Решение № 2734 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2023 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Костадинова против Решение 513 от 26.06.2023 г., постановено по адм.д.378/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на Бейкъри 21 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-230-0471112/03.08.2022 г., издадена от началника на Отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на Бейкъри 21 ЕООД е наложена принудителна административна мярка. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора счита, че нарушението е безспорно установено, както е прието и от първоинстанционния съд, като оспорва извода на съда, че заповедта не е мотивирана по отношение на продължителността на срока. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Бейкъри 21 ЕООД, [ЕИК] чрез адв. Димитров оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Хасково е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-230-0471112/03.08.2022 г., издадена от Началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на Бейкъри 21 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, представляващ магазин за хляб и хлебни изделия, находящ се в гр. Димитровград, [улица] забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 01.08.2022 г. в 09:30 часа проверка на търговския обект, стопанисван от дружеството Бейкъри 21 ЕООД, при която е установено, че при извършена контролна покупка на 1 брой кифла на стойност 1,40 лв. не е издаден касов бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Установените факти са обективирани в протокол сер. АА 0471112/01.08.2022 г. По делото е представено Наказателно постановление от 13.03.2023г., с което за същото нарушение на Бейкъри 21 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че продължителността на наложената ПАМ е определена с мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на наложената мярка. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Съдът е приел още, че в случая доколкото за същото нарушение на търговеца е издадено и наказателно постановление, то е извършено недопустимо кумулиране на две мерки за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай, заповедта за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 7 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 1 брой кифла на стойност 1,40 лева. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Обосновано решаващият състав е приел, че при упражняване на правомощието за определяне на срока на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Налагането на ПАМ засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които не са съобразени с тежестта на нарушението и факта че същото е извършено за първи път. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение. По изложените съображения и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация се претендират разноски, но не са представени доказателства такива да са сторени, поради което не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение