Решение № 1486 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационни жалби, съответно на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика(ОДОП) - София, подадена чрез гл. юрисконсулт В. Зарева и на Мит Трейдинг 2009 ЕООД, подадена чрез адв. А. Черногорски срещу Решение 1121/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град, както и касационна жалба на Мит Трейдинг 2009 ЕООД, подадена чрез адв. А. Черногорски срещу Решение 14396/09.08.2024 г. постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). С касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София се обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221521000036-091-001/18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 938/13.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДС, в общ размер на 63 700,66 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 17 227,07 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, както и в частта по ЗКПО, с която за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. е увеличен финансовия резултат на дружеството със суми съответно в размер на ата 8 406,51 лв. за 2018г. и в размер на 137 893,41 лв. за 2019 г. Твърдят се касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Основните доводи на касатора са, че за да приеме реалност на доставките на стоки и услуги съдът неправилно се позовал на представени стокови бележки, които не съдържат подписи на предал и приел, както и място на предаването. Неправилно били кредитирани и представените приемо предавателни протоколи, в които стоките не са индивидуализирани по вид и количество. Неправилно съдът приел доказано транспортиране на стоките с транспорт на получателя, само въз основа на обясненията му, без ангажирани товарителници и пътни листове. По отношение на фактурираните услуги - наем на скеле и наем на кофраж, оспорва извода на съда за доказани доставки с доводи, че доставчиците не са разполагали с отдадените под наем вещи. Излага подробни доводи и относно липсата на материална и складова обезпеченост на доставчиците, установените им задължения с РА, дерегистарацията им по инициатива на органи по приходите и свързаността на доставчиците, поради общия им управител. В частта по ЗКПО оспорва изводите на съда за документална обоснованост на разходите, с твърдения, че процесните фактури не отразяват вярно реално извършени доставки, поради което е доказана тяхната документална необоснованост, като основание за увеличаване на СФР. Иска отмяна на решението, в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА, в съответната му част, както и присъждане на разноски за двете инстанции. С касационната жалба на Мит Трейдинг 2009 ЕООД се обжалва Решение 1121/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град, само в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221521000036-091-001/18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 938/13.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, относно преобразуване на счетоводните финансови резултати на дружеството в посока увеличение за 2018 г., със сумата 42 212,40 лв. и за 2019 г. със сумата 45 404,52 лв. Твърдят се касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. На първо място се излагат доводи, че съдът е допуснал явна фактическа грешка (ЯФГ), като за 2018 г. е констатирал данъчни задължения в размер на 42 212,40 лв., вместо 4 212,40 лв., а за 2019 г. е констатирал данъчни задължения в размер на 45 404,52 лв., вместо установените с РА задължения за корпоративен данък в размер на 22 270,65 лв. На следващо място се оспорват изводите на съда относно потвърдените задължения за корпоративен данък с доводи, че тези задължения са в резултат на увеличението на СФР с непризнати разходи по фактури от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, след като е установено, че доставките по тях са реални. Също така се твърди, че доколкото установените задължения за 2019 г. са свързани с количествено стойностна сметка за ползваните и изразходвани керемиди, ревизиращите е следвало да извършат по подробни и верни изчисления след като приеман нормативно признати разходи за технологичен и транспортен брак и едва след това да установят размера на непризнатите разходи. Искането е за отмяна на решението, в обжалваната му част и отмяна на РА, в тази част. Претендират се и разноски за касационната инстанция, като едновременно се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение с доводи, че не са действително направени. С втората касационна жалба на Мит Трейдинг 2009 ЕООД се обжалва 14396/09.08.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което се отхвърля искане на Мит Трейдинг 2009 ЕООД за поправка на явна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение 1121/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта му по ЗКПО за 2019г. относно грешно посочване на сумата 45 404,52 лв., вместо правилната - 22 270,66 лв. Твърди се, недопустимост на решението, поради това, че съдът се произнесъл свръх петитум, доколкото установените с РА задължения за 2019 г. са в размер на 22 270,65 лв., а съдът потвърдил задължения в размер на 45 404,52 лв. Иска се отмяната на решението, както и на Решение 1121/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на АССГ, в обжалваната му част. Всяка от страните, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на другата страна. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящата инстанция съобрази следното: С обжалваното в настоящото производство Решение 1121/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на АССГ, е отменен РА Р-22221521000036-091-001/18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 938/13.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДС, в общ размер на 69 600 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 22 083,84 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, както и в частта по ЗКПО, с която за данъчен период 2018 г. е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. чл. 10 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО със сумата 8 406,51 лв., и в частта, с която за данъчен период 2019 г. е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение на основание на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. чл. 10 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО със сумата 137 893,41 лв. Също така с решението, в обжалваната му част от Мит Трейдинг 2009 ЕООД е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта по ЗКПО, с която е извършено на чл. 77, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 2 от ЗКПО преобразуване на счетоводните финансови резултати на дружеството в посока увеличение за 2018 г., със сумата 42 212,40 лв. и за 2019 г. със сумата 45 404,52 лв. В мотивите на обжалваното решение, АССГ е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка, събраните доказателства в хода на ревизията, в това число и издадените заповеди за възлагане на ревизия, констатациите на органите приходите, поради които не е признато право на данъчен кредит по фактури от процесните доставчици, както и тези в частта по ЗКПО. Описани са и събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза / ССчЕ/. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост АССГ е приел, че РА е незаконосъобразен в частта по ЗДДС и в частта по ЗКПО относно увеличението на СФР на дружество с непризнати разходи по фактури, издадени от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД. За да обоснове тези изводи, съдът приел за безспорно, че основната дейност на жалбоподателя е свързана със строителство и ремонт на жилищни и обществени сгради, като подизпълнител на обектите Витиня, манастир "Св. Архангел Михаил, с.Белинци, общ.Брезник, сградите собственост на манастир "Св. Петка, с.Пенкьовци, общ.Трън, обекти в гр.Видин и сграда 2 МЖ /училищен стол/ в образователен център в с.Долно Камарци, община Горна Малина и др. Във връзка с осъществяваната дейност ревизираното лице е закупувало стоки и е получавало услуги от трети лица, за които са издавани фактури. Приел е, че фактурите, издадени от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД са с предмет доставка на стоки - строителни материали, цимент, шперплат, ОСБ плоскости, дъски, греди, латекс, боя, пирони и др. /, като във фактурите материалите са описани по вид количество и единична цена. Към всяка фактура е приложена складова разписка от датата на издаване на фактурата, която пресъздава съдържанието на фактурата относно доставчик, получател техните индивидуализиращи данни, вид количество и стойност на материала. Представени са и подписани приемо- предавателни протоколи с дата съвпадаща с датата на издаване на фактурата, в които е препратено към описа на съответната фактура и складова разписка. Приел е, че не са представени конкретни доказателства за транспорт на стоките, но от приложените доказателства с преписката се установявало, че жалбоподателят притежава лек автомобил марка Фолксваген Голф, както и с безвъзмездно предоставен товарен автомобил Форд Транзит 330, от което е направен извод за доказан транспорт на стоките. По фактурите, издадени от ВМ Билд ЕООД и АДС Рейстудио ЕООД с предмет услуга /наем на кофраж и скеле/, съдът приел, че са представени договори и приемо - предавателни протоколи за предаване на скелето/кофража и връщане на скелето/кофража. От съдържанието на договорите се установявало, че страните са уговорили предоставяне за временно ползване на кофраж/скеле срещу заплащане на наемна цена, която съответства на стойността на издадената фактура с включен ДДС, посочен е срока на договора. Индивидуализиран е обекта за който се предоставя скелето/кофража. Същевременно от приетото по делото заключение на ССчЕ се потвърждавало, че доставките от процесните доставчици са обвързани с приемо - предавателните протоколи, а за стоките и стокови разписки, съдържащи дата, основание за издаване и стойност, платежни документи фискални касови бонове от фискални касови устройства. ССчЕ установила, че полученото по процеснте фактури е използвано в извършената от жалбоподателя дейност и е намерило счетоводно отражение по счетоводни сметки Разходи за материали с/ка 601 и Разходи за външни услуги с/ка 602. Представени били и счетоводни документи свързани с реализацията на спорните доставки. По тези съображения е обоснован правен извод, че реалността на доставките е доказана, а отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоките, респективно услугите по договорите за наем на кофраж и скеле противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С- 324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По тези съображения РА е отменен в частта му по ЗДДС. В частта по ЗКПО, относно увеличения счетоводен финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 от с. з., за 2018 г. и 2019 г., съответно в размер на 8 406,51 лв. и 137 893,41 лв., съдът е приел, че с оглед доказването на реалност на доставките по фактури, издадени от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, осчетоводените разходи по тях са документално обосновани и не е налице основание по чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за промяна финансовия резултат, поради което отменил РА и в тази му част. За да отхвърли жалбата на Мит Трейдинг 2009 ЕООД срещу РА, в частта на извършените по реда на чл. 77, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 2 от ЗКПО преобразувания на счетоводните финансови резултати на дружеството в посока увеличение за 2018 г., със сумата 42 212,40 лв. и за 2019 г. със сумата 45 404,52 лв., съдът е приел следното: При ревизията е установено, че ревизираното дружество е формирало счетоводен финансов резултат за 2018 г., като е отразило в отчета за приходи и разходи, разходите за материали в размер на 42 212,40 лв. /PVC дограма/ и съответно за 2019 г., в размер на 45 404, 52 лв. /за PVC дограма и керемиди/, за която липсват доказателства, че същите са вложени или са отчетени продажби, тоест във връзка с тези разходи липсва съпоставимост с приходи и отчетена полза от тяхното потребление. От ревизиращите органи е формиран извод, че неотчитането на приходи от реализация на вложените материали/PVC дограма/ е довело до намаляване на финансовия резултат с процесните разходи и на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и във връзка с чл. 24 от Закона за счетоводството и чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО финансовия резултат за 2018 г. е увеличен със сумата 42 212. 40 лв., и съответно финансовия резултат за 2019 г. е увеличен със сумата 45 404, 52 лв. АССГ е посочил, че при бланкетна жалба срещу РА, в тази му част, както и безспорно установените факти, че за така отчетените разходи за PVC дограма и керемиди липсват доказателства, че същите са вложени или са отчетени продажби, правилно същите са третирани като документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което правилни са извършените по реда на чл. 77, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 2 от ЗКПО преобразувания на счетоводните финансови резултати в посока увеличение за 2018 г. и 2019 г. При тези мотиви РА е потвърден в тази част на ЗКПО. Решение на АССГ, е неправилно в отменителната част и правилно в обжалваната потвърдителна част По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София: Между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката е предадена, а услугата е действително извършена чл.6 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Тази практика се споделя непълно и от настоящия съдебен състав, но в случая, правото на данъчен кредит не е отказано само поради липса на материална, техническа или кадрова обезпеченост на доставчиците, а и с аргументи за недоказано предаване на стоките и извършването на услугите по пряката доставка от сочените във фактурите доставчици, за които обстоятелства ревизираното лице би трябвало да знае. За това и основният спорен въпрос между страните е дали посочените във фактурите доставчици реално са доставили стоките и извършили услугите, предмет на фактурите. От данните по делото е видно, че част от спорните фактури, издадени от ВМ Билд ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и всички фактури, издадени от Май Сторидж ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, са с предмет доставка на стоки - строителни материали, цимент, шперплат, ОСБ плоскости, дъски, греди, латекс, боя, пирони и др., а друга част от фактурите, издадени ВМ Билд ЕООД и АДС Рейстудио ЕООД са с предмет услуга /наем на кофраж и скеле/. За да се докаже реалното изпълнение на доставките на стоки, е необходимо да се докаже предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира, за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че предаване на стоките е доказано с представените към фактурите складови разписки и приемо - предавателни протоколи, по следните съображения: Вярно е, че към фактурите са приложени складови разписки, а към повечето фактури и приемо - предавателни протоколи. Видно от съдържанието на складови разписки, същите не са двустранно подписани и подпечатани - липсва печат на доставчика, имена на подписалото лице за предал, а по повечето липсват и подписи и печат на получателя, поради което с представените складови разписки не се доказва предаване на стоките от сочения във фактурите доставчик на получателя. От съдържанието на приемо - предавателни протоколи също не може да се направи извод за предаване на стоки, тъй като същите не съдържат данни за вида и количеството на предадени стоки, а само изявление, че се предават стоки по фактура с посочен номер и дата. Следователно, складовите разписки и ППП не доказват отделянето на родовоопределени вещи и прехвърлянето право на собственост върху тях, доколкото складовите разписки не са двустранно подписани и подпечатани, а ППП не обективират съгласие за предаване на конкретни по вид и количество стоки. Наред с това, нито един от документите не съдържа данни за място на предаване, а и липсват обяснения от които да се установи механизма на доставката. Установено е само от обясненията на управителя на РЛ, че транспорта на строителните материали е за сметка на получателя и осъществен с наети и собствени МПС. Трайно се приема в практиката на ВАС, че при твърдения, че транспорта е за сметка на получателя, същият следва разполага и да може да докаже транспортирането на стоките. В случая от РЛ не са представени товарителници и пътни листи за извършен превоз на стоки, поради което необосновано първоинсатнционния съд е приел, че факта на транспортиране на стоките е установен без транспортни документи. По отношение на фактурираните услуги за наем на скеле и кофраж, настоящата инстанция приема, че не е доказано изпълнение на услугата от сочените във фактурите доставчици. В случая представените договори и ППП са еднотипни и установяват договорка за наем и предаване на скеле и кофраж, без повече индивидуализиращи белези на предмета на наетите вещи. От същите не се установява мястото на предаването и транспортирането на вещите, при транспорт за сметка на РЛ. Установено е в хода на ревизията, че доставчиците не притежават скеле и кофраж. Няма данни същите вещи да са заведени като ДМА, какъвто безспорно представляват. С оглед тези обстоятелства, настоящата инстанция приема, че верността на представените ППП е разколебана и само въз основа на тях не може да се направи извод, че услугите са извършени от сочените във фактурите доставчици. С оглед изложеното, настоящата инстанция прием, че правилно с РА е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД и преобразуван счетоводния финансов резултат Мит Трейдинг 2009 ЕООД в посока увеличение с непризнати разходи по тези фактури със сума в размер на 8 406,51 лв. за 2018 г. и със сума в размер на 137 893,41 лв. за 2019 г. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт, в тези му части, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК, същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова с което жалбата на Мит Трейдинг 2009 ЕООД против Ревизионен акт Р-22221521000036-091-001/18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 938/13.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДС, в общ размер на 63 700,66 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 17 227,07 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, както и в частта по ЗКПО, относно преобразуван счетоводния финансов резултат Мит Трейдинг 2009 ЕООД в посока увеличение със сума в размер на 8 406,51 лв. за 2018 г. и със сума в размер на 137 893,41 лв. за 2019 г. По касационната жалба на Мит Трейдинг 2009 ЕООД: С решението в тази обжалвана част, съдът е отхвърлил жалбата на Мит Трейдинг 2009 ЕООД срещу РА Р-22221521000036-091-001/18.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 938/13.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в частта на извършените по реда на чл. 77, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 2 от ЗКПО преобразувания на счетоводните финансови резултати на дружеството в посока увеличение за 2018 г., със сумата 42 212,40 лв. и за 2019 г. със сумата 45 404,52 лв. Правилно съдът е установил, че за 2018 г., Мит Трейдинг 2009 ЕООД е отразило в отчета за приходи и разходи, разходите за материали в размер на 42 212,40 лв. /PVC дограма/ и съответно за 2019 г., в размер на 45 404, 52 лв. /за PVC дограма и керемиди/, както и че липсват доказателства къде точно са вложени и изписани материалите, поради което законосъобразно с техния размер, на основание чл.77, ал.1, във вр. чл.16, ал.1, т.2 от ЗКПО и чл. 24 от ЗС е увеличен СФР за 2018 г. и 2019г. