на 2011 г. всички иззети акцизни стоки са били предавани в Агенция "Митници", които са се разпореждали с тях по съответния ред, а от началото на 2012 г. актосъставителите са ги предавали на домакина. Следователно, устното разпореждане е от такъв характер, че не указва в какъв срок следва да се започне предаването на иззетите тютюневи изделия на домакина и по тази причина няма как да бъде нарушено, както правилно е приел съдът. Отделно от това, съдържанието му не води до извод за извършване на вмененото нарушение, посочено в заповедта, а именно: неизпълнение на задължението на Илиев по ръководство и контрол при предаването на стоките с протоколите. Установени са конкретните служители, които не са регистрирали своевременно протоколите си по установения ред и всъщност некачественото изпълнение на това им задължение е въпрос на ангажиране на тяхната отговорност, а не тази на началника им, който осъществява единствено общ контрол върху дейността. Само с това е обосновано наложеното му наказание, като в заповедта липсват описани конкретни негови действия и бездействия. Предвид констатираните от първоинстанционния съд пороци при издаване на заповедта и недоказаност на вменените нарушения, жалбата правилно е била уважена. Не са налице основания за отмяна на съдебното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,