Решение № 10885 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16308/2010 г.

Решение № 10885 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16308/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2355 от 12.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2757/2009 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Диагностично-консултативен център "Еквита" ЕООД, представляван от управителя Юрий Върбанов Керековски срещу писмена покана № 29-04-2711/28.09.2009 г. на директора на РЗОК гр. Варна, с която жалбоподателят е приканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неоснователно заплатената от РЗОК-Варна сума в размер на 1293, 45 лв. Осъдил е Диагностично-консултативен център "Еквита" ЕООД, представляван от управителя Юрий Върбанов Керековски да заплати на директора на РЗОК-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу това решение чрез адв. Станев е подадена касационна жалба от Диагностично-консултативен център "Еквита" ЕООД гр. Варна с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Счита, че от страна на изпълнителя на медицинска помощ не са извършени нарушения на договорни задължения, на разпоредби на НРД 2006 г. и Наредба № 39/2004 г., моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, но по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Варненският административен съд е изяснил изцяло фактическа обстановка по спора, обсъдил е задълбочено данните по делото в тяхната съвкупност и изложил обосновани мотиви. Разграничил е спорното от безспорното и е отразил, че спорният въпрос е от правно естество, а именно кой е следвало да проведе диспансеризацията на ЗЗОЛ, ако е констатирано, че заболяването е с МКБ-код, включен в Приложенията към Наредба № 39/2004 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в оспорения административен акт липсва мотиви, което съставлява порок на формата. В писмената покана са посочени както правното, така и фактическото основание за издаване на акта. Както се приема в съдебната практика, няма процесуална пречка част от мотивите на органа да се съдържат и в друг акт, съпътстващ процедурата, в случая Медицински протокол № 1-54-Т / 26.06.2009 г. и Протокол за неоснователно получени суми № 1-55-Т/26.06.2009 г. От материалите по делото се установява, че между страните е сключен Индивидуален договор № 03-0695/13.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Със Заповед № РД-09-480/19.06.2009 г. на директор на РЗОК е наредено да бъде извършена медицинска проверка на ДКЦ" Еквита" ЕООД гр. Варна, като предметът на проверка е бил тематичен - дейността по диспансеризацията на хронично болни ЗЗОЛ по Приложение № 9 от Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. и Наредба № 39/16.11.2004 г. на МЗ. Данните от проверката са отразени в Медицински протокол № 1-54-Т/26.06.2009 г. и е констатирано, че изпълнителят ДКЦ е нарушил чл. 7, т. 1 и т. 10, вр. чл. 15, ал. 1 от ИД, чл. 26, ал. 1 вр. чл. 132, ал. 2 от НРД 2006 г., чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията на МЗ, във връзка с Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Подробно са отразени отчетени амбулаторните листи по реда на т. 106.1 и т. 106.2 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК и като нарушение е описано отразяването на прегледите за първични консултативни прегледи, за което неправомерно изпълнителят е получил заплащане по реда на т. 108.1 и т. 114.1 от същото решение. Според лекарите-контрольори е следвало извършените амбулаторни прегледи да бъдат отчетени по реда на т. 106.6 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, за което РЗОК да заплати по реда на чл. 28, ал. 1 от ИД и т. 138 от същото решение - преглед за диспансерно наблюдение от специалист - 7.00 лв. В съставения медицински протокол са дадени и задължителни предписания със срок за отстраняване на констатираните нарушения. В хода на процедурата е съставен и Протокол за неоснователно получени суми № 1-55-Т/26.06.2009 г., подписан от представители и на двете страни. След разглеждане възражението на ДКЦ, директорът на РЗОК-Варна е издал процесната писмена покана № 29-04-2711/28.09.2009 г., с която на жалбоподателя е определен 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неоснователно получената сума в размер на 1293, 45 лв. Административен съд гр. Варна е приел оспорената писмена покана за законосъобразен административен акт. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. В мотивите на атакувания съдебен акт съдът е обосновал правните си доводи с приетата по делото единична съдебно-медицинската експертиза, която е била оспорено от медицинското заведение. Специалните знания на експертите, в случая практикуващи лекари, са необходими на съда за изясняване на фактите по делото, но техните констатации се разглеждат в съвкупност и взаимна обусловеност от всички приети по делото доказателства. В тази връзка АС-Варна е тълкувал данните от двете експертиза в съответствие с всички съдържащи се в административната преписка доказателства, както и съобразно приложимите материалноправни норми. Правно обоснован е крайният извод по спора, че съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, сключен между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ, ДКЦ е поел задължението да провежда диспансеризацията на ЗЗОЛ по Наредба № 39/2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията на МЗ, за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист, съгласно Приложение № 9 към Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. При поставена диагноза, включена в посочените приложения към Наредба№ 39/2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията на МЗ, лекарят поема задължението да извърши дейностите по диспансеризацията в обем, посочен в Приложение № 9 към Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на НЗОК, като се заплаща дейност по извършването на диспансерно наблюдение. Диспансеризацията на здравноосигурените лица по Наредба № 39/2004 г. се провежда от лечебните заведения за СИМП, за заболяванията, подлежащи на диспансеризацияа от специалист - чл. 132, ал. 2 от НРД 2006 г. В хода на проверката е констатирано, че медицинското заведение е отчело в РЗОК-Варна амбулаторни листи за извършени първични консултативни прегледи, издадени от лекарите-специалисти, в които са вписани на ЗЗОЛ диагнози - основни или потвърждаващи, които съгл. Наредба № 39/2004 г. и Приложение № 9 от Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127/27.12.2007 г., са подлежали на диспансеризация от съответния специалист. Заплатената от РЗОК сума в размер на 1127.50 лв. представлява разликата между заплатена и реално дължима сума и като неоснователно получена от жалбоподателя подлежи на възстановяване по силата на чл. 55, ал. 1 от ИД. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,