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал явна фактическа грешка като за 2018 г. е констатирал данъчни задължения в размер на 42 212,40 лв., вместо 4 212,40 лв., а за 2019 г. е констатирал данъчни задължения в размер на 45 404,52 лв., вместо установените с РА задължения за корпоративен данък в размер на 22 270,65 лв. Съдът не е допуснал ЯФГ, тъй като не е установил задължения за КД за 2018 г. в размер на 42 212,40 лв., а е приел за законосъобразно увеличението на СФР за 2018 г. с отчетените разходи за материали в размер на 42 212,40 лв. /PVC дограма/, който извод е съобразен със събраните доказателства и материалния закон. Също така, няма допусната ЯФГ и за 2019 г., тъй като съдът не е установил данъчни задължения за 2019 г. в размер на 45 404,52 лв., а е приел за законосъобразно увеличението на СФР за 2019 г. с отчетените разходи за материали в размер на 45 404,52 лв. /за PVC дограма и керемиди/. Неоснователни са доводите, че установените в тази част задължения в резултат на увеличение на СФР са в резултат на увеличението на СФР с непризнати разходи по фактури от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, след като е установено, че доставките по тях са реални. Касатора не е разбрал, че установените с РА задължения за КД са в резултат на увеличение СФР на две основания и същите поотделно и подробно са разгледани в оспореното решение. С настоящото решение, спора относно увеличението на СФР с непризнати разходи по фактури от ВМ Билд ЕООД, Май Сторидж ЕООД, АДС Рейстудио ЕООД и Сейлс ММ ЕООД, се пререшава, тъй като настоящата инстанция прие, че поради липса на реални доставки, разходите по тези фактури са документално необосновани. По отношение на второто увеличение на СФР за 2018 г. и 2019 г. с разходите за материали в размер на 42 212,40 лв. /PVC дограма/ и съответно за 2019 г., в размер на 45 404, 52 лв. правилно е решен спорния въпрос и решението, в тази част е правилно. Неоснователни са също доводите, че доколкото установените задължения за 2019 г. са свързани с количествено стойностна сметка за ползваните и изразходвани керемиди, ревизиращите е следвало да извършат по подробни и верни изчисления след като приемат нормативно признати разходи за технологичен и транспортен брак и едва след това да установят размера на непризнатите разходи. В случая увеличението на СФР не е свързано с количествено стойностна сметка за ползваните и изразходвани керемиди, нито с непризнати разходи за брак, поради което приходната администрация не следва да установява какви са нормативно признатите разходи за брак. Спорен е въпрос дали осчетоводените от РЛ разходи за материали - PVC дограма и керемиди са вложени и в кой обект на РЛ. Тежестта за доказване на тези положителни факти, от които РЛ черпи изгодни правни последици признаване на осчетоводените разходи за данъчни цели, се носи от РЛ. При безспорно установено по делото, че за така осчетоводените разходи, не са ангажирани доказателства за влагане в конкретен обект, правилно с РА осчетоводените разходи за PVC дограма и керемиди, не са признати за данъчни цели. С оглед изложеното, не са налице твърдените основания за отмяна на съдебен акт в тази му част и същият като правилен следва да бъде оставен в сила. Настоящата инстанция приема за неоснователна и касационната жалба на Мит Трейдинг 2009 ЕООД срещу Решение 14396/09.08.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град, по следните съобаржения: С обжалваното решение в производство по чл.175 от АПК, във вр. § 2 от ДОПК, АССГ е отхвърлил искане на Мит Трейдинг 2009 ЕООД за поправка на явна фактическа грешка, допусната в отхвърлителния диспзитив на Решение 1121/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта му по ЗКПО за 2019г. относно грешно отразяване на сумата 45 404,52 лв., която следва да се чете 22 270,66 лв. Както се посочи по-горе, няма допусната ЯФГ в диспозитива на Решение 1121/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 7707/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта му по ЗКПО за 2019г. относно грешно отразяване на сумата 45 404,52 лв., защото АССГ е потвърдил установеното с РА увеличение на СФР за 2019г. в размер на 45 404,52 лв., а не е установил задължение за корпоративен данък в такъв размер. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта на разноските, като се присъдят такива само в полза на НАП. Разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции са дължими на основание чл.161, ал., изр. 2 от ДОПК. При липса на възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за първоинстанционното производство, разноските следва да се определят по реда на Наредба 1/09.07.2004г. в размер на 8 480,43 лв. за производството пред АССГ. С оглед направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за касационната инстанция и при преценка на неговата основателност, настоящата инстанция съобрази тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на тези критерии, посочени в решението на СЕС и като отчита вида и количеството на извършената работа от процесуалните представители на касатора подадена касационна жалба и участие в проведеното съдебно заседание, без становище по касационните доводи на дружеството, настоящата инстанция намира възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за основателно, но не поради доводите на процесуалния представител на Мит Трейдинг 2009 ЕООД. Предвид това, за касационното производство в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 000 лева, както и внесената държавна такса от 783,04 лв. или общо разноски за двете инстанции в размер на 14 263,47 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,